Определение № 9553 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8580/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Банско - Терме“ ЕООД, със седалище в гр. София, подадена чрез упълномощен адвокат А. Димитрова, против определение № 3599 от 18.06.2026 г., постановено от Административен съд – Благоевград, IV състав, по адм. дело № 844/2026 г. С жалбата и с допълнението към нея се твърди, че определението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е извършил формална квалификация на оспорения акт, без да изследва неговото действително съдържание, взаимната връзка между отделните волеизявления, фактическата им връзка с имотите на жалбоподателя, характера на предвиденото устройствено производство и наведените доводи за нищожност поради липса на материална компетентност. Оспорват се изводите за недопустимост на жалбата, които според жалбоподателя са направени преждевременно и формално, без да бъде обсъдена представената по делото административна преписка и без да бъде извършена проверка дали решението по т. 2 по действителното си съдържание представлява акт в производство по изменение на действащ подробен устройствен план по чл. 135 ЗУТ, дали т. 3 е неразривно свързана с това волеизявление и дали т. 1 не надхвърля характера на обикновено програмно допълване. Частният жалбоподател излага подробни съображения за наличието на правен интерес от оспорването на процесното решение на Общински съвет – Разлог, предвид обстоятелството, че претендира права върху част от контактната територия, включително върху ПИ 02693.501.1092. Позовава се на общото правило на чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ за обжалваемост на решенията на общинския съвет. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение и връщане делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него, включително за анализ на вече представената административна преписка. Претендират се сторените в производството разноски. По делото не е постъпил писмен отговор по реда на чл. 232 АПК. Като прецени доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на „Банско - Терме“ ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в нормата на чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 3599 от 18.06.2026 г. е оставена без разглеждане жалбата на „Банско - Терме“ ЕООД против Решение № 154, т. 1 - 3, обективирано в Протокол № 5/28.05.2026 г., на Общински съвет – Разлог; производството по административно дело № 844/2026 г. по описа на Административен съд – Благоевград е прекратено. За да достигне до този резултат решаващият съдебен състав се е позовал на чл. 159, т. 1 АПК и е приел, че решението на общинския съвет в частта му по т. 1, с която е допълнена Годишната програмата за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост за 2026 г. на Община Разлог, не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като от съдържанието му е видно, че с него не се създават права и задължения. По отношение на оспорената т. 2 от процесното решение съдът е счел, че същото е с правно основание чл. 124а, ал. 1 и ал. 5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, което съгласно чл.124б, ал. 4 ЗУТ не подлежи на оспорване. Първоинстанционният съд се е мотивирал с това, че се касае за акт, представляващ част от производството по изменение на действащ устройствен план, който и по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК не е индивидуален административен акт, а в ЗУТ изрично е изключена възможността за оспорване на такъв акт. Формиран е и извод, че решението по т. 3 не подлежи на оспорване, тъй като с тази точка се одобрява задание по чл. 125 ЗУТ за изработване на подробен устройствен план ПУП-ПРЗ за въпросния обект, а съдебният контрол за валидност и законосъобразност на тези актове е недопустим по силата на изричната разпоредба на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ. Според настоящия съдебен състав обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи отменителни основания. Това е така, защото първостепенният съд точно е констатирал, че допълването на Годишната програмата за управление за управление и разпореждане с имоти - общинска собственост на Община Разлог няма белезите на административен акт със самостоятелно правно значение. Константна е практиката на Върховния административен съд, че програмата за управление и разпореждане с имоти общинска собственост, и нейното изменение, е акт без самостоятелно правно значение, тъй като не създава пряко права или задължения за трети лица, стоящи извън общинската администрация. Програмата има значение на вътрешнослужебен акт с организационен характер за органите към съответната община, като същевременно с оглед публичността си има за цел да запознае заинтересованите лица с намеренията на общината по отношение разпореждането и управлението на общинската собственост през съответната година. Приемането на програмата нито изключва възможността за промяна в намеренията на общината, нито освобождава общинския съвет от задължението да постанови конкретно решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ по повод придобиването, управлението и разпореждането с общинско имущество. Поради това решението на Общински съвет – Разлог, в частта му по т. 1, при действието на чл. 21, ал. 5 АПК, го изключва от кръга на индивидуалните административни актове, съответно от възможностите за съдебен контрол. Настоящата касационна инстанция споделя и мотивите на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на оспорването на решението на Общински съвет – Разлог в частта му по т. 2, с която е разрешено изработване на подробен устройствен план - ПУП – ПРЗ за обект: Изграждане на техническа инфраструктура за минерална вода включваща: Водовземане от съществуващи водоизточници Сондаж 4 и КЕИ 6; Довеждащ водопровод за минерална вода от два съществуващи водоизточника /Сондаж 4 и КЕИ 6 от находище за минерална вода изключителна държавна собственост Гулийна баня/преминаващ през алея с идентификатор 02693.501.1087 област Благоевград, община Разлог, с. Баня; Нов резервоар в ПИ 02693.501.1092 област Благоевград, община Разлог, с. Баня и образуване на нов УПИ XII, кв. 16А по плана на село Баня, община Разлог и промяна НТП на имота от „За водностопанско, хидромелиоративно съоръжение“ за „Резервоар за минерална вода“; Нов уличен водопровод за минерална вода по уличната мрежа на село Баня от ПИ 02693.501.1092 през о. т. 128, о. т.129, о. т.108 до УПИ II501.964, кв. 16б, поземлен имот с проектен идентификатор 02693.501.964 по плана и КК и КР на село Баня, Община Разлог. Съдът правилно е приел, че в тази част актът не подлежи на оспорване, тъй като е издаден при упражняване правомощията на общинския съвет по и чл. 124а, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ, като съгласно изричната разпоредба на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ тази категория устройствени актове са изключени от съдебен контрол. Цитираната норма е специална, изключваща приложението както на общата разпоредба на чл. 215 ЗУТ за обжалваемост на индивидуалните административни актове, така и на чл. 45, ал. 3 ЗМСМА, в каквато насока са наведените от частния жалбоподател доводи. Нещо повече - процесното решение, в частта по т. 2, въобще да бъде квалифицирано като индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21 АПК във връзка с чл. 215 ЗУТ. Това решение представлява етап от процедурата по издаване на крайния административен акт, с който производството ще приключи, а именно евентуално решение, с което се одобрява внесеният проект на ПУП-ПРЗ. Изцяло следва да бъдат споделени и изводите на първостепенния съд досежно недопустимостта на оспорването на решението на Общински съвет – Разлог, в частта по т. 3. По силата на препращащата норма на чл. 136, ал. 1 ЗУТ, която приравнява процедурата по изменение на ПУП по чл. 134, ал. 1 и 2 към общия ред за одобряване на ПУП, одобрението на задание по чл. 125 ЗУТ за изработване на ПУП-ПРЗ попада в хипотезата на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ и съответно не подлежи на съдебно оспорване. С разпоредбата на чл. 124а, ал. 7 ЗУТ законодателят е предвидил заданието по чл. 125 ЗУТ да се одобрява заедно с разрешението по чл. 124а ЗУТ. Независимо че решенията и заповедите по чл. 124 и чл. 124а ЗУТ не подлежат на самостоятелно оспорване по силата на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ, правата на жалбоподателя могат да бъдат ефективно защитени при обжалване на финализиращия процедурата административен акт – заповедта за одобряване на ПУП. Неоснователни са доводите на оспорващото дружество, че съдът е следвало да разгледа оспорването, защото се претендират права върху част от контактната територия, включително върху ПИ 02693.501.1092. За да се извърши съдебен контрол за законосъобразност на административен акт, на първо място същият следва да е годен за оспорване. Освен това, извън правомощията на съда е да преценява наличието на правен интерес за жалбоподателя, когато оспорването на съответния акт изрично е изключено от специалния закон и съдебното производство е процесуално недопустимо. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци, представляващи отменителни основания. При този изхода на спора е неоснователна претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски. Ответникът се изразява становище по жалбата, не заявява искане по чл. 143, ал. 3 АПК, поради което в негова полза разноски не се присъждат. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,