Определение № 2300 от 22.08.2024 г. на ВКС по т. д. № 1821/2024 г.
ВКСII търговско отделение22.08.2024 г.
Диспозитив
СПИРА на основание чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на въззивно решение №248 от 17.06.2024г., постановено по в.т.д. №206/2024г. по описа на Апелативен съд- Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение №2 от 05.01.2024г., постановено по т.д. №92/2023г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик в отхвърлителната му част, е осъдено ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, [населено място] да плати на З. А. П. на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от още 12 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и сумата от още 257.66 лева – обезщетение за имуществени вреди /разходи за реконструктивна плака/, които вреди е претърпял като пътник при ПТП на 14.02.2022г., ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата 6 000 лева, ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до окончателното плащане. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, [населено място] за спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение №248 от 17.06.2024г., постановено по в.т.д. №206/2024г. по описа на Апелативен съд- Пловдив в частта, с която след частична отмяна на решение №2 от 05.01.2024г., постановено по т.д. №92/2023г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик в отхвърлителната му част и частично потвърждаване в осъдителната, са уважени исковете на З. А. П. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, [населено място] на основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 18 000 лева /разлика над 9 000 лева до присъдените 27 000 лева/- обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 257.66 лева – допълнително присъдена сума за имуществени вреди /разходи за реконструктивна плака/, които вреди е претърпял като пътник при ПТП на 14.02.2022г., ведно със законната лихва от 07.04.2022г. до окончателното плащане. Срещу въззивното решение в 1-месечния преклузивен срок е подадена касационна жалба вх.№6334/25.07.2024г. по описа на АС-Пловдив, към която е приложено изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. Внесена е дължимата държавна такса в размер на 30 лева. Представено е платежно нареждане от 19.08.2024г. за внесено по сметка на ВКС обезпечение в размер от 18 257.66 лева. Постъплението на дължимото обезпечение е налично по особената сметка за обезпечения на ВКС, видно от приложената справка от счетоводител на ВКС от 19.08.2024г. Настоящият съдебен състав на ВКС намира искането на основание чл.282, ал.2 ГПК за основателно. На спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК подлежат осъдителните въззивни решения, които не са влезли в сила, но подлежат на принудително изпълнение съгласно чл.404, т.1, пр.2 ГПК. За да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, е необходимо жалбоподателят да представи надлежно обезпечение, което в хипотезата на чл.282, ал.2, т.1 ГПК е в размер на присъдената сума. В настоящия случай въззивното решение подлежи на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК, жалбоподателят е представил доказателства за подадена в срок касационна жалба и внесено обезпечение в законоустановения размер, поради което молбата за спиране на изпълнението е основателна. Воден от горното, Върховният касационен съд