Определение № 50140 от 26.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 897/2021 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 501915/03.04.2023г. на ответника „Енерго Про Продажби“ АД с искане за изменение на постановеното по делото решение № 50031/20.03.2023г. в частта по присъдените в негова полза разноски. Молителят твърди, че уважаването на направеното от ищеца възражение по чл. 78, ал.5 ГПК не е обосновано и като заявява, че делото не е с ниска фактическа и правна сложност, иска присъждане на направените за всички инстанции разноските в пълен размер. Ответната страна по молбата – ищцата Р. Ц. А., чрез адв. Б., оспорва искането. Върховният касационен съд намира искането за допустимо (подадено в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и при представени списъци по чл. 80 ГПК), но неоснователно по следните съображения: При преценка основателността на възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на заплатения адвокатски хонорар от насрещната страна следва да бъде съобразена фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на ответното дружество.Предметът на спора е претендираната недължимост на исковата сума, заявена с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и начислена чрез извършена корекция на сметката на потребителя за доставена и незаплатена ел. енергия на посочения обект в процесния период. В производството пред първостепенния съд ответникът е депозирал пространен отговор на исковата молба, към него са приложени писмени доказателства и е направено искане за съдебна експертиза и изслушване на двама свидетели. Така поисканите доказателства са събрани в едно съдебно заседание. В хода на устните състезания пред районния съд ответникът е представил писмени бележки в подкрепа на тезата си за неоснователност на предявения иск. Въззивното производство се е развило по жалба на ответника, без в нея да са правени искания за събиране на нови доказателства, а откритото съдебно заседание е било едно, в което представляващият страната адвокат не се е явил, а е депозирал становище по същество, което преповтаря доводите по въззивната жалба. Дружеството чрез упълномощен адвокат е подало и касационната жалба, по която е образувано настоящото дело и в която са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение с приложено към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. При разглеждане на жалбата по реда на чл. 290 ГПК пълномощникът на касатора е пледирал в съдебно заседание, обобщавайки оплакванията по касационната жалба. При тези данни се налага извод, че делото не се отличава с фактическа сложност или с голям обем на извършените процесуални действия от страна на пълномощника на ответното дружество. Делото не е и с висока правна сложност, доколкото разрешаването на спора по същество е изисквало обсъждане, при липса на значими процесуални въпроси, на правния институт на продажбата на движима вещ и в частност на електроенергия, който е предмет на изобилна съдебна практика, създадена предимно по спорове, по които страна е настоящият молител. Съобразявайки изложеното, настоящият състав не намира основание да ревизира извода си в постановеното в настоящото производство решение, че възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника е основателно. Ето защо,