Определение № 40 от 05.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11656/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Булгартрансгаз“ ЕАД, гр. София, чрез юрк. Иванов, против определение № 27412/14.08.2025 г., по адм. дело № 406/2023 г. на Административен съд София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу разрешение за строеж № 8/26.01.2022 г., издадено от главния архитект на район „Нови Искър“, Столична община и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че опрeделението е неправилно, тъй като е тутуляр на сервитут в имота и има правен интерес от оспорване на разрешението за строеж. Моли определението да бъде отменено, като на дружеството се присъдят направените разноски и юрсконсултско възнаграждение. Ответникът главен архитект на район „Нови Искър“, Столична община, не изразява становище. Ответниците Л. Д. В. и С. И. В., чрез адв. Спасов, оспорват частната жалба. Молят определението на административния съд да бъде оставено в сила, като на адв. Спасов се присъдят разноски за оказана безплатна правна помощ. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „Булгартрансгаз“ ЕАД, сега частен жалбоподател, против разрешение за строеж № 8/26.01.2022 г., издадено от главния архитект на район „Нови Искър“, Столична община, на ответниците Л. В. и С. В. за строеж на „Селскостопанска постройка за съхранение на селскостопанска продукция и инвентар и помещение за обитаване“, в ПИ с [идентификатор] по КККР на [населено място] с доводи за унищожаемост и за нищожност на административния акт. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разрешение за стоеж e издадено за имот, за който със заповед № РД-02-15-156/ 13.11.2015г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен ПУП – ПП за трасе на газопровод, технологични площадки и елементи на техническата инфраструктура за обект „Междусистемна газова връзка България – Сърбия“, разположен на територията на Столична община и на общините Божурище, Костинброд, Сливница и Драгоман. Посочено е, че имотът попада в сервитутната зона на газопровода и в полза на „Булгартрансгаз“ ЕАД- дружеството, което ще изгражда енергийния обект е възникнал сервитут, който придава на оспорващия качеството на заинтересувано лице с право да обжалва административния акт. След обсъждане на събраните по делото доказателства и съобразяване с мотивите на определение № 9036/ 15.03.2025г. по адм. дело № 179/ 2023г. на Административен съд София- град, влязло в сила с определение на Върховния административен съд по адм. дело № 6445/ 2025г., първоинстанционният съд приема, че към датата на издаване на оспореното като нищожно разрешение за строеж, „Булгартрансгаз“ ЕАД не притежава качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, тъй като сервитутното право по чл. 64, ал. 1 от Закона за енергетиката възниква в полза на дружеството на 08.04.2022г., след изплащане на дължимото съгласно чл. 64, ал.4, т. 2 ЗЕ обезщетение. По тези съображения с определението, предмет на оспорване, на основание чл. 159, т. 4 АПК, оставя без разглеждане жалбата на „Булгартрансгаз“ ЕАД с искане за прогласяване нищожността на разрешение за строеж № 8/ 26.01.2022 г., издадено от главния архитект на район „Нови Искър“, Столична община и прекратява производството по делото. Тези изводи са неправилни и не се споделят от настоящата инстанция. Административният съд незаконосъобразно приема, че правният интерес от оспорване на издаденото разрешение за строеж с доводи за неговата нищожност, което не е ограничено със срок, следва да се преценява към дата на издаване на административния акт, а не към момента на подаване на жалбата, както това е прието с Тълкувателно решение № 3/ 16.04.2013г. по тълк. дело № 1/ 2012г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегии на Върховния административен съд. В случая в противоречие с цитирания тълкувателен акт правният интерес на оспорващото дружество към момента на подаване на жалбата не е изследван от съда и в този смисъл в определението не са изложени мотиви. Освен това от страна на съдебния състав не е взето предвид, че предмет на оспорване е разрешение за строеж № 8 от 26.01.2022 г., издадено от главния архитект на район „Нови искър“, Столична община, поради което кръгът на лицата, на които по закон е признато право да оспорват административен акт с такъв характер, е очертан с разпоредбата на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Нормите на чл. 131, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, на които първоинстанционният съд се позовава, за да прецени правната легитимация на оспорващия, се отнасят за актове, с които се одобряват или изменят подробни устройствени планове и в случая са неприложими. Същевременно приложимата разпоредба на чл. 149, ал. 2 ЗУТ не е обсъдена от съда и съображения по този текст не са посочени. Поради изложеното оспореното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия, при съобразяване с мотивите на настоящия съдебен акт. По претенциите на страните за разноски административният съд ще се произнесе с крайния си съдебен акт. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,