Решение № 5096 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11182/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Европейско дружество „Вая-7 Холдинг“ със седалище в гр.Бургас“, чрез адв. Джамбазова, срещу Решение №6979 от 06.08.2025г., постановено по адм. дело №113/2025г. по описа на Административен съд – Бургас. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се уважат предявените срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“(ДА „ДРВВЗ“) обективно кумулативно активно съединени искови претенции за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 825 079,59 лева без ДДС, мораторна лихва в размер на 255743,96 лева за периода от 18.08.2022 г. до датата на завеждане на исковата молба – 22.01.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, поради отменен незаконосъобразен административен акт – Заповед №ЗО-12-2 от 18.08.2022г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез гл. юриск. Аджев, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Образувано е по касационна жалба на европейското дружество„Вая-7 Холдинг“, с което се търси отмяна на първоинстанционното съдебно решение, отхвърлящо предявените искове на търговеца срещу ДА „ДРВВЗ“, с които се търси обезвреда за причинени имуществени вреди на ищеца, поради издаден незаконосъобразен индивидуален административен акт, който е бил отменен. Твърди се, че имуществените вреди са под формата на претърпяна загуба – разликата между покупната цена от 1 824 929,23 лева без ДДС и продажната цена от 999 849,69 лева без ДДС на закупено дизелово гориво, необходимо на дружеството, за да изпълни задължението си по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти да съхранява определено количество гориво за срок от една година(периода 01.07-2022г. – 30.06.2023г.), вменено му с Разпореждане № № Р-12-52/27.04.2022 г. издадено от заместник-председателя на ДА „ДРВВЗ“, изменено с разрешение за замяна №РЗ-12-17/11.05.2022г. на същия орган. Обосновава се, че последвалият отказ по молба на дружеството с вх. №4681 от 15.08.2022г. за промяна в разрешение за замяна №РЗ-12-17 от 11.05.2022г. на същия орган, издадено по реда на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, е причинило реално описаните щети в сферата на търговеца, тъй като чрез недопуснатата напрактика нова замяна във вида на съхраняваното по вид гориво и е принудило страната да реализира сериозна загуба от извършената след срока за съхранение продажба на дизеловото гориво, чиято пазарна цена драстично е намаляла за срока на съхранение, спрямо цената при закупуването му. Твърди се, че именно отказът за замяна е причината за настъпване на търсената по размер щета в патримониума му. В по-общ план следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.17 ал. 1-ал. 3 от Закона за запасите с нефт и нефтопродукти(ЗННП) задължените лица са длъжни ежегодно до 1 юли да създадат определените им нива на запаси за извънредни ситуации по видове и количества в съответствие с определеното им ниво по чл. 12, ал. 1. Задължените лица са длъжни да поддържат създадените от тях нива на запаси за извънредни ситуации до 30 юни на следващата календарна година. Специалният закон, въз основа на който е било издадено отмененото като незаконосъобразно разпореждане, предвижда няколко възможности за задължените лица да обезпечат изпълнението на издаденото им разпореждане, като първата от тях е да закупят количествата от определените им запаси и след изтичане на едногодишния период ги продадат за своя сметка. Съгласно дефинитивната правна норма на §1,т.11 от ДР на ЗЗНН "Задължено лице" е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България, а съгласно новелата на чл.3 ал.4 ЗЗНН „Задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива на запасите за извънредни ситуации“. Доколкото ищецът е задължено лице с основание по чл.23 ал.2 и ал.3 ЗЗНН(така регистъра на задължените лица по ЗЗНН), то той е бил длъжен да създаде, да съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации. Или навсякъде ясно е дефинирано положението, че попадащите в обхвата на приложение на специалния закон правни субекти, посочени като „задължени лица“, изпълняват задълженията си като създават тези запаси със свои средства и за своя сметка. В настоящия случай не е спорно, че на дружеството първоначално е вменено да създаде запаси от котелно гориво, които то е поискало последващо да замени със запаси от гориво за дизелови двигатели, което също му е било разрешено. Не му е било разрешено с отменения акт обаче замяна на дизеловото гориво отново с котелно. Според настоящия състав на касационната инстанция в случая са налице два от елементите от фактически състав на отговорността по ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпили имуществени вреди в патримониума, но не налице третия елемент – причинна връзка, която да свързва тези вреди като неминиума последица от издадения незаконен акт. На първо място самият закон урежда създаването и поддържането на запасите като задължение на определените субекти, което следва да се извърши с техни средства и за тяхна сметка. Т.е. самият закон по дефиниция изисква тези дружества да направят определени разходи, които в крайна сметка ще останат за тяхна сметка. Според настоящия състав последица от това е и възможната промяна в пазарните цени на създадения запас, към момента на закупуването му, респ. година по-късно, след изтичане срока за съхранение. Касаторът сам е избрал начина на изпълнение на задължението си(вкл. и при други възможности), като е поискал и му е била допусната замяна на котелното с дизелово гориво. Обстоятелството, че впоследствие цената на дизела е спаднала значително, не е основание, създаващо каузална зависимост за претендиране на обезвреда, тъй като поначало риска от това е включен в правната уредба, дадена със ЗЗНН, предвиждаща създаването и поддържането да е за сметка на задълженото лице. За последното е възможна както ситуация, при която цените са се понижили в едногодишния срок, но е възможна и обратната – цените да са се повишили, което ще доведе и до увеличаване на имуществото му. В разглеждания случая, освен вече изложеното, ищецът не е установил и сигурното настъпване на вредите, поради отказаната му повторна замяна, тъй като, ако в срока тя му бе разрешена от органа, т.е. е бил създаден повторно запас от котелно гориво, то не е установено към релевантните за преценка дати (18.08.2022г. и 30.06.2023г.) какво би било положението в имуществената сфера на търговеца при този вид задължение, след като по него и при избрания способ за изпълнение, съгласно представен предварителен договор №29 от 15.08.2022г. със „Сакса“ООД, е налице разход за възнаграждение месечно на метричен тон гориво от 14 лева, без ДДС. Т.е. при това изпълнение също би било налице неминуемо намаляване на имуществото на европейското дружество от разходите за възнаграждение по това съглашение. С оглед на изложеното настоящият състав на касационната инстанция намира, че законосъобразно в крайна сметка първостепенният съд е приел претенциите за неоснователни, вкл. и като недоказани при условията на пълно главно доказване, и ги е отхвърлил. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на ДА „ДРВВЗ“, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, които дружеството следва да заплати. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,