Определение № 170 от 11.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 729/2011 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Молителите М. Г. Т., [населено място] и Р. Г. Т., [населено място] искат допълване на определение № 213829.02.2012г. по т.д.№ 729/2011г. в частта за разноските като им се присъдят направените в касационното производство разноски в размер на 1700 лв., представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] оспорва същата с възражения, че липсват данни възнаграждението да е платено, както и че същото е прекомерно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира следното: С определение № 213/29.02.2012г. по т.д.№ 729/2011г. ВКС е оставил без разглеждане касационната жалба на [фирма] като недопустима. Ответниците по жалбата – настоящи молители са поискали присъждане на разноските за производството и се представили договор за правна защита и съдействие № 062415, сключен между пълномощника и Р. Т.. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 1700 лв., което, съгласно отбелязването в договора, е внесено от ответника по жалбата. На основание чл.78, ал.4 ГПК ответниците по касационната жалба имат право на разноски при прекратяване на производството по делото. В случая, договореното и платено възнаграждение е само за Р. Т., поради което молбата по чл.248 ГПК на М. Т. е неоснователна. С оглед на заявеното искане по чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва да бъде намалено до размера по чл.7, ал.2 вр. чл.9 и пар.2 на Наредба №1/2004г., поради което [фирма] следва да заплати на Р. Т. сумата от 1299.28 лв. разноски за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд