Определение № 4187 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3609/2026 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Д. И. Б. от гр.Ихтиман, чрез адв. Петрова, срещу Определение №21 от 08.01.2026г., постановено по адм. дело №532/2025г. по описа на Административен съд – София област(АССО). В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна, а делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на дължимите процесуални действия. Претендира присъждане на разноски. Писмено възражение в срока по чл. 232 АПК е постъпило от Сметна Палата, чрез гл. юриск. Нейков, с което се приема подадената частна жалба за неоснователна. Претендират се и разноски. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е и основателна. За да остави без разглеждане жалбата на Б. срещу Решение №РС-543-24-137 от 25.11.2024г. на Комисията за противодействие на корупцията(КПК), първоинстанционният съд е приел, че подадената срещу нея жалба от Б. на 15.04.2025г. е просрочена, вкл. и с оглед приложението на чл.140 ал.1 АПК. Настоящият съдебен състав намира този решаващ извод за необоснован. Действително, на лист 31 от приложеното дело е налично известие за доставяне от лицензирания пощенски оператор „Български пощи“ЕАД, от което се установява, че уведомяването е извършено чрез връчване на съобщението за постановеното решение на КПК на Л. И. на дата 10.12.2024г. На първо място обаче в самото известие като получател е посочен не Д. Б., а ПГ „Васил Левски“, гр.Ихтиман. Това представлява неточно изпълнение на процесуалното задължение на органа за уведомяване на адресата(страната) в административното производство пред КПК. Учебното заведение не е страна, нито адресат на акта на КПК, поради което и служителят И. с основание е приела да получи препоръчаната пратка. Вторият момент се свърза обаче със съдържанието на пратката, което е изпратеното с нея Решение №РС-543-24-137 от 25.11.2024г. на КПК, установяващо несъвместимост по отношение на Д. Б.. Видно е от самата преписка, че подател на сигнала по нея е именно Л. И., служител в учебното заведение. В тази връзка от неточното оформяне на известието за препоръчаната пощенска пратка, а и от съдържанието и, обосновано може да се приеме, че Б. не е бил надлежно и редовно уведомен за неблагоприятния за него санкционен акт на КПК, съобразно посоченото в отменения, но приложим ЗПК –чл.93, т.1 и чл.97 от същия. Неоснователно е позоваването на защитата на Сметната палата на нормата на чл.46 ал.2 ГПК (дори и да се приеме за приложима в случая), още повече че самата тя в изречение второ повелява, че „Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата“. Т.е. приложено съответно това правило за нуждите на административното производство, се обосновава и извод, че връчването на сигналоподателя Л. И. не може да се приеме за надлежно спрямо Б. и на това отделно основание. Консеквентно това обосновава и изводите на съда за неправилност на атакуваното съдебно определение на състава на АССО, поради което същото следва да се отмени, а делото се върне на същия съд за продължаване на дължимите процесуални действия по оспорването на лицето. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение