Определение № 149 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3863/2014 г.

Производството е по молбата вх. № 282 на адвокат Т.Б. като процесуален представител на В. Г. Ц. от С. с искане по чл.248 ал.1 ГПК за допълване на постановеното от ВКС по настоящото дело определение № 26 от 08.І.2015г., като касаторката бъде осъдена да му заплати 850лв. разноски за касационното производство „съгласно приложен договор № 491508/06.VІ.2014г.”. Ответницата по молбата М. А. Ч. от С. не е представила отговор по реда на чл.248 ал.2 ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че молбата е допустима – подадена е в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл.248 ал.1 ГПК. Разгледана по същество, обаче, молбата е неоснователна, съображенията за което са следните: С определението си № 26/08.І.2015г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на САС от 04.ХІ.2013г. по гр.д. № 1921/2012г., с което въззивният съд е отменил решението на СГС от 18.V.2010г. по гр.д № 1951/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявеният от В. Г. Ц. срещу М. Ат.Ч. иск с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД относно апартамент, находящ се в С., подробно индивидуализиран. В това определение ВКС няма произнасяне относно разноски в полза на В.Ц., тъй като такава претенция той не е заявил в отговора си на касационната жалба, подаден чрез процесуалния му представител адвокат Т.Б., нито е представил доказателства да е направил такива за касационното производство. При извършения отново преглед на преписката по делото не се откри да е представен договор № 491508/06.VІ.2014г. за направени разноски в размер на 850лв. Такъв договор не се представя и с молбата за допълване на определението. При тези обстоятелства и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес съдът намира, че не са налице предвидените в чл.78 ал.1 ГПК предпоставки за присъждане на претендираните разноски, поради което искането за допълване на посоченото определение следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,