Определение № 366 от 29.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4516/2024 г.

Производството е по реда на чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба на Н. В. К. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на определение № 50009 от 21.06.2024 г. по гр.д.№ 1479 от 2022 г. на Върховния касационен съд, ГК, първо г.о., с което на основание чл.247 ГПК е допусната поправка на очевидни фактически грешки в решение № 50049 от 22.12.2023 г. по същото дело на ВКС.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на молителя Н. В. К. поддържа молбата за отмяна. Моли определение № 50009 от 21.06.2024 г. да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС. Претендира и за направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание и в писмен отговор от 12.11.2024 г. пълномощникът на ответника П. П. В. оспорва молбата за отмяна като недопустима и неоснователна. Моли молбата да бъде оставена без разглеждане, евентуално- без уважение и да му се присъдят направените по делото разноски.

Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства приема следното:

1. Неоснователно е поддържаното и към настоящия момент възражение на пълномощника на ответника, че молбата за отмяна е недопустима като подадена след изтичане на посочения в чл.305, ал.1, т.5 ГПК тримесечен срок. Видно от материалите по делото, този срок е била спазен: решението /неправилно наречено определение/ за поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение е постановено и обявено на 21.06.2024 г., а молбата за отмяна е подадена по електронен път на 20.09.2024 г. и съгласно чл.62, ал.2 ГПК тримесечният срок за подаването й е спазен. Макар решението за поправка на очевидна фактическа грешка да представлява едно единно цяло с основното решение, срокът по чл.305, ал.1, т.5 ГПК за подаване на молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на решението по чл.247 ГПК започва да тече от узнаване на това решение, а не от узнаването на основното решение.

2. Основателно е обаче възражението, че молбата е недопустима, тъй като с нея се претендира отмяна на съдебен акт, който съгласно приетото в Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7 от 2014 г. на ОСГТК на ВКС не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и чл.304 ГПК. Съгласно приетото в това Тълкувателно решение и в т.2 от ППВС от 29.09.1977 г. на отмяна по реда на чл.303 и чл.304 ГПК /чл.231 и 233 ГПК /отм./ подлежат само онези съдебни актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава гражданскоправният спор между страните. Тъй като представява единно цяло с решението, което поправя, решението по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка е такъв акт, когато поправената фактическа грешка касае тази част от основното решение, с която със сила на пресъдено нещо е разрешен гражданскоправният спор. Когато обаче поправената с решението по чл.247 ГПК фактическа грешка касае такава част от основното решение, с която не се разрешава спорът, а само последиците от този разрешен спор /като в настоящия случай частта за присъдените разноски/, решението по чл.247 ГПК не е акт, с който се разрешава гражданскоправен спор и съответно не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и чл.304 ГПК.

В случая гражданскоправният спор между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо в решение № 50049 от 22.12.2023 г. по гр.д.№ 1479 от 2022 г., с което съставът на ВКС, ГК, първо г.о. е изменил въззивното решение, като по същество е уважил предявения от Н. В. К. срещу П. П. В. иск по чл.45 ЗЗД за сумата 500 лв., а е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 26 000 лв. Очевидна фактическа грешка в тази част от решението от 22.12.2023 г. не е констатирана. Поправената с оспорваното определение от 21.06.2024 г. фактическа грешка не касае основното решение в частта му, с която е разрешен гражданскоправният спор, а касае само разноските по делото като последица от частичното уважаване на предявения иск. Поради това определението от 21.06.2024 г., имащо характер на решение по чл.247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 22.12.2023 г., касаеща само присъдените разноски по делото, макар да представлява единно цяло с основното решение, не е акт, с който се разрешава със сила на пресъдено нещо правният спор и съответно не е акт, който подлежи на отмяна по реда на чл.303 и 304 ГПК. Поради това молбата за отмяна на този акт е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата направените от него разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 1 200 лв., установен с представените по делото пълномощно, фактура № [ЕГН] от 11.11.2024 г. и платежно нареждане от 11.11.2024 г.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение