Определение № 38 от 10.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1337/2009 г.

Производството е по чл.248 ал.3 от ГПК по молбата на адвокат П като процесуален представител на С. М. М. от гр. В. с искане за допълване на определението от 29. ХІІ.2009г. по гр.д. № 1337/2009г. с присъждане на разноски в полза на молителя. Ответницата по молбата К. С. К. от гр. В. не е заявила становище в указания й едноседмичен срок със съобщението, връчено чрез процесуалния й представител адв. М на 16.ІІ.2010г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че молбата е подадена в предвидения в чл.248 ал.1 от ГПК срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – и основателна, съображенията за което са следните: С определение № 1717/29. ХІІ.2009г. по гр.д. № 1337/2009г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на ВОС от 29.V.2009г. по гр.д. № 9/2009г. В този съдебен акт няма произнасяне по искането на молителя за присъждане на разноски за касационното производство, съдържащо се в отговора му по чл.287 от ГПК, към който той е приложил списък по чл.80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие от 26.VІІІ.2009г. с уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв. При тези обстоятелства са налице предвидените в чл.248 ал.1 и чл.78 ал.1 от ГПК предпоставки за допълване на определението от 29. ХІІ.2009г. с присъждане в тежест на Кр. К. на 1000лв. разноски. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,