Определение № 441 от 09.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1566/2011 г.

М. б. за акт. л. [фирма], [населено място] е подала касационна жалба против решение на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 443/2011 година. Ответницата по жалбата, ищца по делото, Р. Л. Г. от [населено място] счита жалбата за неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по искова молба на Г., с която тя е претендирала да се признае за незаконнно и отмени уволнението й, извършено със заповед от 18. 10. 2010 г., да бъде възстановена на работа на дължността „медицинска сестра във вътрешно отделение” и да й бъде изплатено обезщетение за оставане без работа в продължение на шест месеца, поради незаконно уволнение. Кюстендилският районен съд е отхвърлил исковете с решение от 9. 5. 2011 г. по гр. д. № 4559/2010 г.. По въззивна жалба на Р. Г. е образувано гр. д. № 443/2011 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд. Същият съд с решение от 20. 7. 2011 г. е обезсилил изцяло първоинстанционното решение и върнал делото за разглеждане от друг състав на Кюстендилския районен съд. Въззивният съд е приел, че решението от 9. 5. 2011 г. е недопустимо – постановено по основания, които не са въведени в исковата молба. Въззивния съд е констатирал и посочил, че решението на районния съд е мотивирано с извода, че работодателят е прекратил трудовия договор с ищцата след преценка, че тя не може да се справи със задълженията си, но нито в исковата молба, нито в уволнителната заповед е посочено такова основание за прекратяване на трудовия договор. Касационно обжалване на въззивно решение е допустимо при условията по чл. 280 ал. 1, т. 1- 3 ГПК, ако е налице обосновано изложение за наличието на тези предпоставки. В случая такова изложение липсва. Лист 6 от досието на настоящото дело е изложението на М. [фирма] за допускане на касационно обжалване, но по съдържание това изложение не отговаря на изискванията на закона и задължителната съдебна практика. Поставен е въпросът кога едно съдебно решение е недопустимо и дали стилистични и текстови грешки в мотивите на решението са достатъчни за неговата допустимост, ако съдът се е произнесъл диспозитивно по всички предявени искове. Посочена е и разпоредбата на чл. 80 т. 3 ГПК. Тази норма има само една алинея без подточки и се отнася за присъждане на разноски. Съществува вътрешно противоречие в така формулирания въпрос, тъй-като в случая се оспорва постановената от въззивния съд недопустимост на първоинстанционното решение, поради текстови особености /грешки/ на мотивите на решението на районния съд, а не неговата допустимост. Изложението е в несъответствие със задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/19. 2. 2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, т. 1, че касаторът следва да изложи ясна и точна формулировка на конкретния правен въпрос, обусловил изхода на делото и да обоснове връзката му с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, без да обсъжда правилността на самото решение. По изложените съображения, касационният съд счита, че не са налице основания за допускане на обжалване по касационната жалба на М. [фирма] и