Определение № 2778 от 27.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1526/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 24/04.02.2026 г. по в.гр.д.№ 542/2025г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважен иска на Й. В. К. по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди до размер от 40 000 лева и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 75 000 лева. Касаторът Прокуратура на Р България обжалва решението в осъдителната част с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК и уточнен от съда, съгласно т. 1, изр. 3 - in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правен въпрос касае необходимостта от доказване на причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди, заявени за обезщетяване по реда на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Твърди се, че за част от вредите такава връзка не е установена от ищеца, чиято е тежестта, поради което обезщетяването им е в нарушение на задължителната / т.11 от ТР № 3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС/ и сочената казуална практика на ВКС. Акцентирайки на завишения размер на обезщетението и на несъответствието му с разрешения на съдебната практика в сходни случаи, касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал.2, предл.3то ГПК - очевидна неправилност. В отговора по чл. 287, ал.1 ГПК ищецът К., чрез адв. Б., възразява срещу наличието на основания за допускане на касационен контрол и оспорва касационната жалба. Съдът намира за допустима касационната жалба, а по искането за допускане на касационно обжалване съобрази следното: За да уважи иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за сумата 40 000 лв., въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства - писмените, показанията на св. В. и К., заключенията на двете комплексни СМЕ - следното: Образуваното срещу ищеца наказателно производство по обвинение за престъпление по чл.277а,ал.3,вр.ал.2,вр.чл.20,ал.2 НК е продължило 7 години, 2 месеца и 24 дни ( 2016-2024г.); обвинението е за тежко престъпление; ищецът е търпял мярка за неотклонение „парична гаранция“ за период от година и половина; наказателното производство е било усложнено – делото е връщано от съда на прокуратурата, първоначално ищецът е бил признат за виновен като му е наложено наказание лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено, а след отмяна на решението на апелативната инстанция от ВКС присъдата на ищеца е била отменена и същият е бил оправдан; в досъдебното производство ищецът е разпитван три пъти и се е явил лично на 16 съдебни заседания; ищецът е останал без работа и доходи в трудоспособната възраст 39 години; останал е без перспектива за трудова реализация в населеното място, където живее, както и е възпрепятстван в намерението си за трудово развитие с оглед желанието си да търси и започне работа като международен шофьор след придобитата правоспособност да шофира съответните видове МПС; начинът му на живот е бил в сериозна негативна степен променен – ограничени са били социалните му контакти, накърнено е било мнението за него на хората в малкия град, стигнало се е до прекратяване на връзката му с приятелката му; ищецът е преживял много тежък период от живота си, налице е влошаване на качеството му на живот като цяло, като засягането на емоционалния му статус е съществено и трудно преодолимо; стресът е дал съществено отражение върху психичното му състояние, но не е довел до влошаване на здравословно му състояние, има трайни и продължаващи последици за здравето на ищеца в психологичен аспект, които не са необратими, но прогнозата за преодоляването им във времето е неясна. Преценявайки цитираните обстоятелства и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към периода на причиняване на неимуществените вреди от незаконното наказателно преследване срещу ищеца, въззивният съд е счел, че размерът на справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение по чл.2, ал.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ възлиза на сумата 40 000 лв. или 20 451,68 евро. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Въпросът за причинната връзка между заявените за репарация неимуществени вреди и незаконното обвинение в престъпление е обуславящ изхода на спора. Задължителната практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г. и ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и основаната на нея константна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о.; решение № 165 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 288/2015 г., III г. о.; решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о.; решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012 г., IV г. о.;решение № 139/ 09.10.2020 по гр.д.№ 873/2020, ВКС, ІV г.о.; решение № 163/01.07.2016г. по гр.д.№ 411/2016, ВКС, ІV г.о и др.) приема, че за да подлежат на обезщетяване вредите от деликт, те трябва да са негова пряка и непосредствена последица. Причинната връзка между обичайните, типични неимуществени вреди от незаконно обвинение / стрес и притеснения, негативни изживявания и чувство за онеправданост, накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето/ с незаконното обвинение е очевидна и не подлежи на формално доказване, а пострадалият не следва да доказва отделните си негативни преживявания в рамките на обичайните вреди. При условията на пълно главно доказване ищецът следва да установи заявените вреди извън обичайните т.е. "специфичните" такива като: конкретно увреждане на здравето; нетипични смущения в личната сфера на обвинения ( напр. разрив в семейните отношения) или в обичайната му битова, обществена и професионална среда ( напр. загуба на поминъка или на възможността за професионална реализация и др.), както и причинната връзка между специфичните вреди и незаконното наказателно преследване. Касационният контрол се налага за проверка дали с обжалваното решение въззивният съд се е съобразил изцяло с цитираните разрешения на съдебната практика. Касаторът не дължи държавна такса. Така мотивиран, настоящият състав