Решение № 310 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение № 7281/30.06.2025 г., постановено по адм. дело № 113/2025 на Административен съд /АС/ – Варна, с което е отменен изричен отказ дружеството, обективиран в писмо № 03661/27.12.2024 г., да заличи личните данни на Д. Д. А. от собствените си регистри, както и от Централен кредитен регистър /ЦКР/ и преписката е изпратена на администратора за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и тези за държавна такса за подаване на касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – Д. Д. А., с адрес в гр. Варна, чрез процесуален представител в писмен отговор, оспорва същата като неоснователна. Иска обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС - Варна е отказ на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, обективиран в писмо № 03661/27.12.2024 г., като администратор и обработващ лични данни, да заличи личните данни на А. от собствените си регистри, както и да извърши корекция в подаваните данни към ЦКР към Българска народна банка /БНБ/, като подаде информация за приключени кредитни отношения. Отказът е постановен след като с уведомление от 23.12.2024 г. А. е отправил съответното искане до дружеството, като се е позовал на изтекла погасителна давност по задължение по договор за потребителски кредит от 09.12.2003 г. сключен с „Обединена Българска Банка“ АД, вземането по който е прехвърлено ведно с всички лихви, привилегии и обезпечения на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия. За да постанови процесното решение, административният съд е приел, че е налице отпадане на легитимния интерес на дружеството да продължи да обработва личните данни на А., както отпадане на целите, за които те се събират и обработват. Първоинстанционният съд е посочил, че с оглед липсата на правна възможност за принудително събиране на вземането и изрично волеизявление, че то няма да бъде заплатено доброволно, липсват основания за подаване на информация за задължения на лицето в бъдеще както и основание за обработване на неговите лични данни. Така постановеното решение е правилно. Спорният въпрос по делото е налице ли са основания за съхраняване на личните данни на А. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД – София и ЦКР в условията на погасено по давност задължение по договор за потребителски кредит, вземането по който е прехвърлено в случая на дружеството посредством договор за цесия. В конкретния случай безспорно не е налице възможност за събиране на естественото задължение, спрямо което е изтекла погасителната давност. Единствената възможност за ред, различен от съдебния на събиране на вземането е доброволното плащане, по аргумент от разпоредбите на чл. 118 ЗЗД. В случая обаче, А. в уведомлението си от 23.12.2024 г. изрично е заявил, че няма да заплати доброволно погасеното по давност задължение, респективно са се изчерпали възможностите на събиране на вземането в резултат, на което е отпаднал легитимния интерес на дружеството по чл. 6, § 1, буква „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 /Регламента/ да продължи да обработва личните данни на лицето. Последното от своя страна води до отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани личните данни - а именно събиране на вземането, поради което е налице хипотезата на чл. 17, § 1, буква „а“ от Регламента за тяхното заличаване от администратора „ЕОС Матрикс“ ЕООД. В тази връзка първоинстанционният съд обосновано е посочил, че на основание чл. 10 от Наредба № 22/16.07.2009 г. дружеството следва да подаде информация в ЦКР за изменението по задължението, след което да преустанови подаването на данни за А. в регистъра предвид необходимостта от изпълнение на изискването на чл. 17, § 1, буква „а“ от Регламент (ЕС) 2016/679. Предходното води и до отпадането на задължението на дружеството да предоставя информация в ЦКР, чиято функция е да бъдат предоставяни сведения относно кредитната задлъжнялост на лицата. Следователно при липса на правна възможност за принудително събиране на вземането, както и при наличие на изрично волеизявление, че задължението, имащо характер на естествено, няма да бъде изпълнено доброволно, отпада и основанието за подаване на информация в регистъра. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 900 лева с равностойност в евро 460,16 евро, заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение