Решение № 610 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10195/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сдружение за дивата природа „Балкани“, чрез адв. Коджабашев, против решение № 16823 от 16.05.2025 г. по адм. дело № 6486/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлено искане на Сдружение за дивата природа "Балкани", за обявяване нищожността на Решение № БД-ЕО-35/2023 г. от 28.03.2023 г. издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Благоевград, с което е прието да не се извършва екологична оценка на инвестиционно предложение за Проект за подробен устройствен план (ПУП) – план за регулация и застояване (ПРЗ) за промяна предназначението на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 69119.67.78, местност "Пещерата" по одобрените кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Старчево, община Петрич, за "фотоволтаична електроцентрала", с възложител община Петрич. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Излага доводи за наличие на основания за извършване на (оценка на въздействието на околната среда) ОВОС за проекта, като цитира данни за наличие на опасност от засягане на околната среда и биоразнообразието, от засягане на растителни и животински видове в района, които подкрепя с позоваване на научни изследвания, решения на СЕС, становища на експерти. Моли да се отмени решението и вместо това да се отмени оспорения акт или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира разноски. Ответникът – община Петрич, представлявана от кмета на общината, чрез юрк. Здравкова в съдебно заседание и писмени съображения изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Процесният имот, за който е издадено решението на началника на РИОСВ-Благоевград, не попада нито в защитена зона, нито в защитена територия. Претендира разноски. Ответникът – директор на РИОСВ – Благоевград чрез гл. юрк. Топчиев, в писмено становище и съдебно заседание излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касационният жалбоподател. Ответникът – „Тринити Инвест Мениджмънт“ ООД, редовно призован се представлява от адв. Терзиева със становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. По делото, за разглеждане в настоящото производство е присъединена и частна жалба от сдружение за дивата природа „Балкани“, чрез адв. Коджабашев, срещу определение № 28018 от 22.08.2025 г. по адм. дело № 6486/2024 г. на Административен съд София-град, с което е изменено решение № 16823/16.05.2025 г. по адм. дело № 6486/2024 г. на Административен съд София-град, в частта за разноските присъдени на „Тринити Инвест Мениджмънт“ ООД. Частният жалбоподател излага доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на оспореното определение, като иска неговата отмяна. Ответникът по частната жалба - община Петрич, представлявана от кмета на общината в писмен отговор излага становище за законосъобразност и правилност на обжалваното определение. Ответниците - директор на РИОСВ – Благоевград, чрез гл. юрк. Топчиев и „Тринити Инвест Мениджмънт“ ООД, чрез адв. Терзиева, в открито съдебно заседание оспорват частната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира подадените касационна и частна жалба за подадени в срок от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – София-град е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Административен съд - София-град е бил сезиран в производство по реда на чл. 149, ал. 5 от АПК, във връзка с чл. 88, ал. 3 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС) с искане от Сдружение за дивата природа "Балкани" за обявяване нищожността на Решение № БД-ЕО-35/2023 г. от 28.03.2023 г. на директора на РИОСВ – Благоевград, с което органът е преценил да не се извършва екологична оценка за Проект за ПУП – ПРЗ за промяна предназначението на ПИ в местност "Пещерата" по одобрените КККР на с.Старчево, община Петрич, за "фотоволтаична електроцентрала". Актът е издаден на основание чл. 85, ал. 4 и ал. 5 от ЗООС, чл. 14, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за ЕО, чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), чл. 37, ал. 4 от Наредбата за ОС. Преценено е да не се извършва екологична оценка за описания по-горе проект за "фотоволтаична електроцентрала". Директорът на РИОСВ е приел, че с промяната на предназначението на територията - от "Земеделска", начин на трайно ползване "Друг вид земеделска земя" – в "за фотоволтаична електроцентрала" и прилагането на плана, няма вероятност да се окаже значително отрицателно въздействие върху околната среда и човешкото здраве. Този извод е мотивиран със събраните по преписката данни, становище на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) – Благоевград изразено по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата за ЕО и становище на Басейнова дирекция "Западнобеломорски район“. Органът е приел, че характеристиките на засегнатата територия и вероятните въздействия върху околната среда показват, че не се очакват значителни отрицателни въздействия върху околната среда и човешкото здраве, като поотделно са разгледани очакваните въздействия върху климат, атмосферен въздух, води, земя и почви, ландшафт, отпадъци, опасни вещества, вредни физични фактори. Констатирано е, че проектът за ПУП, не попада в границите на защитени територии по смисъла на Закон за защитените територии (ЗЗТ), както и границите на защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000" по смисъла на ЗБР. Формиран е извод, че с реализацията на плана не се очакват преки и/или косвени въздействия върху типове природни местообитания, видове и техни местообитания, предмет на опазване в защитени зони. Планът не предполага загуба на територия, намаляване площта на естествено разпространение, както и влошаване на структурата и специфичните функции на местообитанията, нито унищожаване на екземпляри на видовете, предмет на опазване в тях. Констатирано е, че с реализацията на предвижданията на плана, не се създава предпоставка за генериране на шум, вибрации, визуални въздействия и оптични емисии, което да доведе до прогонване на видовете, предмет на опазване на защитените зони. Преценено е, че планът не противоречи на целите и мерките в ПУРБ на ЗБР (2016-2021) и ПУРН на ЗБР (2016-2021), и реализирането и предвижданията на плана, не е свързано с трансгранично въздействие върху околната среда, поради характера и териториалния обхват. Решение № БД-ЕО-35/2023 г. от 28.03.2023 г. издадено от директора на РИОСВ – Благоевград е влязло в сила и представлява стабилен административен акт. Административен съд – София-град е бил сезиран с искане за извършване на преценка дали са налице твърдяните от сдружението основания за нищожност на акта. Правилно е приел съдът, че не са налице основания за обявяването му за нищожен по чл. 146, ал. 5 от АПК. Както е приел съдът, според правната теория един административен акт е недействителен, когато е засегнат от недостатък, изразяващ се в съществено нарушаване на нормативно установените изисквания за неговата законосъобразност. Недействителността може да бъде пълна /нищожност/ и непълна /унищожаемост/. Изискванията за законосъобразност на административните актове са посочени в чл. 146, т. 1 - 5 от АПК. За да бъде нищожен един административен акт, следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, в случаите, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Процесното решение на РИОСВ- Благоевград представлява акт, издаден от компетентен орган, в предписаната форма и формалноизискуеми реквизити. Не се установяват пороци в проведеното административно производство и материалноправните разпоредби, толкова значителни, че да обосноват нищожност на акта. В случая, касационната жалба съдържа множество данни и доводи, които се отнасят по-скоро към преценката за законосъобразност на акта, но не се сочи съществен порок на решението на директора на РИОСВ, който да води до опорочаването му до степен на пълна липса на волеизявление, неспособен да породи правните си последици. Първоинстанционният съд е изследвал процедурата по издаване на процесния акт, анализирал е и съответствието му с относимите материалноправни разпоредби, като не е установил съществени пороци, водещи до нищожност на акта. Съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, опорочаващи акта до степен на нищожност. След като компетентният орган е бил сезиран с нередовно и непълно "искане" за издаване на решение за преценка необходимостта от извършване на екологична оценка, в изпълнение на нормативните си правомощия по чл. 12 от Наредбата за екологична оценка (ЕО), на молителя са дадени указания да отстрани допуснатите нередовности. В изпълнение на указанията е представено писмено искане по образец съгласно приложение № 4, подадено от възложителя на проекта – община Петрич, представлявана от кмета. Искането съдържа информацията по чл. 8а, ал. 1 от Наредбата и данните съгласно приложенията по чл. 2. Преди да издаде акта си, административният орган е изискал становища от РЗИ – Благоевград по реда на чл. 13, ал. 1 от Наредбата за ЕО и от директора на БД "Западнобеломорски район" по реда на ал. 2, като при издаване на акта се е съобразил с постъпилите становища и е мотивирал изводите си въз основа на тях. На основание чл. 13, ал. 5 от Наредбата за ЕО, засегнатата общественост е уведомена за постъпилото в РИОСВ – Благоевград искане от община Петрич за преценяване на необходимостта от ЕО на процесния проект, чрез съобщение оповестено на 23.11.2022 г. на интернет страницата на РИОСВ – Благоевград. В съобщението е указно, че информацията е достъпна чрез Публичния регистър с данни, с посочен линк. Изисканите становища са постъпили. В процедурата по приемане на акта са били уведомени заинтересованите страни, както им е дадена възможност за становища, отстранени са били дефекти в подаденото заявление, взети са необходимите становища от компетентните организации. Дадена е възможност за изразяване на мнения и възражения. Съдът е анализирал и съответствието с материалния закон от гледна тока на искането за прогласяване на нищожност, с оглед разпоредбите на чл. 81, ал.1 от ЗООС във връзка с чл. 85, ал.1 от ЗООС. Чл. 85, ал. 1 от ЗООС предвижда задължителност на екологичната оценка, за планове и програми в областите селско стопанство, горско стопанство, рибарство, транспорт, енергетика – какъвто е процесният случай. Съдът е съобразил изключението по чл. 85, ал. 2 от ЗООС, че планове и програми по ал. 1 (като процесния), които са на местно равнище и за малки територии, както и незначителни изменения на планове и програми по ал. 1, да се оценяват само когато при прилагането им се предполагат значителни въздействия върху околната среда. Правилно е приел съдът, че чл. 85, ал. 2 от ЗООС дава възможност компетентният орган да реши да не се извършва екологична оценка, тоест не може да се мотивира извод за нищожност на акта поради тежко нарушение на материалноправните разпоредби поради пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма (компетентност за приемане на решението – материална или териториална). Не е налице хипотезата, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В случая, както приема АССГ, издаването на такъв акт е допустимо съгласно чл. 85, ал. 2 ЗООС, поради което и той не е нищожен на това основание. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Мотивите на решението се споделят от касационната инстанция и се препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК. Решението следва да бъде оставено в сила. По отношение на подадената частна жалба срещу определението за изменение на първоинстанционното решение, в частта му за разноските, е основателна. Претендираното от „Тринити Инвест Мениджмънт“ ООД адвокатско възнаграждение не следва да бъде присъждано, тъй като по делото не се съдържа договор за правна защита и съдействие. По делото е представено пълномощно за процесуално представителство до окончателното приключване на делото пред всички съдебни инстанции. В него липсва изрично посочване дали е налице договорено адвокатско възнаграждение между упълномощителя и упълномощения процесуален представител, в какъв размер е, ако има такова, както и начина на неговото заплащане. Тези обстоятелства се доказват с договор за правна защита и съдействие. От материалите по делото се установява, че са представени - списък на разноските по чл. 80 от ГПК, фактура и извлечение от банков превод. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В мотивите на същото е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. При това положение той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. От изложеното следва, че договорът за правна помощ съдържа и информация за делото, по което ще се осъществи процесуалното представителство срещу договореното възнаграждение, поради което се явява основна предпоставка за преценката дължат ли се претендираните разноски. С оглед на това представянето на договор за правна защита и съдействие, преди приключване на делото, е задължително с оглед преценката за дължимост на разноските и техния договорен и съответно - заплатен реално размер. В случая са налице единствено индиректни данни за предприети действия по заплащане на определени суми, за които се твърди, че съставляват договорено адвокатско възнаграждение, без данни за последното. Пълномощното е едностранна сделка със самостоятелно значение и тя не може да замести двустранната сделка - договор за правна защита и съдействие (договор за поръчка), не може да бъде и индиция за нейното съществуване, както и да санира пропуска на процесуалния представител и неговото бездействие да представи договор за правна защита и съдействие. В случая пълномощното само доказва надлежно осъществена представителна власт, но не доказва договарянето и заплащането на адвокатското възнаграждение. Предвид изложеното и с оглед доказателствата по делото, следва определение № № 28018 от 22.08.2025 г. по адм. дело № 6486/2024 г. на Административен съд София-град, да бъде отменено. Предвид изхода на спора следва да се присъди на РИОСВ-Благоевград сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. На ответника – община Петрич следва да се присъдят разноски по делото в размер на 250 лева, от които – 200 лева за производството пред касационната инстанция и 50 лева за изготвяне на частната жалба. Въпреки изхода на спора, неоснователно е искането на „Тринити Инвест Мениджмънт“ ООД за присъждане на адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Съгласно № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК ВКС „Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това“. Разноски се присъждат, когато са направени реално от страната в процеса и установени безспорно по отношение на техния адресат и размер. Както пред първата инстанция, като и пред касационната са представени - списък на разноските по чл. 80 от ГПК, фактура и извлечение от банков превод. Пред касационната инстанция не е представено пълномощно, но в приложеното на л. 50 адм. дело № 6486/2024 г. по описа на Административен съд – София-град е предвидено процесуалното представителство от адвокатите в адвокатското дружество да се осъществява до окончателното приключване на делото във всички съдебни инстанции. Договор за правна защита и съдействие не е представен пред касационната инстанция, поради което липсват доказателства за договорено възнаграждение и начин на плащане. По изложените по-горе аргументи, на „Тринити Инвест Мениджмънт“ ООД не следва да се присъдят разноски пред касационната инстанция. Своевременно направеното възражение от пълномощника на касатора по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатената сума за адвокатски хонорар за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата инстанция, се явява неоснователно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на шесто отделение