Определение № 13220 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Т. А. от гр.София срещу Определение № 22302/05.11.2024 г., постановено по адм.д. №8448/2024 г. по описа на Административен съд - София- град (АССГ), с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от Д.Т. и е отхвърлено искането му за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на определение № 18424 от 01.10.2024 г. по същото дело. Жалбоподателят обжалва определението, като неправилно. Счита, че след като е бездомен и от 18 години 100% инвалид, са налице предпоставките за освобождаването му от заплащане на Д.Т. и за предоставяне на правна помощ по делото. Иска да се отмени обжалваното определение и се уважат исканията му. Върховният административен съд, Трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: Във връзка с обжалване на определение № 18424 от 01.10.2024 г., постановено по адм.д. № 8448/2024 г. по описа на Административен съд - София- град, с което е върната исковата молба на Г. Т. А. срещу Република Полша за присъждане на обезщетение от 6 милиона евро за претърпени неимуществени вреди - претърпени през месец юни и юли 2019 г. при престоя му в бежански лагер и е прекратено производството по делото, Г.А. е поискал освобождаване от заплащане на Д.Т. и предоставяне на правна помощ. С оспореното в настоящото производство определение, съдът въз основа на представена декларация по чл. 83, ал. 2 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК) и установеното, че месечния доход на А. от пенсия и социални добавки е от около 700 лв., е приел, че същият разполага с доходи да заплати дължимата се Д.Т. в размер на 15 лв. и не следва да бъде освободен от заплащането й. Относно искането за предоставяне на правна помощ е изложил доводи, че интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ, поради което е отхвърлил искането като неоснователно. Определението в частта, в която е отхвърлено искането за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалване на определение № 18424 от 01.10.2024 г. по адм.д. №8448/2024 г. по описа на АССГ е правилно. Видно от съдържанието на чл. 21 ЗПП искането за предоставяне на правна помощ е в хипотезата на чл. 21, т. 3 ЗПП, при което решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия. Условията за предоставяне на правна помощ за представителство, като част от системата за правна помощ по чл. 21, ал. 3 ЗПП, извън хипотезата на задължително предоставяне по силата на закон (чл.23, ал.1 ЗПП), са определени в относимата част на чл. 23, ал. 2 ЗПП, а именно: когато страна по административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно чл. 24 ЗПП, в хипотезата по чл.21, т.3 правна помощ не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. В случая, съдът правилно е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на Г. Т. А. (чл. 24, т. 1 от ЗПП) и интересите на правосъдието не го налагат. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.221, ал.2, предл. „последно“ препраща към тях. При така изложените доводи постановеното определение в тази част, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Определението в частта, в която е отхвърлено искането на А. за освобождаване от заплащане на Д.Т. във връзка с обжалване на определение № 18424 от 01.10.2024 г. по адм.д. №8448/2024 г. по описа на АССГ, е неправилно. От представените, пред първоинстанционния съд писмени доказателства е видно, че лицето е безработно, не е семейно, няма сключен гражданки брак и деца, няма недвижими имоти, инвалид е със 100% ТНР без чужда помощ и месечният му доход от пенсия и добавки възлиза на около 700 лева, малко над прага на бедност за 2024 г. Предвид установеното, се налага извода, че А. не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса, в размер на 30 лв. Ето защо обжалваното определение в тази част следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което Г. Т. А. бъде освободен от внасянето на държавна такса за разглеждане на частна му жалба против определение № 18424 от 01.10.2024 г. по адм.д. №8448/2024 г. по описа на Административен съд - София- град. Воден от горното, Върховният административен съд, Трето отделение