Определение № 4921 от 07.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3784/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. С. А., чрез адв. Коцев като процесуален представител против определение № 2114 от 26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1157/2025 г. по описа на Административен съд - София област, поправено с определение № 92 от 26.01.2026 г., с което на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Правец за издаване на разрешение за строеж: Сградно водопроводно отклонение в [УПИ], кв. 25 по регулационния план на [населено място] и не са присъдени претендираните и доказани от него разноски, а производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на определението. Частният жалбоподател описва подробно фактическата обстановка по спора и обосновава становище, че прекратяването на делото е следвало да бъде извършено на основанието по чл. 159, т. 4 АПК, но не поради начална липса на правен интерес, а при отпаднал такъв, евентуално на основанието по чл. 159, т. 3 АПК – поради оттегляне на оспорения мълчалив отказ, при което е дължимо присъждане на разноски съгласно чл. 143, ал. 2 АПК. Посочва, че недопустимостта на жалбата е последващ закъснялото уведомяване от страна на административния орган за издадения акт факт, поради което същият с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Иска определението да бъде отменено и производството да бъде прекратено поради отпаднал в хода на процеса правен интерес, като ведно с това бъдат присъдени в негова полза направените пред първата инстанция разноски. Претендира разноски и за настоящото производство. Ответникът - главният архитект на Община Правец не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да остави оспорването без разглеждане и да прекрати производството по делото, съдът прави следните фактически установявания: От А. е подадено заявление за издаване на разрешение за строеж и искане за одобряване на инвестиционен проект на 07.08.2025 г. На 13.10.2025 г. е издадено разрешение за строеж № 57/13.10.2025 г. на основание чл. 148, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, с което на заявителя като възложител е разрешено изграждане на строеж „Сградно водопроводно отклонение (5.65м) за еднофамилна жилищна сграда с изгребна яма“ в [УПИ], кв. 25 по плана на [населено място], в съответствие с одобрен инвестиционен проект № 69 от същата дата. С писмо изх. № 9400-543(1)/20.10.2025 г. общинска администрация – Правец уведомява Г. А. за издаденото разрешение за строеж. Жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена в Административен съд - София област на 20.10.2025 г. При тези данни съдът излага противоречиви мотиви, като от една страна формира извод, че в случая не е налице мълчалив отказ по пададеното заявление за издаване на разрешение за строеж, а от друга, че органът се е произнесъл извън дължимия според чл. 57, ал. 1 АПК срок, който е изтекъл на 23.08.2025 г., поради което е бил налице мълчалив отказ по арг. от 58, ал. 1 АПК, но към момента на подаване на жалбата (20.10.2025 г.) вече е налице произнасяне. В тази връзка приема, че жалбоподателят не разполага с правен интерес от оспорването, с което е изпълнено основанието по чл. 159, т. 4 АПК за оставянето му без разглеждане и за прекратяване на производството. По отношение на искането за присъждане на разноски на оспорващия, излага съображения, че доколкото с поведението си, а именно произнасяне по подаденото от него заявление, макар и извън сроковете по чл. 57, ал. 1 АПК, но преди подаването на жалбата, ответникът не е дал повод за завеждане на делото, съответно не е станал причина за А. да възникнат разноски във връзка с необходимостта от оспорване по съдебен ред, то административният орган не дължи тяхното възстановяване. Приема, че не е налице и хипотезата на оттегляне на оспорения акт според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 АПК, предвиждаща право на разноски за подателя на жалбата, поради което такива не му се следват. Определението е правилно като резултат по следните коригиращи съображения: От съда не е съобразено, че подадените от Г. А. заявления съответно за одобряване на инвестиционни проекти и за издаване на разрешение за строеж за посоченото сградно водопроводно отклонение постъпват при компетентния административен орган на 29.09.2025 г. (предходно депозираните такива на 07.08.2025 г. са изтеглени), от която дата започва да тече срокът за произнасянето му. В ЗУТ липсва изрична разпоредба относно срока, в който се издава разрешение за строеж в хипотезата, когато едновременно с това е заявено и одобряване на инвестиционни проекти. Според чл. 148, ал. 4, изр. последво ЗУТ разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект, какъвто не е настоящият случай. При това положение следва да намери приложение общата норма на чл. 57, ал. 1 АПК, съгласно която административният акт се издава в 14-дневен срок. В случая този срок, изчислен спрямо датата на подаване на заявленията до главния архитект на община Правец, изтича на 13.10.2025 г., когато е одобрен инвестиционния проект за строежа и е издаден разрешителния акт за него. Следователно, административният орган се произнася в предвидения срок, поради което към датата на подаване на жалбата до съда - 20.10.2025 г. и образуване на делото липсва формиран мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. По заявлението на жалбоподателя е издаден исканият от него административен акт и подаденото оспорване се явява без предмет. Правилно в тази връзка като резултат първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на А. срещу мълчалив отказ на главния архитект на Община Правец. Налице са основанията по чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК – липса на акт и жалбоподателят няма правен интерес от оспорването. Административният орган се произнася по искането, с което е сезиран, в срок и преди подаване на жалбата, поради което не може да се приеме, че оспореният мълчалив отказ е оттеглен в хода на производството по обжалването му, т.е. не е налице твърдяната от страна на частния жалбоподател хипотеза на чл. 159, т. 3 във вр. с чл. 156 АПК. Противно на доводите в частната жалба несвоевременното съобщаване на издадения административен акт не формира мълчалив отказ, нито води до извод за отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес. Мълчалив отказ в случая липсва към датата на подаване на оспорването, доколкото вече е налице изрично произнасяне на компетентния орган в предвидения законов срок. Не се споделят от настоящия състав доводите, че несъобщеният администратвен акт не поражда правни последици за заявителя и в тази връзка за него е бил налице правен интерес от оспорването към момента на депозирането му. Видно от данните по делото в случая действително издаденото строително разрешение е съобщено на оспорващия по ССЕВ с писмо от 20.10.2025 г., което е получено от него на 23.10.2025 г., т.е. след подаване на жалбата до съда и образуване на делото. Несвоевременното уведомяване на заявителя извън тридневния срок по чл. 61 АПК обаче не обосновава извод за формиран към този момент мълчалив отказ, респ. за приложимост на основанието по чл. 143, ал. 3 АПК поради това, че ответникът е дал повод за завеждане на делото и е станал причина за жалбоподателя да възникнат разноски. Това основание би било приложимо в случай, че към момента на подаване на оспорването е налице мълчалив отказ и органът се произнася впоследствие с изричен позитивен акт в хода на процеса, респ. би обусловило извод, че е дал повод за завеждане на делото. С оглед изложеното първоинстанционният съд се произнася правилно по отношение дължимостта на претендираните от оспорващия разноски по делото. При преценката относно отговорността за разноските правилно е съобразено, че в случая причината за образуване на съдебното производство по оспорване на мълчаливия отказ за издаване на искания акт не се намира в поведението на ответника. В тази насока е отчетено обстоятелството, че жалбата е подадена след произнасянето от страна на главния архитект на Община Правец. Според практиката на Върховния административен съд, когато административният орган издаде искания акт преди подаване на жалбата и образуване на делото, то на жалбоподателя не се дължат разноски по смисъла на чл. 143, ал. 2 АПК. Изложените в частната жалба аргументи във връзка с момента на електронното връчване по чл. 26, ал. 2 ЗЕУ, поддържани и пред първоинстанционния съд, макар да сочат на несвоевременно съобщаване на издадения акт, не могат да обосноват извод за формиран към момента на образуване на делото мълчалив отказ предвид конкретната хронология по казуса. Ето защо, изводът на първоинстанционния съд, че не са налице условия за присъждане на направените от жалбоподателя разноски, е законосъобразен и съответен на данните по делото. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение