Определение № 13140 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11396/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Кю Сертификейшън“ АД, гр. Пловдив, чрез адвокат Симеонова, срещу определение № 8373 от 02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2046/2025 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е върната исковата молба на дружеството и производството по делото е прекратено. С доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Министерство на земеделието и храните, чрез юрисконсулт Малушева, в писмен отговор взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е подадена в срок, от страна за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по искова молба на „Кю Сертификейшън“ АД, гр. Пловдив, срещу Министерство на земеделието и храните, с която на основание чл. 86 ЗЗД е предявен иск за заплащане на обезщетение за забава върху присъдено с влязло в сила решение обезщетение за имуществени вреди, за периода от датата на подаване на исковата молба, по която е образувано съдебното производство по иска за обезщетение, до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане исковата молба и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел за установено, че с исковата молба, въз основа на която е образувано адм. дело 2143/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, ищецът е претендирал осъждане на ответника да заплати обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. Предявените искове са приети за разглеждане, включително и относно законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В осъдителния диспозитив на постановеното решение, съдът е уважил частично иска за пропуснати ползи, като е пропуснал да се произнесе относно претенцията на ищеца за законната лихва. В решение № 7928/16.07.2025 г., постановено по адм. дело № 940/25 по описа на ВАС и по-конкретно в частта му в която е оставено в сила решението на АС Пловдив също липсва произнасяне на съда относно законната лихва. При така установеното е направил извод, че пропускът на съда да се произнесе по направено искане за присъждане на законната лихва може да бъде преодолян единствено по реда и в сроковете за допълване на съдебното решение, но не и чрез предявяване на нова искова молба със същия предмет. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Спрямо своевременно заявеното искане за присъждане на законна лихва върху претендираното обезщетение съдът в случая не се е произнесъл, като непълнотата на съдебното решение не е отстранена по предвидената от закона възможност за допълването му. Липсата на влязъл в сила съдебен акт, с който, със силата на пресъдено нещо заявеният пред съда спор да е разрешен, предпоставя възможността същият иск да бъде отново предявен. Не е налице процесуална пречка лихвата да бъде предявена в отделно самостоятелно производство, независимо от акцесорния и спрямо главницата, характер извън хипотезата на чл. 176 АПК. По изложените съображения обжалваното определение като постановено при неправилно приложение на материалния закон е неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК Върховния административен съд, трето отделение