Определение № 352 от 29.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 515/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. С. Т. и Р. З. Т. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 260203 от 21.08.2020 г. по т.д.№ 640/ 2020 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 16681/ 2018 г. и по този начин жалбоподателите са осъдени да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата 6 886,10 швейцарски франка главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска - 01.03.2018 г., до окончателното изплащане, сумата 520,34 швейцарски франка договорна лихва за периода 26.08.2016 г. - 07.11.2017 г., сумата 56,97 швейцарски франка мораторна лихва за периода 26.08.2016 г. - 07.11.2017 г., сумата 19,98 швейцарски франка такси за периода 26.02.2017 г. - 27.02.2018 г., сумата 126,69 швейцарски франка, застраховки за имота, обезпечаващ изпълнението на задълженията, сумата 155,81 лв, разноски за подновяване на договорна ипотека, всички дължими по силата на Договор за потребителски кредит № H./ 19.02.2008 г., на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.430 и сл. ТЗ и чл.99 ЗЗД. Като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи очевидна неправилност на обжалваното решение по съображенията, изложени в касационната жалба Освен това повдига като основание за допускане на обжалването правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в ления смисъл: приложими ли са разпоредбите на ЗПК за недействителността на договор за потребителски кредит и неравноправните клаузи, ако ищецът не е твърдял в исковата молба обезпечаване на този договор с ипотека, нито е представил такива доказателства; обвързано ли е с преклузивен срок възражението за нищожност на клаузи от потребителски договор или съдът следи служебно за това; обвързано ли е с преклузивен срок искането за представяне на оригинали на приложени към исковата молба преписи от документи; счита ли се надлежно заверен приложен към исковата молба препис от документ, ако не е посочено кое лице е извършило заверката. Счита, че въззивният съд е разрешил третия от тези въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/, а за останалите поддържа, че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответната страна „Юробанк България“ АД не взема становище по жалбата. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Въззивният съд приел за установено, че на 19.02.2008 г. между страните по делото бил подписан Договор за потребителски кредит № H., по силата на който банката – ищец предоставила на ответниците потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на равностойността във франкове на 8 000 евро, по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк и Еф Джи България“ АД в деня на усвояване на кредита. В приложение № 1 към договора следвало да бъде, но не бил посочен приложимият към датата на сключване на договора курс „купува“ за швейцарския франк, както и определеният съобразно този курс размер на кредита в швейцарски франкове. Разрешеният кредит следвало да се усвои по блокирана сметка на кредитополучателя и да се превалутира служебно в евро по курс „купува“ на банката в деня на усвояването. Страните уговорили елементите на дължимия лихвен процент и неговия краен размер – 6,15 %. Крайният срок за погасяване на кредита бил 240 месеца, като било уговорено погасяването да се извършва на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план. Погасяването следвало да се извършва във валутата, в която кредита бил разрешен и усвоен. Банката си запазила правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, таксите, лихвите и комисионните, както и приложимите лихви, като измененията влизали в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и ставали задължителни за страните по договора. В договора било посочено, че неразделна част от него бил нотариален акт за учредяване на договорна ипотека. На 09.04.2008 г. вземанията по договора за кредит били прехвърлени от „Юробанк и Еф Джи България“ АД на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД. С шест допълнителни споразумения, сключени между ответниците и цесионера, бил установен размерът на дълга към датата на сключването им, въведен бил облекчен ред за погасяването му, общият сбор на просрочената главница и лихва бил преоформен чрез натрупване към редовната главница и било уговорено общия дълг да се олихвява с фиксирана годишна лихва. На 25.10.2017 г. вземанията по договора били цедирани от „Бългериън ритейл сървисиз“ АД обратно на банката. До ответниците били изпратени покани, с които ищецът обявил кредита за предсрочно изискуем. Поканите не били връчени и след трикратни посещения на адреса на ответниците били залепени уведомления. От експертните заключения съдът приел за установено, че кредитът бил отпуснат по банковата сметка на ответниците на 26.02.2008 г. в размер на 13 204 франка. Била събрана комисионна за управление на кредита в размер на 198,06 франка, а останалата сума в размер на 13 005,94 франка била превалутирана в евро. Лихвеният процент по договора бил променян от 6,15 % първоначално до 8,99 % на 10.06.2013 г., валиден и към 17.02.2019 г. Общо извършените плащания от ответниците по договора възлизали на 7 907,71 франка, от които 1 359,69 франка главница, 5 732,10 франка редовна договорна лихва; 9,55 франка наказателна лихва върху просрочена главница; 536,69 франка такси и 269,72 франка застраховки. Последното плащане било извършено на 10.11.2015 г. Промените в курса на швейцарски франк довели до увеличаване размера на главницата в левова равностойност с 6 652,04 лв и на редовната лихва с 3468,88 лв. В резултат на подписаните допълнителни споразумения и капитализираните с тях суми главницата се увеличила със 706,03 франка. Кредитът бил отнесен като предсрочно изискуем на 07.11.2017 г., като към тази дата задълженията на кредитополучателите възлизали на 12 550,38 франка главница, 2 729,36 франка редовна договорна лихва, 322,21 франка наказателна лихва, 175,38 франка такси и 93,43 франка застраховки. Към същата дата, ако се вземат предвид първоначалните условия по договора /главница 8 000 евро, лихвен процент 6,15, брой погасителни вноски 240, годишна такса управление 0,3 % върху дължимата главница, наказателна лихва 16,15 %/ и се съобразят извършените плащания от ответниците, преобразувани в евро, размерът на задълженията би бил 5 781,76 евро главница, 436,89 евро редовна договорна лихва, 47,83 евро наказателна лихва и 16,75 евро такси. При тези фактически установявания въззивният съд приел, че страните по делото са обвързани от валидно правоотношение, възникнало по силата на договора от 19.02.2008 г. Отхвърлил доводите на ответниците, че искът е изцяло недоказан, тъй като ищецът не представил оригинали на представените с исковата молба копия от документи. Посочил, че искането по чл.183 ГПК не можело да е самоцелно, то имало смисъл при наличен между страните спор относно съществуването на документа или за неговата автентичност. При липса на такъв спор оригиналът успешно можело да бъде заместен от заверен препис. Документите към исковата молба били представени в заверен от адвокат препис, поради което непредставянето на оригиналите не можело да доведе само по себе си до отхвърляне на иска. В полза на кредитора било възникнало потестативното право за обяви задълженията по договора за предсрочно изискуеми изцяло. Това не станало с представените по делото покани и уведомления към тях, които не били редовно връчени, но станало с връчване на препис от исковата молба на ответниците на 15.05.2018 г. Съдът отхвърлил доводите на ответниците, че договорът е нищожен изцяло поради непредставяне на погасителния план към него. Посочил, че ЗПК, който поставя изискване за такъв план, не е приложим, защото кредитът бил обезпечен с ипотека на недвижим имот. Оплакването, че ипотечният договор не бил представен, съдът намерил за преклудирано, тъй като било въведено едва в съдебно заседание пред въззивната инстанция. Но и да било заявено навреме, то би било неоснователно, защото договорът за ипотека бил посочен като неразделна част от договора за кредит. Споделил обаче възражението, че клаузата, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва едностранно от кредитора, е неравноправна и поради това нищожна. Посочил, че в договора нямало индивидуално договаряне на хипотезите, при които банката може да предприеме такава едностранна промяна и затова тези клаузи водели до значително несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. За нищожна съдът обявил и клаузата, предвиждаща прехвърляне на валутния риск изцяло на кредитополучателите. Посочил, че банката не е доказала да е предоставила на кредитополучателите преди сключване на договора достатъчно информация, която би им позволила да извършат разумна преценка относно икономическите последици от поемането на валутния риск. Обсъждайки сключените допълнителни споразумения, съдът определил като анатоцизъм прибавянето към размера на редовната главница на задължения за лихви, поради което и тези уговорки обявил за нищожни. По отношение валутата на договора съдът посочил, че кредитът е бил усвоен по блокирана сметка в швейцарски франкове и превалутиран служебно от банката в евро, като еврата са постъпили по сметката на единия от кредитополучателите. Погасяването следвало да се извършва също в швейцарски франкове, но при изрично посочения в разпоредбата на чл.3 ал.1 от договора лихвен процент – 6,15. Съдът намерил, че при изчисляване на размера на задълженията приложение следвало да намерят първоначалните условия по договора, при съобразяване, че превалутирането на 8 000 евро в швейцарски франкове е извършено при курс 1 евро – 1,6504 франка. При този курс задълженията възлизали на 9 542,22 франка, главница, 721,04 франка договорна лихва, 78,94 франка наказателна лихва 27,64 франка такси. Този размер на задълженията надхвърлял присъденото от първостепенния съд, но при липса на жалба от ищеца влошаването на положението на ответниците било недопустимо. С оглед тези мотиви на въззивния съд, не обуславя обжалваното решение процесуалноправният въпрос обвързано ли е с преклузивен срок възражението за нищожност на клаузи от договор за потребителски кредит. Инстанцията по същество не е посочила в мотивите си, че възраженията за нищожност на неравноправни клаузи в договор с потребител се преклудират с изтичане на някакъв срок, нито е посочила, че за такива клаузи не се следи служебно. Напротив, съдът е разгледал всички доводи на ответниците за наличие на неравноправни клаузи и ги е уважил. Той не е отказал да разгледа тези доводи поради настъпила преклузия. Поради това без значение за крайния изход от спора е отговора на въпроса има ли преклузивен срок за възражение за нищожност на клаузи в потребителски договор като неравноправни. Необуславящ е и въпросът счита ли се надлежно заверен приложен към исковата молба препис от документ, ако не е посочено кое лице е извършило заверката. Той не е поставен с въззивната жалба, а инстанцията по същество е ограничена в произнасянето си от разпоредбата на чл.269 ГПК. Поставянето на въпроса за първи път в касационното производство е недопустимо. Останалите въпроси са обуславящи, но нито са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По разрешаването на тези въпроси има установена практика, която не се нуждае от осъвременяване или промяна. Събирането, обсъждането и позоваването в решението на въззивния съд на доказателства, които не са нито новонастъпили, нито новооткрити и служат за установяване на възражение срещу иска, което ответникът не е направил както с отговора на исковата молба, така и с въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, представляват процесуални нарушения, освен ако не се касае за доказателства, необходими за прилагане на императивна материалноправна норма /решение № 48/ 07.03.2019 г. по гр.д.№ 2445/ 2018 г., ІІІ г.о./. Това се отнася и за приложението на чл.183 ГПК. Въззивният съд не може да постанови решението си въз основа на невъведени от страните възражения, факти и обстоятелства, по които не са събирани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция /решение № 320/ 30.11.2018 г. по т.д.№ 2998/ 2017 г., ІІ т.о./. Възражение, че процесният договор за потребителски кредит не е бил обезпечен с ипотека, ответниците не са въвели своевременно и затова въззивният съд не е могъл да изследва въпроса учредена ли е такава. Затова по поставените правни въпроси няма основание за допускане на касационното обжалване. Не е налице такова основание и по твърденията за очевидна неправилност на обжалвания акт. Неправилността е очевидна, когато тя може да се установи само от прочит на акта, без да се извършва допълнителна проверка. В случая твърденията на касаторите за очевидна неправилност са обосновани с неправилното разрешаване на поставените в изложението им по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси. Доколкото част от тези въпроси са необуславящи, а останалите са разрешени в съответствие с установената практика, обжалваният акт не може да се оцени като очевидно неправилен. По изложените съображения съдът намира, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и