Решение № 6106 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2017 г.

Решение № 6106 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2553/2017 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 65 от 17.01.2017 г., постановено по адм. д. № 17/2016 г., Административен съд - гр. П., 10 състав, е изменил ревизионен акт/РА/ № 16002415001189 - 091 - 001 от 15.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 930 от 08.12.2015 г. на директор Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта за допълнително начисления ДДС, като е намалил размера на задължението от 49 601,01 лв. главница на 2 612,02 лв. ведно с прилежащите лихви за забава и е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение, в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от Е. Д. Р., в качеството й на изпълняващ правомощията на директор на Дирекция"ОДОП" - гр. П.. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова по съществото на спора, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение в размер на 2688 лв. за всяка една от двете съдебни инстанции. Ответното по касационната жалба дружество "Парти"-ООД-гр. Ч. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество e не основателна. С решението си Административен съд П. е изменил ревизионен акт/РА/ № 16002415001189 - 091 - 001 от 15.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 930 от 08.12.2015 г. на директор Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта за допълнително начисления ДДС, като е намалил размера на задължението от 49 601,01 лв. главница на 2 612,02 лв. ведно с прилежащите лихви за забава. Относно определеното задължение за ДДС в размер на 2 612,02 лв. и съответните лихви за забава като необжалвано решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Първоинстанционният съд е възпроизвел подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, описани са подробно и събраните в хода на ревизията доказателства, констатациите на органа по приходите, заради които е прието, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и ревизията е проведена по особения ред, начина на определяне на данъчната основа за отделните данъчни периоди и данъчни задължения по ЗДДС, заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна и съдебно-графологическа експертиза. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд за законосъобразността на ревизионния акт са изложени на л. 968 и сл. от делото. Като основен спорен въпрос е изведено обстоятелството дали са налице реални доставки по фактури, издадени от доставчиците "Метро кеш енд кери България"- ЕООД - 248 бр. фактури, "Н. Б."- АД - 14 бр. фактури, "А. З. А. груп"- ЕООДЗ - 3 бр. фактури, "Сани - МЛ"- ООД - 1 бр. фактура, "Логистик БГ"-ООД - 11 бр. фактури, "Дева"-ООД - 1 бр. и "Брадър комер"-ООД - 7 бр. фактури, които не са намерили отражение в счетоводството на ревизираното дружество. Прието е, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен в частта за допълнително начисления ДДС по фактурите, издадени от посочените в РА доставчици, изключая частта за издадените фактури от "Метро кеш енд кери България"-ЕООД. Систематизирани, мотивите в тази насока се свеждат до следното: 1. В хода на съдебното производство е установено, че в нито една от фактурите на останалите доставчици/изключая две фактури на "Логистик БГ"-ЕООД, е се съдържа подпис на материално отговорно лице на ревизираното дружество за получател. 2. По делото не са представени доказателства, че ревизираното лице е заприходило стоките по доставките, отразило е фактурите в счетоводството си, отчело е разходи по фактурите и е осъществило последваща реализация; 3. Представените от доставчиците фактури и пътни листове за извършен транспорт по никакъв начин не могат да се отнесат към обекта кафе аперитив на "Парти"-ООД; 4. Въпреки дадените указания от съда в разпореждане от 21.01.2016 г. не са събрани доказателства за наличие на укрити приходи за 2008, 2009, 2010 и 2011 г. от страна на "Парти"-ООД, даващи основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, изключая на фактурите на "Метро кеш енд кери България"-ЕООД; за жалбоподателя би възникнало задължение за осчетоводяване на процесните фактури само ако са налице реално извършени доставки; 5. Издадените фактури от доставчиците, пътните листове и писмените обяснения на доставчиците, които са послужили като основание за констатациите на приходния орган за наличие на укрити приходи, не доказват по безспорен и категоричен начин реалното извършване на доставките на стоки по въпросните фактури. С оглед на практиката на приходния орган и съдилищата за доказване на реалността на доставките на родово определени вещи, каквито са въпросните хранителни стоки и напитки, е посочено, че за доказване на реалността на доставката следва да се установи момента на предаването и получаването на стоката от доставчика на получателя, доказателства в която насока не са събрани по делото. Липсват данни къде, от кого и на кого са били предадени стоките. 6. Наличието на доказателства за разплащане в брой по доставките е неотносим към спора за тяхната реалност, доколкото заплащането не е елемент от фактическия състав на възникване на данъчното събитие. 7. Необосновани са изводите на ревизиращите органи относно действителното извършване на процесните доставки, като изводите им в тази насока са изградени единствено и само на предположения, без да извършена проверка на място в счетоводството на издателите на фактурите, на база на счетоводни извлечения, които са само за отделни групи сметки, без да е ясно от кога и в какво качеството са изготвени. 8. Формираният извод за транспортирането на стоките, предмет на доставките, е изградено само на база твърденията на доставчиците, като няма представените пътни листове, а представеният такъв от "Дева"-ЕООД не съдържа данни за транспорт до гр. Ч.. 9. Наред с липсата на приемо-предавателни протоколи, удостоверяващи получаването на фактурираните стоки, липсват и други първични счетоводни документи, удостоверяващи приемането или предаването на стоките, изписването им от склад или транспортирането им, като складови разписки, искания за отпускане на материали, заявки и други подобни, което налага извод за липса на действително извършени доставки. 10. Доказването на извършването на доставките е положителен факт и се явява част от фактическия състав на предпоставките по чл. 122 ДОПК, поради което в тежест на приходната администрация е да ангажира доказателства за реалното извършване на доставките. Обратно - липсата на реални доставки е отрицателен факт, по отношение на който са налице достатъчно косвени доказателства - липсват фактури при ревизираното лице, няма извършени разходи за закупуване на въпросните стоки, действия по разпореждане с тях и прочие. На база на изложеното е направен кран извод, че са налице реални доставки единствено по отношение на фактурите на "Метро кеш енд кери"-ЕООД, но не и по отношение на останалите доставчици. Като продължение са изложени мотиви защо не са настъпили условия за регистрация по ЗДДС съгласно чл. 96, ал. 1 от същия закон. Решението на Административен съд - гр. П. в обжалваната му по същество изменителна/ отменителна/ част е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Д"ОДОП"-гр. П. се правят оплаквания за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са против изводите на административния съд за незаконосъобразност на РА в частта му относно допълнително установените задължения за ДДС с мотив, че не е доказано реалното получаване на стоките по фактурите, които са били издадени от доставчиците. Посочва се, че поначало фактическата обстановка е детайлно възпроизведена и правилно възприета, но е извършена грешна преценка на събраните доказателства и неправилно е прието, че не е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. . По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: От данните по делото е видно, че в хода на ревизията на база на събраните доказателства са изградени констатации, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, на база на това, че са установени издадени фактури от различни доставчици на името на едноличното дружество, които не са намерили отражение в неговото счетоводство, с оглед на което е презумирано, че получените по тях стоки са реализирани от търговеца, без да бъдат отразени и декларирани получените приходи от продажбите. С оглед на това е прието, че при реализирането на продажбите са настъпили данъчни събития и е следвало да бъде начислен ДДС, съответно налице са били и условия за задължителна регистрация по ЗДДС. което не е било извършено от задълженото лице, поради което е начислено от ревизиращите органи с издадения ревизионен акт. Предвид на тази фактическа обстановка правилно като основен спорен въпрос между страните е формулирано обстоятелството, дали са налице реални доставки по въпросните фактури. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява реалност на доставките, в това число реалното предаване на стоката по процесните фактури, изключая фактурите издадени от "Метро"- ЕООД. Този извод на първоинстанционния съд е логически обоснован и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Административният съд правилно е приел, че предвид на това, че спорните фактури имат за предмет родово определени вещи, с оглед на нормата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, за да се докаже реалност на доставката, следва да бъде доказано предаването на стоката, по който начин става нейното индивидуализиране и може да бъде прието, че тя е получена от ревизираното лице, което впоследствие я е продало и е осъществило облагаеми доставки, които подлежат на облагане с ДДС. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Тъй като основният спорен въпрос е относно реалното получаване на стоката по фактурите, което съставлява положителен факт от обективната действителност, то в тежест на приходната администрация е да установи чрез надлежни доказателства получаването на стоките по процесните фактури от страна на едноличния търговец. С оглед на доказателствата по делото административният съд правилно е приел, че ангажираните от приходната администрация доказателства не доказват реалното предаване на стоките. Предвид направеното възражение от страна на задълженото лице по оспорване на фактурите и на твърдението, че е получило стоките по тях и е реализирало доходи от продажбата им, от страна на приходната администрация няма ангажирани допълнителни доказателства, в това число искане за разпит като свидетели на лицата, които са дали обяснения като управители на доставчиците или разпит на лицата, които са доставяли стоката в търговския обект като шофьори на тези доставчици. От страна на приходната администрация не са ангажирани и доказателства кое е лицето, което е получило стоките от името и за сметка на ревизираното дружество. От факта, че последното е закупувало стоки от посочените доставчици не следва автоматично изводът, че то е закупило и стоките по въпросните фактури, които са били издадени на негово име, но не са били осчетоводени. Доколкото получаването на стоката по фактурите е факт от обективната действителност, то в тежест на приходния орган е да докаже този факт, като в случая важат всички онези доводи на самия орган в хипотези на отказано право на данъчен кредит поради липса на реална доставка. Системното фактурирането към задълженото лице на родово определени вещи, без да са налице доказателства за реалното предаване на собствеността върху вещите съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, не води до извод, че са налице укрити доставки, съответно приходи или доходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, върху които следва да бъдат определени задължения за данък добавена стойност или корпоративен данък. Правилно е отбелязано от първоинстанционния съд, че доказателствената сила на ревизионния акт съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК е налице само тогава, когато констатациите на акта за наличие на някоя от хипотезите по чл. 122, ал. 1 ДОПК са подкрепени от събраните доказателства, какъвто не е настоящия случай. В касационната жалба като касационни основания на практика се преповтарят констатациите на ревизионния акт и аргументите, свързани с доказателствената сила на ревизионния акт, съставен при особена ревизия, съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, които доводи и аргументи са обсъдени в първоинстанционното решение в посочения по-горе смисъл. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. П., в оспорената му отменителна част, се явява правилно и законосъобразно и не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба на Д"ОДОП" - гр. П. и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. От страна на ответника по касация не са представени доказателства за извършени разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,