Решение № 377 от 2.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1433/2011 г.

Решение № 377 от 2.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1433/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от ПГТ "П. д-р А. З.", гр. Бургас чрез пълномощник адв. М. Б. срещу решение № III-114 от 12.07.11 г. по в. гр. дело № 1031/11 г. на Окръжен съд - Бургас. С определение № 482 от 19.04.12 г. на IV г. о. на ВКС е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: от кой момент влиза в сила новото щатно разписание, предвиждащо съкращаване на щата в училищата и какво е значението на изискването за съгласуване на списък обр. 1 с началника на Регионалните инспекторати по образованието; имат ли право директорите на училищата от системата на народната просвета, които в дейността си прилагат системата на делегираните бюджети, самостоятелно да определят числеността на персонала и самостоятелно да изготвят, утвърждават и променят длъжностното и поименно щатно разписание на персонала, като разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд - Тълкувателно решение № 4 от 12.12.2011 г. по т. д. № 4/11 г. на ОСГК. Според посочената задължителна съдебна практика съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г. /§ 54, ал. 1, т. 5 ПЗР/ училищата в системата на народната просвета прилагат система на делегиран бюджет, която дава право на директора на училището самостоятелно да определя числеността на персонала, обезпечавайки прилагането на учебния план и съобразно утвърдения бюджет на училището. Тези правомощия са регламентирани съответно в § 71, ал. 2, т. 5 ЗДБРБ за 2008 г.; § 69, ал. 1, т. 5 ЗДБРБ за 2009 г. и § 53, ал. 1, т. 5 ЗДБРБ за 2010 г. По силата на закона право на директора е да определи дали да се промени щатното разписание за дадена длъжност или не, съответно да утвърди ново/променено щатно разписание и в този смисъл щатното разписание влиза в сила след утвърждаването му от компетентния орган - именно директорът на училището, като за настъпването на тази промяна не се изисква съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование. Въведеното с подзаконови нормативни актове /Наредба № 4 от 16.04.03 г. за документите в системата на народната просвета на МОМН и Наредба № 3 от 18.02.08 г. на МОН/ изискване за съгласуване на списък-образец № 1, част от който е щатното разписание на училището, с началника на Регионалния инспекторат по образование, няма значението на елемент от фактическия състав по утвърждаване на щата на учебното заведение. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № РД-16-173 от 21.09.10 г. на директора на ПГТ "П. д-р А. З.", с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата Й. С. Б. от длъжността "помощник-директор по учебно производствената дейност", на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, е незаконосъобразна. Изложени са съображения, че длъжностното щатно разписание е изменено от директора на гимназията и щатната бройка "помощник-директор по учебно-производствената дейност" е съкратена, преди да е налице съгласуване на списък обр. № 1 за учебната 2010/2011 г. с началника на Регионалния инспекторат по образованието - [населено място]. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че по силата на Закона за държавния бюджет на РБ училищата в системата на народната просвета прилагат делегиран бюджет, което дава право на директора на училището да определя самостоятелно числеността на персонала. Моли решението да бъде отменено, а исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ да бъдат отхвърлени. Ответницата по касационната жалба Й. С. Б. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери правилността на обжалваното решение на основание чл. 291, ал. 2 ГПК, намира следното: Решението е неправилно. Установено е, че трудовото правоотношение с ищцата Й. Б. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращение в щата, считано от 23.09.10 г. Щатното разписание на ПГТ "П. д-р А. З.", в което е заличена щатната бройка за "пом. директор УПД", е утвърдено от директора на училището и е в сила от 20.09.10 г. Следователно към момента на прекратяване на трудовия договор е било налице приложеното основание за уволнение - съкращение в щата. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, щатното разписание е влязло в сила след утвърждаването му от директора на училището, без да е необходимо съгласуването му с началника на РИО. Като е приел обратното, въззивният съд е направил незаконосъобразен извод. Неоснователен е и доводът на ответницата по касация, че уволнението е незаконно поради противоречие с Колективния трудов договор за системата на народната просвета, сключен на 29.06.10 г. В чл. 10 от същия е предвидена процедура за работодателя при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 и т. 5 КТ с работници и служители - синдикални членове да информира и да вземе предварително становище от синдикатите. Настоящият съдебен състав споделя изводите в практиката, обективирана в решение № 236 от 24.06.10 г. по гр. дело № 606/09 г. на ВКС, IV г. о. постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че предвидената в императивната разпоредба на чл. 333, ал. 4 от КТ защита се изразява само в предварително съгласие на синдикалния орган и е недопустимо страните по КТД да уговарят даване на становище, което би могло да бъде съгласие или несъгласие, че такава клауза, с която е уговорено нещо различно от предвиденото в закона, е нищожна поради противоречие със закона - чл. 60 от КТ и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. По изложените съображения решението е незаконосъобразно и следва да се отмени, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 КТ следва да се отхвърлят. С оглед изхода на делото ответницата по жалбата ще следва да заплати на касатора направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.