Определение № 150 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2020 г.
ВКСIV гражданско отделение26.05.2021 г.докладчик Албена Бонева
Диспозитив
Отменя свое определение № 399/17.05.2021 г., с което е дал указания на касатора, чрез неговия особен представител, да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жаба. Възнаграждението на адв. Р. съдът се определи с акта по чл. 81 ГПК. Делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Д. Г. В., чрез особен представител адвокат Н. Р., срещу въззивно решение № 362/24.01.2020 г., постановено от Благоевградски окръжен съд по гр.д. № 824/2019 г. Съставът на Върховния касационен съд е допуснал касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тълкувано по реда на чл. 251 ГПК с решение № 900090/13.01.2021 г., като е указал на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 40 лв. Постъпила е молба от адв. Н. Р., че е особен представител на касатора и няма връзка с него, като е помолила той да бъде освободен от заплащане на държавна такса. Освен това е поискала внасяне на възнаграждение от насрещната страна, защото на адвоката не е платено за производството пред ВКС. Съставът на Върховния касационен съд намира, че е безпредметно произнасянето по чл. 83 ГПК, защото касационната жалба е подадена от особения представител на Диян В., определен като негов процесуален представител, на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК. Както е изяснено в т. 6 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, особеният представител не дължи плащане на държавна такса. Предвид резултата по спора, съдът ще я възложи на задължената страна. Ето защо, следва да отмени определението си 17.05.2021 г., с което е указал на Д. В., чрез неговия особен представител, да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Възнаграждението на особения представител се определя от съда с акта по чл. 81 ГПК, така че на този етап от развитие на производството адв. Р. не може да прави искане да й бъде заплатено адвокатско възнаграждение за инстанцията. Вярно е, че в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК сума, която да послужи за заплащане на възнаграждението на адвоката – особен представител, предварително се внася от ищеца по делото. В случая, предвид характера на спора, чието развитие не може да зависи от изпълнение на указание за внасяне на сума, която да послужи за възнаграждение на особен представител, съдът ще изплати адвокатско възнаграждение от бюджета на съда, а с оглед изхода по спора ще събере дължимите от странните суми с акта по чл. 81 ГПК. Водим от горното, съдът