Определение от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9730/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от Б. Е. Х., чрез адв. А. Живков, срещу чл. 10, т. 7 от Наредба № 8121з-142 от 22.02.2016 г. за условията и реда за изпращане на държавни служители от Министерството на вътрешните работи за изпълнение на длъжност в институции или в структури на Европейския съюз и в международни организации, издадена от министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 17 от 1.03.2016 г., в сила от 1.03.2016 г., доп., бр. 4 от 14.01.2020 г., в сила от 14.01.2020 г., изм. и доп., бр. 37 от 25.04.2023 г., в сила от 25.04.2023 г. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, при извършена проверка за редовност и допустимост на жалбата, установи следното: С Разпореждане от 29.08.2025 г. на заместник – председателя и ръководител на Първа колегия на Върховния административен съд, е изискано от административния орган да представи цялата преписка по издаване на обжалвания подзаконов нормативен акт. С писмо изх. № 812100-17186 от 15.09.2025 г. на Министерството на вътрешните работи са приложени по опис писмени доказателства, съставляващи административната преписка. С Определение от 08.10.2025 г. по делото, съдът оставя без движение жалбата, като дава указания на Б. Е. Х., в 7 – дневен срок от съобщаването, да представи доказателства във връзка с наведените твърдения, че е държавен служител по Закона за министерство на вътрешните работи, обуславящи наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на конкретната разпоредба от подзаконовия нормативен акт. В изпълнение на горното определение, с Молба от 20.10.2025 г., оспорващият представя доказателства и навежда доводи относно наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на конкретната разпоредба от подзаконовия нормативен акт. На основание чл. 188 АПК, във връзка с чл. 181, ал. 1 АПК е изискуемо разгласяване на оспорването на подзаконовия нормативен акт по отношение на неограничения кръг субекти, които актът касае чрез обявление в "Държавен вестник", като съществена процесуална предпоставка за продължаване на съдебното производство. Предвид изложеното, жалбоподателят в качеството му на инициатор на съдебното производство, следва да внесе такса за съобщаване на оспорването съобразно изискването на чл. 188 АПК, във връзка с чл. 181, ал. 1 АПК в размер на 30 (тридесет) лева по сметка на Държавен вестник. Горното се явява условие за редовност на оспорването. Мотивиран така, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,