Определение № 9681 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8666/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. А. Б. против определение № 12390 от 30.03.2026 г., постановено по адм. д. № 10125/2025 г. по описа на Административен съд София – град. Жалбоподателят навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.София не изразява становище по частната жалба. Ответниците – Е. М. Х., И. М. М., И. А. М. и М. К. Д. не изразяват становища по частната жалба. Ответникът – район „Банкя“- Столична община, в писмен отговор, изразява становище за основателност на частната жалба. Ответникът – С. А. Я., в писмен отговор, оспорва частната жалба и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София - град, на основание чл. 159, т. 4 АПК, оставя без разглеждане жалбата на Б. А. Б. против заповед № 18-6275/19.06.2025 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица-проект № 15-1021657-19.06.2025 г., състоящо се в промяна на границите на поземлен имот с идентификатор 32216.2298.15, като се нанася поземлен имот с идентификатор 32216.2298.31 и поземлен имот с идентификатор 32216.2298.32, а ПИ с идентификатор 32216.2298.15 се заличава. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че жалбата е недопустима, тъй като за оспорващият липсва правен интерес от обжалването, защото към датата на подаване на заявлението – 13.05.2025 г. от С. А. Я. същият не е вписан като собственик на имота в кадастралния регистър. Прави извод, че Б. Б. не е заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, имащо право да обжалва изменението на КККР, тъй като на невписаните собственици кадастърът не може да бъде противопоставен, а в конкретния случай за заличения ПИ с идентификатор 32216.2298.15, с площ 10571 кв.м. няма данни за собственост. Приема, че кадастърът има действие само по отношение на вписаните в него собственици или носители на други вещни права, каквото вписване няма за Б.. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 АПК съдът прекратява производството по дело. Обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон. Незаконосъобразен е изводът на съда, че за жалбоподателят Б. А. Б. липсва правен интерес от обжалване на оспорената заповед, издадена по реда на чл. 54, ал. 1 ЗКИР. Съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР „заинтересовани лица“ по смисъла на ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. От представените по делото доказателства е установено, че административното производство започва с подадено заявление, вх. № 01-368359 от 13.05.2025 г. от С. А. Я. за изменение на КККР за поземлен имот с идентификатор 32216.2298.15, находящ се в [населено място], район „[район]“, Столична община, изразяващо се в промяна на границите на поземления имот и нанасяне на поземлен имот с идентификатор 32216.2298.31 в съответствие с границите на имот № 45029 по кадастрален план, одобрен със заповед № РД-50-09-75Б от 16.03.1990 г. на главен архитект на гр. София. С обжалваната заповед се нанасят поземлен имот с идентификатор 32216.2298.31 и поземлен имот с идентификатор 32216.2298.32,а ПИ с идентификатор 32216.2298.15 се заличава. Жалбоподателят се легитимира като собственик, съгласно нотариален акт за собственост на основание давностно владение и наследство № 127, том VІ, дело 306 от 09.06.2025 г., съгласно който е признат за собственик на 5/8 ид.части от поземлен имот с идентификатор 32216.2298.15, находящ се в гр. Банкя, [улица]с площ от 10571 кв.м. При тези данни изводът на съда за липса на правен интерес на жалбоподателя за оспорване на административния акт, е незаконосъобразен. Фактът, че нотариалният акт е издаден няколко дни преди постановяване на оспорената заповед, е ирелевантен, тъй като Б. се легитимира като съсобственик на заличения имот преди постановяване на административния акт. Наличието на правен интерес е обосновано с притежавано право на собственост върху заличения имот. Нотариалният акт е официален документ, който с обвързваща доказателствената сила, установява правото на собственост върху съответния обект на кадастъра. Фактът, че жалбоподателят не е вписан в кадастралния регистър не лишава същият от собственост, като достоверността на вписванията в кадастралния регистър се презумира и подлежи на опровергаване – чл. 2, ал. 5 ЗКИР. След промяната на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР (ДВ, бр. 41/2019 г.) заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР са не само лицата, вписани като носители на такива права в кадастралния регистър към влязлата в сила кадастрална карта, а и всяко лице, притежаващо документ, който удостоверява наличието им. Следователно обжалваното определение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, като съдът следва да провери и срочността на жалбата с оглед направеното пред настоящата инстанция възражение от страна на С. Я. за просрочието й. По изложените съображения и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд, второ отделение,