Решение № 7676 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3119/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), гр. Благоевград, чрез представител по пълномощие – старши юрисконсулт Б. Момчилов, против решение № 39296 от 25 ноември 2025 год., постановено по адм. дело № 3433/2025 год. по описа на Административен съд София – град, в частта, в която по жалба на И. Н. Ч. е отменено уведомително писмо с изх. № 01-010-6500/93 от 10 март 2025 год., издадено от директора на Областна дирекция на ДФЗ, гр. Благоевград, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 год. - 2020 год., в частта, в която е оторизирана субсидия по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ по дейността 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ“ в размер на 0,00 лева и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне. Касаторът твърди наличието на пороци на съдебното решение, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита изводите на съда за неправилни, тъй като не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Сочи, че съдът се е позовал на първоначално изготвената съдебно – техническа експертиза, като необосновано не е обсъдено и кредитирано заключението по допълнително изготвената такава. Според касатора, решаващият състав превратно е тълкувал представените по делото доказателства, в т.ч. и документи, неотносими към процесния период и е достигнал до неправилни и необосновани изводи досежно материалната законосъобразност на оспорения акт. В съответствие с така развитите мотиви е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство на ответната страна. Ответникът – И. Н. Ч., чрез представител по пълномощие адв. М. Стоянова, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и развива подробни съображения за законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в оспорената част. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски. По делото е присъединено и адм. дело № 3120/2026 год. по описа на Върховния административен съд, образувано по частна жалба от И. Н. Ч., чрез представител по пълномощие адв. М. Стоянова против определение№ 1584 от 14 януари 2026 год., постановено по адм. дело № 3433/2025 год. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлено искането на жалбоподателят за изменение на решение № 39296 от 25 ноември 2025 год., в частта за разноските. Заявено е искане за отмяна на оспореното определение и постановяване на друго, с което да бъдат присъдени сторените по делото разноски. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, директорът на Областна дирекция на ДФЗ, гр. Благоевград не е изразил становище по частната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, като развива доводи, че в случая са налице релевираните пороци, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София - град е отменил по жалба на И. Н. Ч. уведомително писмо с изх. № 01-010-6500/93 от 10 март 2025 год., издадено от директора на Областна дирекция на ДФЗ, гр. Благоевград, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 год. - 2020 год., в частта му, в която е оторизирана субсидия по подмярка 14.2 „Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ по дейността 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ“ в размер на 0,00 лева, върнал е преписката за ново разглеждане и произнасяне в тази част и е отхвърлил жалбата в останалата ѝ част. Решението се обжалва от директора на Областна дирекция на ДФЗ, гр. Благоевград, само в частта, в която е отменено уведомително писмо с изх. № 01-010-6500/93 от 10 март 2025 год., издадено от директора на Областна дирекция на ДФЗ, гр. Благоевград и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне. Решението в останалата част, с която жалбата на И. Н. Ч. срещу уведомително писмо с изх. № 01-010-6500/93 от 10 март 2025 год., издадено от директора на Областна дирекция (ОД) на ДФЗ, гр. Благоевград, в частта му, в която е оторизирана субсидия от 0,00 лева по дейност 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане за ДПЖ“, е отхвърлена като неоснователна, не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови обжалвания резултат, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че с подадено заявление за подпомагане и за плащане от 07 май 2020 год. по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 год. - 2020 год. И. Н. Ч. е заявил 26 овце разплодници и 547 овце и кози, по подмярка 14.2 „ Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ по дейност 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане за ДПЖ“ и по дейност 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ“. Лицето, като собственик на животновъден обект с рег. № 2812-0127, овцеферма „Кюреница“ в [населено място], на основание чл. 137, ал. 6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, притежава Удостоверение за регистрация на ЖО № 192 от 09 май 2007 год., като същият е вписан в регистъра на животновъдните обекти на РВМС, гр. Благоевград с ветеринарен регистрационен номер № 28120127, съгласно удостоверението, като отговарящ на ветеринарномедицинските изисквания. Със заповед № 03-010-РД/91 от 30 юни 2021 год. на директора на ОД на ДФЗ, гр. Благоевград е спряна обработката на подаденото от И. Н. Ч. заявление за кампания 2020 г. Със заповед № 03-010-РД/4 от 07 януари 2025 год. на директора на ОД на ДФЗ, гр. Благоевград е възобновена обработката на процесното заявление, като е посочено, че е взето предвид, че Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014 год. - 2020 год., издаден от директора на ОД на ДФЗ, гр. Благоевград с № 01-013-6500/194 от 17.11.2021 г., за дейност 14.2.1 „Осигуряване на свободна подова площ при отглеждане за ДПЖ“, е влязъл в сила. В хода на административното производство от И. Н. Ч. е представена служебна бележка от 03 февруари 2025 год., издадена от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), гр. Благоевград, в която се посочва, че след извършена проверка на животновъдния обект (ЖО) с рег. № 2812-0127 в [населено място] е установено, че дворното място във фермата е 1500 кв.м. В тази връзка от страна на ОД на ДФЗ, гр. Благоевград е отправено запитване до директора на ОДБХ, гр. Благоевград във връзка с наличната в заявения ЖО площ. Посочено е, че във връзка с кандидатстването по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ по многогодишния ангажимент, кандидатът е представил становище № 80 от 30 октомври 2017 год. с данни за подови площи в помещения 1300 кв.м. и свободна площ на двор 855 кв.м. за две категории животни – разплодници и овце, и кози майки. В тази връзка е поискана информация притежава ли кандидатът становище образец ЗХОЖ-208Б, удостоверяващо, че ЖО с рег. № 2812-0127 разполага с наличната подова площ и/или дворна площ, във връзка с изискванията на Наредба № 4 от 08 август 2017 год. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР за периода 2014 год. - 2020 год. (Наредба № 4 от 08 август 2017 год.) В отговор на изпратеното запитване ОДБХ, гр. Благоевград са посочили, че при стартирането на мярката през 2017 год. становищата /обр. ЗХОЖ-208Б/ по мярка 14 са издавани от ОДБХ без да се извършва проверка на място в обектите, а по данни от приложените към досиетата за регистрация скици и други документи, в конкретния случай въз основа на представен проект за застрояване на овчарник. След приемането на 01 март 2019 год. на Стандартна оперативна процедура за издаване на становища на земеделски производители, кандидатстващи по мерките за предоставяне на финансова помощ от ПРСР за периода 2014 год. - 2020 год., съгласно която становища по горецитираните мерки се издават след извършване на проверка на място в животновъдния обект, е установено, че площта на обекта и прилежащото му дворно място отговорят на минималната изискуема площ за съответната категория дребни преживни животни (ДПЖ), съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 4 от 08 август 2017 год. Видно от съдържанието на писмото на ОДБХ, гр. Благоевград, след приемане на описаната процедура до 20 април 2022 год. И. Н. Ч. не е подавал заявление за издаване на ново становище по мярка 14, поради което през 2019 год. и 2020 год. не са извършвани проверки на животновъдния обект. На 19 февруари 2021 год., във връзка с възражение с рег. индекс № 94-1966 от 06 ноември 2020 год. на Министерство на земеделието, храните и горите, била извършена проверка на място в процесния ЖО, при която било установено, че постройката, в която се отглеждат животните е с обща площ 1000 кв.м., а дворното място е 1500 кв.м. Също така, през 2022 год., на основание чл. 19а от Наредба № 4 от 08 август 2017 год. е било издадено становище за визирания ЖО, удостоверяващо, че обектът разполага с площ от 1000 кв.м. закрита площ и 1500 кв.м. открита площ. На 10 март 2025 год. директорът на ОД на ДФЗ, гр. Благоевград е издал оспореното пред първоинстанционния съд писмо, с което кандидатът е уведомен, че по подаденото от него заявление за подпомагане за 2020 год. по подмярка 14.2 „ Хуманно отношение към животните“ в сектор ДПЖ, оторизираната субсидия е в размер на 0,00 лева. По отношение на издадения отказ за подпомагане по дейност 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ“ административният орган е посочил, че съгласно установените от Наредба № 4 от 8.08.2017 год. принципи за контрол и допустимост, при извършване на административни проверки по подаденото заявление за подпомагане/плащане било установено, че не са спазени изискванията за минимална площ в двор за дейността, което е в разрез с изискванията на чл. 4, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № 4 от 8 август 2017 год. Поради това на основание чл. 28, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 8 август 2017 год. е отказана финансова помощ по дейността. В хода на съдебното производство са назначени съдебно – техническа експертиза и допълнителна такава, заключенията, по които са приети от съда по делото. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на законово вменените му правомощия. По отношение на уведомителното писмо, в частта, с която е отказано подпомагане по дейност 14.2.2 „Осигуряване на свободно отглеждане на открито за ДПЖ“ и е оторизирана субсидия в размер на 0,00 лева, съдът, позовавайки се на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и тълкувайки разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 8 август 2017 год., е приел, че уведомителното писмо, макар и в изискуемата писмена форма, е издадено при липса на мотиви. В тази връзка съдът е посочил, че от съдържанието му не може да се установи защо подпомагането по дейността е изцяло отказано. На следващо място е приел, че в разглежданата част оспореното уведомително писмо е постановено и в противоречие с материалноправните разпоредби. По аргумент от чл. 19а, ал. 3 от Наредба № 4 от 8 август 2017 год., съдът е приел, че издаденото становище № 80 от 30 октомври 2017 год. на ОДБХ, гр. Благоевград не е задължително за решаващия орган относно размера на осигурената свободната площ на двора, в контекста на изложеното в мотивите на оспореното писмо неспазване на изискванията по чл. 4, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № 4 от 8 август 2017 год. Счел е, че при липса на извършена допълнителна проверка, за изясняване на обстоятелствата, свързани с действителните площи, осигурени от заявителя, административният орган неправилно е възприел посочената в издаденото през 2017 год. становище площ за свободна, без да прецени в съвкупност предоставената от ОДБХ, гр. Благоевград информация. В контекста на изложеното и предвид даденото в хода на съдебното производство заключение по първоначално назначената експертиза, съдът е обосновал краен извод, че изискванията на чл. 4, ал. 4 във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 2 от Наредба № 4 от 8 август 2017 год. за необходимата минимална площ са спазени и е постановил отмяна на оспорения акт в тази част. Решението е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но при следните коригиращи мотиви: Липсва спор относно приетото, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в кръга на нормативно вменените му правомощия. Изложените в тази насока мотиви на съда не следва да бъдат преповтаряни и в настоящото съдебно решение. С процесното уведомително писмо, в разглежданата в настоящото производство част, е отказано подпомагане на основание разпоредбата на чл. 28, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 8 август 2017 год., съгласно която изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се установи, че земеделският стопанин не спазва изискванията по чл. 4 за отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните. С оглед изложените в уведомителното писмо мотиви и правни основания, административният орган е приел, че не е спазено изискването на чл. 4, ал. 4 от Наредба № 4 от 8 август 2017 год., съгласно която разпоредба, при изпълнение на дейности по ал. 2, т. 2 и ал. 3, т. 2, площта на помещението и на двора трябва да отговаря на изискванията, определени в приложение № 2 към чл. 9, ал. 1, т. 2 и приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква „а“ от Наредба № 44 от 20 април 2006 год. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти (Наредба № 44 от 2006 год.). Основателно касаторът поддържа, че при постановяване на решението си съдът не е обсъдил заключението по допълнително назначената съдебно – техническа експертиза и в този смисъл не е извършил преценка на писмените доказателства и на заключението на експерта. Вещото лице изрично е посочило, че е налице разлика между общо осигурената площ на двор в обекта и необходимата площ за отглеждане на ДПЖ в размер на 160,70 кв.м., както и обстоятелството, че е налице разлика в действителния размер на минималната осигурена площ за 1 бр. животно в сравнение с тази, изчислена от ОДБХ, гр. Благоевград по данните от приложените към досиетата за регистрация скици и други документи. В така представеното по делото заключение обаче не става ясно кои параметри за необходима площ са използвани от вещото лице при извършване на изчисленията. Според съдържанието на относимото Приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква „а“ от Наредба № 44 от 20 април 2006 год., изискванията към параметрите за необходима използвана площ за разплодници е – в помещение 2,2 кв. м., в двор 3,0 кв. м., а за майки – овце и кози – в помещение 1,0 кв. м., в двор - 1,5 кв. м. Видно от съдържанието на даденото допълнително заключение експертът е изчислил необходима площ за разплодници в двор – 3,3 кв. м., а за майки – овце и кози – 1,7 кв. м. В действителност, изчислена според изискванията на приложение № 3 към чл. 10, т. 1, буква „а“ от Наредба № 44 от 2006 год. необходимата площ за ДПЖ в двор за разплодници е с размер 78 кв. м. (26 бр. х 3 кв.м.), а за майки – овце и кози – 820,50 кв. м. (547 бр. х 1,5 кв. м.), или - 898,50 кв.м. общо необходима минимална площ за заявения брой животни. Доколкото предвид доказателствата по делото безспорно се установява, че заявената от лицето общо осигурена свободна площ за процесния период е с размери 855 кв.м. (л. 86 от делото) и е налице разлика в размер на 43,50 кв. м., която макар и да се различава от констатациите на вещото лице, налага изводът, че изискванията на закона за осигуряване на необходимата площ за отглеждане на открито на притежаваните животни, не са спазени, противно на приетото от съда. От друга страна обаче, в случая административният орган е упражнил правомощието си за отказ по чл. 28, ал. 1 от Наредба № 4 от 8 август 2017 год., но не става ясно защо е упражнил това правомощие, а не е приложена алтернативната възможност за намаление, предвидена в същата разпоредба, която е приложима и за хипотезата, възприета от него по ал. 1, т. 3 от Наредбата - не спазва изискванията по чл. 4 за отделните подмерки и дейности за хуманно отношение към животните. Предвид установения размер на разликата между наличната и необходимата площ и възможността на органа да откаже изцяло или частично финансиране, то същият е следвало да се изложи мотиви, които да обосновават необходимостта от налагане на най - тежката санкция за установеното несъответствие - пълен отказ за предоставяне на субсидия. Делегиран регламент на ЕС № 640/2014 год. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 год. на ЕП и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосано съответствие указва, че налагането на административни санкции по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, трябва да е съобразено с принципа на възпиращия ефект и принципа на пропорционалността. Отказите следва да бъдат степенувани въз основа на тежестта, продължителността и системността на установеното неспазване, като в случая липсват данни при налагането на санкцията да е извършена такава преценка. В този смисъл, правилен е изводът на административния съд за липса на мотиви в оспореното уведомително писмо. Такива липсват не по отношение на констатираното нарушение, станало основание за постановения отказ, а по отношение на въпроса защо е постановен такъв при наличие на описаната по – горе алтернативна възможност за редуциране на финансовата помощ. Като не е обсъдил алтернативата, дадена с разпоредбата на чл. 28 от Наредба № 4 от 8 август 2017 год., респективно не е изложил мотиви за евентуалната ѝ неприложимост, административният орган е постановил оспореното уведомително писмо в тази част при нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни и по изложените по-горе коригиращи мотиви същото следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на И. Н. Ч.: Настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение приема, че частната жалба е подадена в срок и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 1584 от 14 януари 2026 год., постановено по адм. дело № 3433/2025 год. по описа на Административен съд София – град е отхвърлено искането на жалбоподателят за изменение на решение № 39296 от 25 ноември 2025 год., в частта за разноските. За да постанови този резултат, съдът се е позовал на практика на Върховния административен съд и е приел, че делото е от категорията на делата без материален интерес, с предмет индивидуален административен акт, издаден на основание Закона за подпомагане на земеделските производители. В контекста на изложеното и предвид липсата на уредена в чл. 143 АПК хипотеза за присъждане на разноски при частично уважаване на жалбата е отхвърлил искането като неоснователно. Така постановеното определение е правилно. Отговорността за разноски е уредена в чл.143 АПК. Нормата не предвижда начин за разпределението на разноските в случай, че жалбата срещу административния акт е уважена частично. Съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК за неуредените в дял трети „Производства пред съд“ въпроси се прилага ГПК. Ето защо при частично уважаване на жалбата, каквато е настоящата хипотеза, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 1, предл. последно от ГПК, установяваща правилото за присъждане на направените от страните разноски съразмерно с уважената, съответно отхвърлена част на иска. В случая, поради частичната основателност на жалбата и претенциите на двете страни за присъждане на направени разноски по производството, обосновано е прието от първоинстанционния съд, че същите следва да останат така, както са сторени и не следва да се присъждат, поради невъзможността да бъдат разделени. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 800 евро представляващи платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък и доказателства към него. Процесуалният представител на касатора е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което, настоящият съдебен състав намира за основателно. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, осъществените в касационното производство процесуални действия, както и тълкуването дадено в решение от 25 януари 2024 год. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 год., съдът намира, че в полза на И. Н. Ч. следва да бъде присъдена сумата от 600 евро, представляваща адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,