Решение № 2971 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2621/2025 г.

Производството е касационно, по реда на чл.209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Т. Б., [ЕГН], със съдебен адрес - гр. Русе, ул. „Алеко Константинов“ № 2, ет.2, против решение № 50 от 07.01.2025 г., постановено по адм. д. № 550/24 г. от Административен съд – Русе. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържаните касационни основания са необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон – чл.209, т.3 АПК. Касаторът иска да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд и се постанови друго, с което предявените искове се уважат изцяло. Иска присъждане на разноски, направени и в двете съдебни инстанции. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Русе (ОД на МВР-Русе) оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение, постъпило по делото на 28.02.2025 година. Иска отхвърляне на касационната жалба, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 АПК. По съществото на касационната жалба, касационната инстанция приема следното: Административният съд е квалифицирал предявените от Б. срещу ОД на МВР-Русе обективно съединени искове, като такива с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ. Приел е, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, за периода от 09.11.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба, изразяващи се в дискомфорт, стрес, емоционален и психически тормоз, както и с два иска за заплащане на имуществени вреди, единият от които е за понесена загуба в размер на 1632,69 лева, представляваща заплатени суми за участие в курсове за придобиване на съответните категории за управление на ППС, представляващи такси за обучение, държавни такси за явяване на изпити, а другият за пропуснати ползи в размер на 38 420 лева, за периода от м.02.20 г. до 16.02.22 г., изразяващи се в нереализирани доходи и реализирани в по-нисък размер, поради невъзможността да работи като професионален и международен шофьор. Твърдените като понесени вреди са от незаконосъобразни действия/ бездействия на служители в сектор ПП-Русе при ОД на МВР – Русе, изразяващи се в издаване на удостоверение(индивидуализирано чрез номер, дата и издател), съдържащо неверни факти и обстоятелства, бездействие след август 2020 г. за подновяване на СУМПС, отказ от 2020 г. за подновяване на СУМПС поради изтекъл срок, писмен съвет за явяване на изпити за придобиване на правоспособност, поправена справка за придобити категории, подвеждащи писма, изпратени до РА АА Русе, бездействие за подновяване на СУМПС. За установено от фактическа страна съдът е приел следното: ищецът има придобита правоспособност за управление на МПС, категории А,В, С, СЕ, ВЕ, М, и Ткт, за което му е издадено СУМПС със срок на валидност от 03.09.2003 г. до 03.09. 2013 г. и което е подменено с друго, издадено от властите на ФР Германия. Установено е, че с две молби, едната от 2017 г., другата от 2019 г., подадени до началник сектор ПП-Русе при ОД на МВР-Русе, ищецът е поискал подмяна на немското свидетелство за правоуправление с българско такова. Във връзка с тези молби, сезираният орган е поискал от горестояща дирекция съдействие за изясняване на факти и обстоятелства във връзка с немското свидетелство за правоуправление. По повод на втората молба на ищеца и поисканата във връзка с нея информация на ГД „Национална полиция“ се отговаря, че след справка в специализираната мрежа е установено, че Б. не притежава валидно немско СУМПС, поради отказа на лицето да се яви на психологическо изследване във ФРГ за възстановяване на правоспособност. След тази информация, до упълномощения представител на ищеца ( подал втората молба) е изпратено писмо от началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Русе, в което се обяснява, че СУМПС на ищеца не може да бъде издадено, като подмяна на чуждо, тъй като това е резултат от анулиране на СУМПС в друга държава членка или има наложени ограничения или временно лишаване от право да управлява МПС на територия на държава членка. Установено е, че във връзка с молба на ищеца от 12.03.20 г., след явяване на теоретичен и практически изпит, на ищеца е издадено СУМПС за категории АМ, В1 и В, валидно от 16.03.20 г. до 16.03.30 година. Във връзка със заявление на ищеца от 19.08.20 г. и след получаване на удостоверение за психологическа годност и удостоверение за здравословно състояние, и след положен изпит за правоспособност на ищеца е издадено СУМПС за категории АМ, В1,В, С1, С, Ткт, със срок на действие 20.08.20 г. до 20.08.25 година. На 10.12.20 г. ищецът е подал молба до началник сектор ПП-Русе при ОД на МВР – Русе за подновяване на СУМПС за категории А и Е поради изтекъл срок. На тази молба, органът е отговори, посочвайки какви документи следва да се представят, за да му се издаден СУМПС и след служебно изпратен оригинал на на протокол за успешно положени изпити за придобиване на правоспособност за съответните категории. По повод на друго писмо от ищеца, началникът сектор ПП-Русе при ОД на МВР – Русе му отговаря, че са налице данни, че издаденото българско СУМПС от 2003 г. е заменено с чуждестранно такова – немско и не е такова с изтекъл срок на валидност. За установено от правна страна, административният съд е приел следното: Условията и редът за издаване на СУМПС са регламентирани в нарочна наредба, както и в Правилника за издаване на българските лични документи. СУМПС е индивидуален удостоверителен документ. Наредбата е издадена по делегацията на ЗДвП. В наредбата е предвидено, че СУМПС, вкл. и в хипотезата на подмяна на чуждестранно СУМПС с българско и подмяна поради изтекъл срок, компетентният орган е началникът на ПП при съответната ОД на МВР. Съдът е посочил, че волеизявлението на този орган, респективно липсата на такова по своята правна същност е индивидуален административен акт, а не действие или бездействие на администрацията. В този смисъл, съдът е приел, че по първата молба на ищеца от 2017 г. е е формиран мълчалив отказ на административния орган, който не е оспорен от ищеца. По отношение на молбата му от 2019 г. е формиран изричен отказ, за който липсвали данни да е оспорен от ищеца. По повод на молбите на ищеца от 2020 г. съдът е приел, че също е формиран мълчалив отказ, а писмата на началник сектор ПП при ОД на МВР-Русе имат информативен характер, а не са писмени съвети за явяване на изпити и ако ищецът не е бил съгласен с указаното, той е могъл да защити правата си като оспори последвалия мълчалив отказ за подмяна на СУМПС за категории А и Е. Съдът е посочил също така, че всички откази по молбите на ищеца са по причина приетото от административния орган, че ищецът е с невалидно немско свидетелство, отнето в Германия, което е административна мярка, водеща до загуба на правоспособност. Решаващият извод на съда е за липсата на незаконосъобразни действия и бездействия, респективно за недоказването на първата предпоставка от сложния фактически състав за реализиране на отговорността на държавата по реда на чл.1 ЗОДОВ. Съдът е преценил, че издаденото от началника на сектор ПП -Русе удостоверение от рег. № 108500-16076 от 03.09.20 г. за послужване пред РД АА, както и изпращането на писма до РДАА - Русе, разясняващи правния статут на ищеца, не са незаконосъобразни действия, а действия от производствен характер. По тези съображения, съдът е отхвърлил предявените искове. Решението на административния съд е обосновано и правилно. Страните не спорят по установената от административния съд фактическа обстановка. Изводите на първоинстанционният съд са обосновани и правилни. Съображенията, които съдът е изложил, за да обоснове решаващите си изводи се споделят напълно от касационната инстанция, което прави ненужно повтарянето им. Не могат да се споделят възраженията на касатора, че няма редовно започнали административни производства по молбите и заявлението му, тъй като не са подавани по нормативно предвидения образец, поради което не са формирани и мълчаливи и изрични откази. От молбата на Б. до началника на сектор ПП-Русе от 2017 г. недвусмислено следва неговото искане за подмяна на немското му свидетелство за правоуправление с българско. Изрично в молбата се сочи, че молителят е върнал немското свидетелство в Германия през 2016 година. Съдържанието на молбата квалифицира искането на Б. към административния орган, като такова по чл. 17, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета и водачите и тяхната дисциплина ( наричана за краткост по-долу Наредбата). В приложимата й редакция към датата на подаване на молбата, Наредбата в чл.17, ал. 3 предвижда, че подмяната се извършва въз основа на представено чуждестранно свидетелство за управление на МПС и документите по чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6. Такава е и законовата разпоредба – чл. 162, ал. 8 от Закона за движение по пътищата. Безспорно е, че към молбата на Б. не е представено немското свидетелство за управление на МПС. При липсата на приложено немско СУМПС към молбата на Б., логично и законосъобразно е сезираният компетентен орган, като първа стъпка, да изиска информация и съдействие за получаването й за наличието на немско СУМС, издадено на Б. и статуса му. Обстоятелството, че подадената молба не е по образеца на заявлението съгласно ПИБЛД не води до извод, че производство пред компетентния орган не е редовно образувано. При положение, че административният орган не е оставил без движение тази молба, указвайки на Б. подаването й във вида на образеца за заявление, а напротив, предприел е действия по изясняване наличието на предпоставките за исканата подмяна на СУМПС, действията на органа следва да се преценят като такива по чл. 35 АПК, а не като такива по чл. 27 АПК. Инициирането на производството чрез молба, свободен текст, а не по образеца, предвиден в ПИБЛД е от значение при преценка на законосъобразността на крайния акт на това производство, доколко са спазени административнопроизводствените правила при разглеждане на молбата и издаването на крайния акт и ако не са, съществено ли са нарушени или не. Аналогични са съображенията на касационната инстанция въз основа на които се преценяват като правилни решаващите изводи на административния съд и по следващите молби на Б. до началника на ПП при ОД на МВР- Русе, а именно, че във връзка с тях административният орган е формирал откази, които са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, а не са налице действия и бездействия на органа. Следва да се посочи, че за първи път в касационната жалба се правят твърдения от Б. за наличието на бездействие на органа да му предостави заявление, разпечатано от НБДН чрез НАИФ НРБЛД със съответните реквизити, баркод и др. Подобно твърдение не е правено пред първоинстанционния съд, респективно във връзка с него, съдът не е събирал доказателства и не е излагал мотиви. По аргумент от чл. 220 АПК, Върховният административен съд не може да прави нови фактически установявания, поради което този довод на касатора следва да се остави без обсъждане. Към съображенията на административния съд въз основа, на които не приема, че изпращането на писма и удостоверения от длъжностни лица при ОД на МВР-Русе до други административни органи са незаконосъобразни действия, следва да се добавят и следните: Ищецът е недоволен, респективно твърди, че е увреден, не от самите действия по изпращането на документите, а от съдържанието на самите документи. Издаването от административен орган на документ със съдържание, удостоверяващо или отричащо определени факти и обстоятелства за конкретно лице, макар и да е резултат от фактическа дейност на длъжностното лице, не е фактическо действие по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК. Законодателят е предвидил ред за защита на засегнатото от съдържанието на документа лице и това е редът по чл. 81 АПК. При този изход на касационното производство на касатора не се дължат разноски. На ответника в касационното производство следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, което е претендирано своевременно, в размер на евровата равностойност на 100 лева или 51 евро. По тези съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд