Решение № 2549 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9985/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ „ТОПЛОПРОЕКТКОНСУЛТ – Й. МАЧЕВА“, ЕИК 825261425, чрез адв. Тодоров против Решение № 6148/08.07.2025 г., постановено по адм. д. № 385/2024г. по описа на Административен съд - Пловдив. С решението е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора против Решение № РР- 5548/30.01.2024 г. на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което е отказано издаването на разрешително за водовземане от подземни води. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение по същество, с което обжалвания отказ да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган с даване на задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира разноски за държавна такса. Ответникът – Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на ЕТ „ТОПЛОПРОЕКТКОНСУЛТ – Й. МАЧЕВА“, ЕИК 825261425, против Решение № РР- 5548/30.01.2024г., на Директор на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район“. Жалбоподателят е подал заявление вх. № РР-01-137/25.04.2023 г. за издаване на разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения от подземно водно тяло „Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивски район“, с код на водното тяло BG3G00000NQ018, посредством тръбен кладенец № 35201803989, изграден на територията на ПИ с идентификатор 03304.2.203 по КККР на [населено място], общ. Родопи, област Пловдив, със заявена цел на водовземането: „Водоснабдяване за други цели”, за водоснабдяване на обект „Демонстрационен център за възобновяеми енергийни източници“, разположен в същия имот. По делото са допуснати единична и тройна съдебно-техническа експертиза, като съдът е кредитирал тройната експертиза, която е установила правилно определяне на ресурсите за водните тела BG3G00000NQ013 и BG3G00000NQ018 към края на 2022г. Експертите установяват, че тръбен кладенец № 35201803989 черпи вода от водно тяло BG3G00000NQ018. Към датата на регистриране на тръбен кладенец № 35201803989 – 23.11.2010г., не е определян и не може да се определи експлоатационния индекс на двете водни тела. Въз основа на данни за тенденцията в покачване на експлоатационния индекс за водно тяло BG3G00000NQ018, експертите намират, че е налице риск от влошаване на състоянието му, дори невъзможност за черпене на разрешение водни количества при добро качество на водата. Отбелязват, че за частта на водното тяло, в която е разположено водовземното съоръжение на жалбоподателя, този индекс достига 1394 %. За цялото водно тяло към 2024г. се установява свободни водно количество от 1,2 – 2,4 %. Вещите лица са посочили, че при регистрирането на ТК № 35201803989 през 2010г., заявителят е посочил 758 куб.м. годишен обем, а през 2023г. този обем е нараснал до 1440 куб.м. годишно, който съобразно правилото на чл. 46 от Наредба № 1 от 2012г. всъщност следва да бъде 3145 куб.м. годишно. Стигнали са до извод, че водочерпенето в посочените от жалбоподателя обеми от водно тяло BG3G00000NQ018, макар и незначителни сами по себе си, съвкупно с разрешените вече водовземания ще доведе до увеличаване на експлоатационния индекс и превишаване на разполагаемите ресурси, респ. до влошаване на състоянието му. Вещите лица са заключили, че няма техническа възможност за черпене на подземни води от BG3G00000NQ013 чрез изградения ТК № 35201803989. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ е издадено от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, съдържа подробни мотиви, постановено е при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът е установил, че съгласно доклад за количественото състояние на водите в Източнобеломорски район през 2020 г. - и 2021 г. водно тяло BG3G00000NQ018 „Порови води в Неоген - Кватернер - Пазарджик - Пловдивски район” е отразено с експлоатационен индекс над 60% и риск за количественото му състояние. Целта на конкретното водовземане се явява с най - ниска степен на приоритет по смисъла на чл. 50, ал. 4 от ЗВ. При това положение следва да се сподели като правилен и законосъобразен изводът на контролните органи, че на основание чл.118в, ал. 1, т. 1 ЗВ, поради риск от надвишаване на разполагаемия ресурс на водно тяло BG3G00000NQ018 и с цел постигане на баланс между водовземане и подхранването на подземните води, на жалбоподателя следва да бъде отказано издаването на разрешително по заявление вх. № РР-01-137/25.04.2023 г. Съдът е съобразил и приетия в последствие План за управление на речния басейн на ИБР за периода 2022-2027, утвърден с Решение № 920/31.12.2024 г на МС, от който е установено, че подземно водно тяло с код BG3G00000NQ018 е под значим натиск, поради това, че експлоатационният му индекс е 91% към момента на оценката и за него е налице реален риск да не постигне целите за опазване на околната среда по чл. 156а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите. След обсъждане на всички представени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Настоящият състав счита, че изготвената по делото тройна експертиза е обективна и компетентна, поради което правилно първоинстанционният съд я е кредитирал. Следва да се отбележи, че вещите лица могат да дават заключения само по въпроси, изискващи специални знания, но нямат правомощие да формират правни изводи, поради което настоящата инстанция не кредитира изложените в експертизата правни съждения, тъй като същите са от изключителната компетентност на съда. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая е налице хипотезата на чл. 68, т. 3а ЗВ. В рамките на задължителната преценка по чл. 62 ЗВ органът е установил обективна невъзможност за задоволяване на искането за водовземане, без риск от влошаване на количественото състояние на подземното водно тяло. Заявената цел – „водоснабдяване за други цели“, попада в най-ниската степен на приоритет по смисъла на чл. 50, ал. 4 ЗВ и при наличие на недостиг на ресурс и риск от влошаване на състоянието на водното тяло, органът е длъжен да откаже разрешение за водовземане с такава цел, без да разполага с оперативна самостоятелност. Съдът правилно е съобразил и Плана за управление на речните басейни на Източнобеломорски район за периода 2022–2027 г., утвърден след издаване на административния акт, но преди постановяване на съдебното решение. От плана безспорно се установява, че подземното водно тяло BG3G00000NQ018 е под значим натиск; определено е като водно тяло с реален риск да не постигне добро количествено състояние; в Програмата от мерки изрично е предвидено намаляване на разрешените водни количества, а не тяхното увеличаване. По делото категорично се установява, че заявеното водовземане ще доведе до увеличаване на експлоатационния индекс, което само по себе си е достатъчно основание за отказ при подземно водно тяло в риск от непостигане на добро количествено състояние. Претенциите на жалбоподателя относно възможността разрешението да бъде издадено за водовземане от водно тяло BG3G00000NQ013 са неотносими. В заявлението (вх. № РР-01-137/25.04.2023 г.) изрично е поискано водовземане от водно тяло BG3G00000NQ018. Поради това исканията за водовземане от BG3G00000NQ013 чрез ТК № 35201803989 следва да се разглеждат в отделно административно производство и не попадат в обхвата на настоящия съдебен контрол. Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на съдебния състав по приложение на материалния закон и препраща към тях, съобразно чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК, предвид което не следва да ги преповтаря. С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ за присъждане на разноски пред настоящата съдебна инстанция се явява основателно, като касаторът следва да се осъди да му заплати сумата от 102.26 евро (200 лева) юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,