Определение № 5814 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4622/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 19079/06.11.2024 г., подадена от В. Е. Л., против определение № 4688 от 17.10.2024 г., постановено по гр. д. № 1660/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о., с което са обезсилени решение № 935 от 24.06.2022 г. по в. гр. д. № 2943/2021 г. по гр. д. № 4594/2018 г. на Софийския апелативен съд в допуснатата до касационно обжалване част и решение № 261817 от 15.12.2020 г. по гр. д. № 4594/2018 г. на Софийски градски съд в частта по отхвърлените искове на В. Е. Л. срещу М. П. Н. за прогласяване на договора по н. а. № 26/25.01.2018 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, изр. 1, предл. 3 ЗЗД и за унищожаване на този договор на основание чл. 33 ЗЗД и е прекратено касационното производство на основание чл. 231, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на определението и иска отмяната му. Насрещната страна М. П. Н. в писмен отговор оспорва жалбата. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Видно от доказателствата по делото с определение № 438 от 31.01.2024 г., постановено по гр. д. № 1660/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о. е допуснато касационно обжалване на решение № 935 от 24.06.2022 г. по в. гр. д. № 2943/2021 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на В. Е. Л. срещу М. П. Н. за прогласяване на договора по н.а. № 26/25.01.2018 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, изр. 1, предл. 3 ЗЗД и за унищожаването му на основание чл. 33 ЗЗД, като не е допуснато касационно обжалване на решението в останалите части. Разглеждането на делото е било отложено в о. с. з. на 12.03.2024 г. за 09.04.2024 г. по молба на касатора, тъй като представляващия го адвокат В. е бил болен и не е могъл да се яви. В проведеното о. с. з. на 09.04.2024 г. за страните са се явили представляващите ги адвокати – адвокат В. – за касатора и адвокат С. – за ответната страна по касация М. П. Н., които са направили искане и са изразили съгласие касационното производство да бъде спряно за предприемане на стъпки за постигане на извънсъдебна спогодба. С определение от 09.04.2024 г., постановено в открито съдебно заседание, съставът на Върховен касационен съд е спрял производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК поради общото съгласие на страните. Определението за спиране на делото е влязло в сила на 16.04.2024 г., когато е изтекъл едноседмичния срок за обжалването му. С обжалваното в настоящото производство определение № 4688 от 17.10.2024 г. съдът, след като е констатирал, че са изтекли повече от 6 месеца от влизане в сила на определението за спиране на делото по общо съгласие на страните, е обезсилил въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част и първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на В. Е. Л. срещу М. П. Н. за прогласяване на договора по н.а. № 26/25.01.2018 г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, изр. 1, пр. 3 ЗЗД и за унищожаването му на основание чл. 33 ЗЗД и е прекратил производството делото. Така постановеното определение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено: Съгласно чл. 231, ал. 1 ГПК, спряното по общо съгласие на страните производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се обезсилва. В конкретния случай не се спори, че към 17.10.2024 г. никоя от страните по делото не е поискала неговото възобновяване, от датата на влизане в сила на определението за спиране на делото до датата на постановяване на определението за прекратяването му са изтекли повече от 6 месеца - определението за спиране на делото е влязло в сила на 16.04.2024 г. /страните са уведомени за определението на съда в о. с. з. на 09.04.2024 г. – начало на срока за обжалване/, а делото е било прекратено на 17.10.2024 г. Поради това правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 231, ал. 1 ГПК с обжалваното определение съдът е обезсилил постановените решения и е прекратил делото. Неоснователно жалбоподателя поддържа в частната жалба, че твърдените от него пороци на определение № 438 от 31.01.2024 г. по гр. д. № 1660/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, IV г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, включително за неговата непълнота, обуславят отмяната на постановеното по делото определение № 4688 от 17.10.2024 г., с което производството по делото е прекратено. Посочената от съда, в мотивите на определение № 4688 от 17.10.2024 г., дата на влизане в сила на определението за спиране на делото – 16.10.2024 г., не обуславя порок на същото, доколкото констатацията на съда за пропуснатия от жалбоподателя шестмесечен срок по чл. 231, ал. 1 ГПК е правилна и не може да санира пропуска на жалбоподателя да поиска възобновяване на производството. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение