Определение № 825 от 19.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2497/2022 г.

ВКСI търговско отделение19.10.2023 г.докладчик Анна Ненова

Диспозитив

ОСВОБОЖДАВА внесеното по набирателната сметка на Върховния касационен съд обезпечение в размер на 29 449. 82 лева. ДА СЕ ПРЕВЕДЕ сумата на вносителя „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по посочената в молбата на дружеството с вх. № 9620/07.08.2023г. банкова сметка. Определението е окончателно. Председател: Членове:1. 2.

Мотиви

Производството е по чл. 282, ал. 5 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 9620/07.08.2023г. на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, уточнена с молба вх. № 10107/18.08.2023г. и молба вх. № 10571/31.08.2023г., за връщане на сумата от 29 449. 82 лева. Съгласно изложеното в молбите сумата е била преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдителното въззивно решение № 813 от 05.06.2022г. по в.гр.д. № 628/2021г. на Апелативен съд – София. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Сумата по осъдителното решение срещу застрахователя е изцяло изплатена в полза на ищцата В. Ц. Т. по изпълнително дело, образувано пред ЧСИ О. М., рег. № 846 на КЧСИ, както и частично по нейна сметка. Към молбата на застрахователното дружество от 18.08.2023г. са представени документи (преводни нареждания за кредитен превод) за суми от 49 904. 50 лева и 4 782. 16 лева. В. Ц. Т., насрещна страна в касационното производство, не е дала отговор на искането за връщане на гаранцията. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 347 от 28.07.2022г. по ч.т.д. № 1683/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. е било постановено спиране на изпълнението на решение № 813 от 05.06.2022г. по в.гр.д. № 628/2021г. на Апелативен съд – София в частта, с която, като е отменено решение от 30.10.2020г. по гр.д. № 43/2020г. на Окръжен съд – Монтана, „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на В. Ц. Т., на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 29 449. 82 лева застрахователно обезщетение за материални щети, получени на 11.05.2018г. по риск „Каско“, покрит по автомобилна застраховка „Каско+“ от 29.03.2018г., със законната лихва за забава от 04.06.2018г. Във връзка с постановеното спиране от застрахователното дружество е била внесена парична гаранция от 29 449. 82 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение. С определение № 541 от 07.07.2023г. по настоящото касационно производство въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. На 27.07.2023г. и 10.08.2023г. паричните суми, предмет на осъдителните искове по чл. 405 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с разноските, са преведени по сметка на ЧСИ О. М., рег. № 846 на КЧСИ, по образуваното изпълнително дело № 20228460400267, съответно по сметка на ищцата, като от нея не се възразява, че сумите са получени. Също съгласно нова служебно изготвената справка от счетоводител, и към 24.08.2023г. сумата от 29 449. 82 лева е налична по сметка на Върховния касационен съд. При изложените обстоятелства молбата на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. Внесеното от застрахователното дружество обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признатите с въззивното решение парични притезания, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение с недопускането му до касационно обжалване паричните притезания на ищцата са изцяло погасени от застрахователното дружество чрез плащане и обезпечението следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя – вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. По връщане на внесеното обезпечение не е възразила и ищцата. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 07.07.2023г., с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното съдът

Цитирани разпоредби

6