Определение № 2094 от 26.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1225/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Н. К., чрез адвокат Д. Б. от АК - В., срещу определение № 1030 от 07.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 456/2023г. на Окръжен съд - Добрич, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 260/ 10.10.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон. Жалбоподателят счита, че материалният интерес, въз основа на който следва да бъдат изчислени съдебните разноски, направени във въззивното производство и присъдени в полза на единия от ищците Б. М., е в размер на 11 331 лв., а не на 22 662 лв. – размерът на солидарното задължение на двамата длъжници Б. М. и Г. М.. Моли да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което присъдените от въззивната инстанция в полза на Б. М. разноски бъдат намалени съобразно материалния интерес на предявения от последния иск. Ответниците по частната жалба Г. С. М. и Б. Е. М. в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на същата. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Пред Районен съд - Каварна ищците Г. С. М. и Б. Е. М. са предявили срещу Г. Н. К. искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не може да иска от тях изпълнение въз основа на изпълнителен лист № 90/25.03.2015 г., издаден от Районен съд - Каварна, по влязло в законна сила на 07.05.2014 г. решение № 9/13.01.2013 г. по гр. д. № 28/2007 г. по описа на Районен съд - Каварна, с което двамата ищци са осъдени да му заплатят солидарно сумата от 22 662 лв. за уравняване на дял от делбен имот, поради погасяване по давност, за събирането на които суми е образувано изп. дело № 560/2020 г. по описа на ЧСИ Н. Н., рег. № 810 на КЧСИ. С решение № 37 от 03.04.2023 г., постановено по гр. д. № 345/2022 г., Районен съд - Каварна е уважил предявените отрицателни установителни искове и е осъдил ответника да заплати на ищците сторените от тях разноски за първоинстанционното разглеждане на делото. В законоустановения срок ответникът Г. К. е обжалвал решението. Окръжен съд - Добрич се е произнесъл по жалбата с решение № 260 от 10.10.2023 г., постановено по в. гр. д. № 456/ 2023г. по описа на съда, като е потвърдил първоинстанционното решение и е осъдил Г. К. да заплати на Б. М. сумата от 2440 лв., съставляваща сторени съдебно разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. С молба от 14.11.2023 г. Г. К. е поискал изменение на въззивното решение в частта за разноските, като присъдените на Б. М. разноски от 2440 лв. да бъдат намалени до размера на сумата от 1419,79 лв. С обжалваното определение от 07.12.2023 г. окръжният съд е приел, че доколкото се касае за солидарно задължение и вземането е предявено за събиране по реда на гражданския изпълнителен процес от взискателя и ответник в исковото производство Г. К. и срещу двамата длъжници, то съобразявайки разпоредбата на чл. 122 ЗЗД, съгласно която кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да било от длъжниците, следва, че материалният интерес по всеки един от субективно съединените искове е в размер на солидарното задължение, възлизащо на сумата от 22 662 лв., а не по 11 331 лв. за всеки от длъжниците. Размерът на адвокатското възнаграждение от 2440 лв. е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение на адв. П. П. не се явява прекомерно. Възнаграждението е уговорено и заплатено по договор за правна защита и съдействие от 23.05.2023г., сключен от Г. М. и Б. М. с адв. П., които с нарочна молба са направили искане съдебните разноски да бъдат присъдени на Б. М. и затова само той фигурира в диспозитива на решението. Настоящият състав приема, че въпросите за отговорността за разноски по делото с оглед на разпоредбите на чл. 78 ГПК са свързани с изхода на спора, който е отправен за разрешаване до съда. П. по делото договор за правна защита и съдействие от дата 23.05.2023г. е сключен между Г. М. и Б. М., от една страна, и адв. П., от друга страна, като уговореното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция е в размер на 2440 лв. Предвид уважаването на предявените искове, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е да заплати на ищците изцяло заплатения адвокатски хонорар. Възнаграждението за процесуално представителство е дължимо поотделно и съобразно материалния интерес за всеки иск. В случая предмет на иска е сума, за която е налице солидарно осъждане, а при солидарните задължения кредиторът може да иска изпълнение от всеки един от солидарните длъжници. Затова материалният интерес, който служи като основа за определяне на размера сторените разходи за адвокатско възнаграждение, се равнява на 22 662 лв. При това положение размерът на адвокатското възнаграждение не се явява прекомерен предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Присъдената сума е съобразена и с фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,