Решение № 5117 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 37/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Благоевград, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт С. Митова, срещу Решение № 4982 от 06.11.2025 г., постановено по административно дело № 1522 по описа за 2025 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменено решение № 1040-01-850 от 04.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърдените с него Разпореждане № РВ-3-01-01912499/19.05.2025 год. и Разпореждане № РВ-3-01-01912560/19.05.2025 год., на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (държавното обществено осигуряване) в ТП на НОИ – Благоевград и е осъден НОИ да заплати на Б. С. С. сумата от 10 лв., представляваща сторени деловодни разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло като неоснователна жалбата на Б. С. С. срещу решението на директора на ТП на НОИ - Благоевград. Претендира и присъждане на направените съдебни разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна. Ответницата по касация Б. С. С., действаща чрез процесуалния представител адв. К. Богданова, аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, като моли жалбата да бъде отхвърлена, а решението да се потвърди. Също претендира присъждане на сторените деловодни разноски, които са за заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на атакуваното с нея решение на Благоевградския административен съд, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение счита касационната жалба за частично процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу частично подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Касационната жалба макар и подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока за обжалване, в частта, с която е отменено Решение № 1040-01-850 от 04.07.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Благоевград и потвърденото с него Разпореждане №РВ-3-01-01912499/19.05.2025 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Благоевград, което е издадено по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "д" от КСО за суми под 1000 лв., съдебното решение не подлежи на инстанционен контрол, съгласно чл. 119 от КСО. В тази част касационната жалба е недопустима и съдът следва да я остави без разглеждане, като прекрати производството по делото. В останалата част, отменяща решението на органа относно Разпореждане № РВ-3-01-01912560/19.05.2025 год. на ръководителя на контрол по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Благоевград, съдебният акт подлежи на касационен контрол за законосъобразност, поради което жалбата срещу него е процесуално допустима. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Със Заповед № ЗР-5-01-01753354/07.11.2024 год. Директора на ТП на НОИ-Благоевград, на основание чл. 107, ал.1 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията № 1 за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен институт е възложено на контролен орган на ТП на НОИ-Благоевград да извърши проверка на разходите на държавното обществено осигуряване на „ГОС-10“ ЕООД. Проверката е завършила с Констативен протокол № KП-5-01-01839428/31.01.2025 год., в който е установено, че при осигурителя „ГОС-10“ ЕООД от 01.01.2024 год. до 31.01.2024 год. са назначени на трудов договор 38 лица, за които се подават в ТД на НАП декларация образец № 1 съгласно Наредба № Н-8 за наети по трудов договор лица. Дължимите осигурителни вноски не са внасяни. От дружеството не са представени доказателства за основна дейност и обекти, в които се извършва дейността. С писмо изх. № 1029-01-6119/18.10.2024 год. е поискано от ТД на НАП – София, офис Благоевград да се предостави протокол от проверка № П-22000124128790-073-001/30.09.2024 год. Според представения протокол, „ГОС-10“ ЕООД е регистриран по ЗДДС на 21.11.2022 год. и дерегистрирано на 22.02.2024 год. Към 30.09.2024 год. е регистриран един трудов договор от 08.03.2023 год. с Б. С. С., като за периода на проверката дружеството е имало регистрирани 49 броя трудови договори. Няма данни за регистрирани фискални устройства. За периода от 11.09.2023 год. до 08.11.2024 год. са подавани декларации образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ и уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда. В периода м.01.2023 год. – м.11.2023 год. са декларирани данни в дневниците за покупки и продажби, както следва: за м.1, м.2, м.4, м.5 и м.11.2023 год. – няма декларирани данни; за м.03.2023 год. и за периода от м.06.2023 год. до м.10.2023 год. са декларирани данни. Не са представени ведомости за работна заплата и трудови досиета на работниците, като действащия управител на „ГОС-10“ ЕООД е подал декларация пред приходните органи, че не се съхраняват. Изрично е декларирал още, че не са изплащани работни заплати на лица по трудов договор след 11.09.2023 год. Заключено е, че от 01.11.2023 год. до 31.10.2024 год., дружеството не е извършвало дейност. При така обективираните констатации на органите по приходите е направен извод за неоснователност на подадените данни за осигурени лица след 11.09.2023 год. – 40 на брой от общо 49 трудови договори, 9 от които са били прекратени преди тази дата. Въз основа на горните констатации са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-01-01839512/31.01.2025 год. на осигурителя „ГОС-10“ ЕООД за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на изброените лица, в т.ч. на ответника по касацията С.. Задължителните предписания са връчени лично на управителя на дружеството на 03.02.2025 год. не са обжалвани. Данните са служебно заличени. С Разпореждане № РВ-3-01-01912499/19.05.2025 год. е разпоредено С. да възстанови сумата от 101.80 лева, от които 86.03 лева – главница и 15.77 лева – лихви, представляваща недобросъвестно получено обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода 29.12.2023 год. – 03.01.2024 год. Прието е, че след заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО оспорващия не е осигурено лице. С Разпореждане № РВ-3-01-01912560/19.05.2025 год. е разпоредено С. да възстанови сумата от 7206.46 лева, от които 6496.58 лева – главница и 709.88 лева – лихви, представляваща недобросъвестно получено обезщетение за бременност и раждане за периода 19.02.2024 год. – 31.10.2024 год. Прието е, че към момента на настъпване на времената неработоспособност по болничните листове, С. няма качеството на осигурено лице. Разпорежданията са атакувани от адресата им пред директора на ТП на НОИ – Благоевград, който с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 04.07.2025 г. е отхвърлил жалбата на Б. С. С.. Прието е, че лицето не е упражнявало трудова дейност, с оглед данните за работодателя и след заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, лицето не е имало право да получава посочените обезщетения, тъй като в посочения период С. не е била осигурено лице, защото не е полагала реално труд за осигурителя „ГОС-10“ ЕООД и съответно не е била „осигурено лице“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формирал решаващ извод за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт (основания за отмяната му по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК). В решението му подробно са обсъдени събраните писмени и гласни доказателства. Съдът е приел, че тежестта за доказването на твърдяната недобросъвестност на ответника по касацията лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза не е доказал този факт с правно значение. Изводът на административните органи за липса на реално полаган труд по трудовото правоотношение с посочения работодател се опровергавали от ангажираните в хода на производството доказателства. Действително, установено било в рамките на административното производство, че осигурителят „ГОС-10“ ЕООД не е осъществявал реална търговска дейност след 01.11.2023 год., но С. било полагала реално труд след 08.03.2023 год. по трудовото правоотношение в полза на дружеството. Цитираните по-горе задължителни предписания, издадени след проверка от контролен орган на НОИ на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, не можели да се противопоставят на С., тъй като тя не била участвала в производството по издаването им, като заинтересована страна, а в обжалваното решение директорът на ТП на НОИ – Благоевград не бил изложил мотиви защо счита, че неосъществяването на отчетена стопанска дейност от страна на осигурителя води до автоматичен извод, че Б. С. не е извършвала трудова дейност по смисъла на чл. 10, ал. 1 от КСО, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Административният орган бил достигнал до извода, че след като осигурителят работодател не е развивал стопанска дейност след 01.11.2023 год., то и сочените от него за осигурени лица не извършват трудова дейност, от което следвало, че обжалвания акт е издаден акт при неизяснена фактическа обстановка в разрез със задължението си по чл. 35 и чл. 36 от АПК, вкл. да събере доказателства по собствена инициатива. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс и е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за основателност на жалбата на Б. С. С. срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ – Благоевград, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи от административния орган за неговата законосъобразност. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Изложените от Благоевградския административен съд съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което той препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 към мотивите на първоинстанционното решение. Конкретните възражения на касатора също са неоснователни. Правилна е преценката на съда досежно това, че издадените задължителни предписания за заличаване на данни не са били връчени надлежно на Б. С.. В този смисъл същите не могат да и се противопоставят. Обосновани са и изводите на съда за допуснати от органите на НОИ нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Още в административното производство са събрани сведения, че шивашкия цех в [населено място] е бил управляван от лицето С. О., каквито показания са дали и разпитаните по делото свидетели. Това лице не е издирено от административния орган и от него не са поискани сведения за отношенията му с осигурителят „ГОС-10“ ЕООД. Не е изяснен и въпросът относно подписването на трудовия договор с ответника по касацията от 08.03.2023 г. от И. А. К., който към този момент не е бил вписан като управител на осигурителя. Не са изискани сведения и от предходния управител на дружеството Д. А. З.. Свидетелските показания са обсъдени съгласно чл. 172 от ГПК с оглед възможната заинтересованост на далите ги лица и предвид степента им на конкретност, относимост и правдоподобност при съпоставка с писмените доказателства, като са изложени убедителни мотиви относно кредитирането им. Надлежно е обоснована тезата, че административния орган не е мотивирал извода си, че получените от ответника обезщетения са получени недобросъвестно. Твърдяният факт, на неправилно извършени осигурителни плащания в полза на С.. не е достатъчен сам по себе си, за да обуслови материална законосъобразност на нареденото връщане на такива суми от получателя им със съответната лихва. За да бъде ангажирана отговорността й да възстанови неоснователно получените обезщетения ведно с лихви следва да бъде установено, че е действала недобросъвестно. Недобросъвестността обаче не се предполага, а трябва да бъде установена, като доказателствената тежест се носи от издателя на административния акт. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО на възстановяване подлежат недобросъвестно получените от осигуреното лице суми за осигурителни плащания, заедно с лихвата по чл. 113, но само при условие, че получилото осигурителните плащания лице е било недобросъвестно, а именно този съществен елемент от фактическия състав на основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО е останал недоказан от компетентните административни органи. В издадените от тях актове липсват факти и обстоятелства, които да сочат, че С. е била недобросъвестна. Няма описани правопроменящи или правоизключващи факти, които съзнателно са били укривани от лицето, с оглед постигане на резултативна цел – неговото облагодетелстване. Следва да се посочи, че компетентността по отношение контрола на трудовите, респективно осигурителните правоотношения принадлежи на широк кръг от административни органи, като Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", НОИ, НАП и др., но въпреки това са допуснати регистрирани трудови договори, за работниците по които са подавани осигурителни данни, но по-които липсват внесени осигурителни вноски в значителен период от време. При последваща проверка, при липса на интерес от осигурителя, тежестта по установяването на факта за реално упражняване на трудова дейност е възложена на осигурените лица, които несъмнено не разполагат с инструментариума на административните органи. В тази връзка несъмнено от съществено значение е инициативата на контролните органи да установят действителните факти за всеки конкретен случай. По настоящото дело административния орган не е изпълнил това свое задължение и доколкото изводите в административния акт не могат да почиват на предположения, правилно е отменено решението но ТП на НОИ Благоевград и потвърденото с него разпореждане № РВ-3-01-01912560/19.05.2025 год.. От изложеното е видно, че не е било доказано наличието на основанието по чл. 114, ал. 1 от КСО за вменяване на задължение за връщане на получените осигурителни плащания в бюджета на ДОО ведно с лихвата по чл. 113 от същия кодекс, до който правилен краен правен извод е стигнал и Благоевградският административен съд. Не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, като тезата на касаторът, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. В случая ръководителят на контрола по разходите на ДОО неправилно е приложил относимите норми на КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ – Благоевград също е издал незаконосъобразен акт. Уважавайки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липсата на твърдяните от касатора негови пороци, следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба няма основание да бъде уважена и акцесорната им претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. При този изход на делото основателно е искането на пълномощника на ответника по касация - адвокат К. Богданова за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Представеният по делото договор за правна защита и съдействие между Б. С. и адв. К. Богданова е сключен при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА - безплатно оказване на адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица. В хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, съдът по искане на адвоката може да му присъди възнаграждение. Това е право на адвоката. Адвокатското възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се присъжда директно на процесуалния представител на страната, като в случая са налице необходимите за това предпоставки - безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие на лице, попадащо в някоя от посочените в чл. 38, ал. 1 ЗА категории лица и основание за възлагане на разноските на насрещната страна. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл. 36, ал. 3 и 4 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед правилата и начинът за прилагане на критериите по чл.36 ал.3 от ЗА посочени в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в случая адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размера по чл. 8, ал. 1 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 във вр. с чл.9 ал.1 и §1 от ДР от посочената наредба, а именно 395 евро (3/4 от 527 евро.) Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,