Определение № 108 от 14.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2699/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на “РМС Тауър БГ” ЕООД, [населено място], срещу разпореждане № 4142 от 14.11.2022 г. по в.ч.гр.д. № 925/2022 г. на Софийски апелативен съд. Ответната страна – „УниКредит Булбанк“ АД, [населено място] – не депозира становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С разпореждането, предмет на обжалване, е върната подадената от жалбоподателя частна касационна жалба от 20.05.2022 г. срещу определение от 31.03.2022 г. на САС. За да постанови този резултат, съдът е констатирал, че по жалбата е налице нередовност, обусловила даване на указания за отстраняването й с разпореждане от 27.05.2022 г. Посочил е, че са направени по четири опита в различни часове в рамките на един месец това разпореждане да бъде връчено на жалбоподателя на вписания в ТР адрес. Констатирал е, че на 20.10.2022 г. е извършена процедура по залепване на уведомление за явяване на представител на страната в деловодството на съда, като до 04.11.2022 г. никой не се явил за получаване на съдебни книжа. При тези обстоятелства е прието, че срокът за изпълнение на указанията, дадени с разпореждане от 27.05.2022 г. е изтекъл на 11.11.2022 г., като в рамките на същия нередовностите не са били отстранени, което обусловя връщане на частната касационна жалба. Страната не излага съображения за порок в разпореждането, като бланково поддържа неговата незаконосъобразност и моли то да бъде отменено. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. По същество е неоснователна. Въззивната инстанция законосъобразно е оставила частната касационна жалба вх.№ 11306/20.05.2022г. без движение и с разпореждане № 1914/27.05.2022г. е дала указания за внасяне на държавна такса, за приподписване на жалбата от адвокат с приложено пълномощно, за депозиране на изложение на основанията за допускане на частното касационно обжалване и за представяне на преписи за насрещната страна. Видно от съобщенията по делото, длъжностно лице -призовкар е направил за пръв път неуспешен опит на 30.06.2022 г. да връчи препис от указанията на представител на дружеството на адреса на [улица], вписан в ТР като седалище и адрес на управление и на който адрес се е осъществявала комуникацията със съда до този момент. С разпореждане от 04.07.2022 г, обективиран върху съобщението от 30.06.2022 г., е съобразено, че връчването следва да се случи след 31.07.2022 г. предвид летния сезон, характерен с използване на отпуск от служителите. Нови четири опита за връчване на същия адрес са направени на 15.08, 17.08, 07.09 и 17.09.2022 г., като с разпореждане от 26.09.2022 г. е указано да се извърши нов опит за предаване на разпореждането с указанията на служител на дружеството, а при неоткриване на такъв – да се извърши залепване на уведомление. След посещения на 30.09, 03.10, 14.10 и 20.10.20022 г., на последната дата е залепено уведомление на адреса, като в същото е указано, че до две седмици представител на жалбоподателя следва да се яви в канцеларията на Софийски апелативен съд и че при неявяване съобщението ще се счита за редовно връчено. При тези безспорни по делото факти се налага извод за законосъобразно приложение на чл. 47, ал. 1 ГПК поради наличие на всички предпоставки в посочената норма. Следва да се отбележи, че съдът е предоставил повече от необходимата възможност за връчване на препис от разпореждане № 1914/27.05.2022 г., съдържащо констатираните нередовности във върнатата частна касационна жалба, на представител на дружеството. В случай, че страната е променила своя адрес/ каквито твърдения не е направила/ за нея съществува задължение да уведоми съда – чл. 41, ал. 1 ГПК. Следователно, жалбоподателят не е изпълнил законосъобразно дадените указания за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба вх.№ 11306/20.05.2022г., поради което като правна последица частната касационна жалба правилно е била върната На основание чл.77 ГПК „РМС Тауър БГ” ЕООД, [населено място] следва да заплати дължимата по сметката на ВКС държавна такса от 15 лв., която не е внесена своевременно. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение