Решение № 163 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1191/2010 г.

Решение № 163 от 9.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1191/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. Х. М., чрез пълномощника й адвокат Д. К., против решение № 33 от 26.04.2010 г., постановено по гр. д. № 225 по описа за 2010 г. на Окръжен съд-Бургас, с което е отменено решение № 1407 от 10.11.2009 г. по гр. д. № 4751/2008 г. на Районен съд-Бургас в частта за квотите и е постановено друго, с което дела на И. Х. М. от допуснатите до делба земеделски имоти е определен на 12/240 ид. ч., вместо 12/120 ид. ч., както е било по първоинстанционното решение. В касационната жалба са наведени доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, като се иска отмяна на въззивното решение и допускане на делбата при квотите, определени от районния съд. Ответниците по жалбата Г. П. Г., И. П. Г. и Г. И. Д. оспорват същата, а С. А. С., И. А. С., Т. Щ. В., И. Щ. В., Д. К. В., Й. К. К. и С. Д. Ч. не са изразили становище в настоящото производство. С определение № 175 от 21.02.2011 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за възможността при частично обжалване въззивният съд да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение и по отношение на права, които не са били предмет на обжалване от друга страна в процеса. П. решение е било обжалвано само от И. Х. М., която е поддържала, че дела й в съсобствеността е 24/120 ид. ч., вместо 12/120 ид. ч., както са определени правата й от първоинстанционния съд. В. съд, излагайки съображения кога наследодателят и придобил собствеността и проследявайки наследственото правоприемство съобразно приложимата нормативна уредба, е приел, че правата на И. Х. М. в съсобствеността са 12/240 ид. ч. и с оглед рамките на въззивните оплаквания за неправилно определяне на дяловете на съделителите, е отменил първоинстанционното решение в частта относно дяловете, като е определил правата на жалбоподателката на 12/240 ид. ч. С решение № 270 от 20.05.2000 г. по гр. д. № 1434/1999 г., ВКС, IV г. о. е дадено тълкуване по приложението на чл. 208, ал. 2 ГПК - отм., идентична с чл. 271, ал. 1 ГПК относно неправилните решения, а именно, че въззивният съд не може да отрече на страната права, признати от районния съд и неоспорени от насрещната страна чрез жалба, с което да влоши положението на жалбоподателя. Правилна е практиката по приложеното към касационната жалба решение № 270 от 20.05.2000 г. по гр. д. № 1434/1999 г., ВКС, IV г. о. Съгласно изричната разпоредба на чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК при неправилност на решението, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено, ако липсва жалба на другата страна. Влошаване на положението на жалбоподателя е налице, когато признатите от първоинстанционния съд и неоспорени с жалба от друга страна в процеса права са в по-голям размер от тези по въззивното решение. По основателността на касационната жалба: В. решение е неправилно. В нарушение на нормата на чл. 271, ал. 1, изр. второ ГПК въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в атакуваната от И. Х. М. част, като с постановеното ново решение й е определил права в съсобствеността по-малки от признатите й от районния съд. Тъй като останалите съделители не са атакували първоинстанционното решение по допускане на делбата, а в касационната жалба И. М. поддържа, че правата в съсобствеността са тези които е определил Районен съд-Бургас, то и настоящата съдебна инстанция не е компетентна да преразглежда въпроса за квотите от допуснатите до делба имоти, поради което след отмяна на въззивното решение следва да се постанови друго, с което правата в съсобствеността да се определят съобразно с признатите с отмененото от Бургаския окръжен съд първоинстанционно решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение