Определение № 1864 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1046/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Х. А., срещу определение № 4341/30.09.2025г., постановено по адм. дело № 791/2025г. на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето против мълчалив отказ на Общински съвет Сърница да се произнесе с решение по искание с вх. № СР-1394 от 09.04.2025 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Сърница, за предоставяне на индивидуализирани в искането имоти, на наследници на С. С. А., по преписка вх. № 140 от 17.01.1992 г. и производството по делото е прекратено. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът неправилно приел, че към момента е налице влязъл в сила отказ между същите страни и със същия предмет. В искане от 27.05.2015 г. заявителят искал заснемане на имоти, а в искането от 09.04.2025 г. се искало продължаване на процедура по възстановяване на имоти. От настоящата съдебна инстанция се иска отмяна на определението в частта, с която производството е прекратено. Ответникът – Общински съвет Сърница, представлявано от председателя оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се доводи, свързани с наличието на няколко заявления от наследници на общ наследодател по отношение на имотите, предмет на искането от 09.04.2025 г. Следвало да се приеме, че към момента на подаване на искането от А. е налице влязъл в сила мълчалив отказ. Жалбоподателката и други наследници на С. С. А. подавали няколкократно искания по преписка № 140/17.01.1992 г. с идентично съдържание. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. Х. А. от град Сърница против мълчалив отказ на Общински съвет Сърница да се произнесе с решение по искане с вх. № СР-1394 от 09.04.2025 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Сърница, за предоставяне на индивидуализирани в искането имоти, на наследници на С. С. А., по преписка вх. № 140 от 17.01.1992 г. С оспореното определение, съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. За да се произнесе е приел за установено, че предмет на обжалване е мълчалив отказ на Общински съвет Сърница да се произнесе с решение по мотивирано искане с вх. № СР-1394 от 09.04.2025 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Сърница, подадено на основание § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във връзка с преписка вх. № 140/17.01.1992 г. за предоставяне на наследниците на С. С. А., на три индивидуализирани в искането имота. Съдът е приел, че е налице влязъл в сила мълчалив отказ между същите страни и със същия предмет, което е пречка за издаване на нов акт със същия предмет, поради което подаденото мотивирано искане с вх. № СР-1394 от 09.04.2025 г. е недопустимо. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да се произнесе, първоинстанционният съдебен състав е съобразил както качеството на лицето, отправило искане към административния орган, така и неговото правно естество. В хода на производството е безспорно установено, че описаните в обстоятелствената част на определението производства, са водени от наследници на С. С. А., като всяко от тях е било с предмет възстановяване правото на собственост върху процесните имоти в полза на правоимащите лица – неговите наследници. Обстоятелството, че при някой от исканията е използвана различна словесна формулировка, не променя техни характер и търсените от заинтересованите правни последици. Подаването на заявление за възстановяване собствеността върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ от един от наследниците, ползва всички останали, т.е. правните последици от предприетите в тази насока действия, рефлектират върху правата и интересите на всеки от тях. Промяната в териториалната структурата и компетенции на административния орган също не води до възможност от многократно подаване на искане, насочено към възстановяване на имотите, предмет на производството по преписка вх. № 140/17.01.1992 г. Предвид описаното, изводите на съда за наличието на основания за определяне на жалбата като недопустима са правилни и обосновани. На 17.04.2025 г., Общински съвет Сърница е взел решение, с което е отказал включване в дневния ред на искането на М. Х. А. от 09.04.2025 г., като е взел предвид, че по отношение на същите имоти и на същото правно основание през годините са подавани няколко мотивирани искания, като първото от тях е изпратено от Общинска служба „Земеделие“ – Велинград с изх. №РД-13-1503 от 27.05.2015 г., по заявление на И. С. А., в качеството му на наследник на С. С. А., а впоследствие са изпращани още две мотивирани искания с вх. №СР-2349 от 26.07.2019 г. и вх. № СРОБС – 197 от 2019 г. При така установеното от фактическа страна, следва да се определи като обоснован извода, че е налице формиран необжалван и влязъл в сила мълчалив отказ по искането с изх. №РД-13-1503/27.05.2015 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Велинград, т.е. в случая е налице влязъл в сила административен акт със същите предмет и страни, което води до недопустимост по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК на последващо административно производство със същия предмет и страни. Недопустимостта на искането на А., обуславя невъзможността за формиране на обжалваем по реда на АПК мълчалив отказ по същото. Предвид описаното, настоящият съдебен състав намира, че оспореното определение на Административен съд – Пазарджик не страда от сочените в частната жалба пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на производството, искането на ответната страна за присъждане на направените в настоящото производство разноски в размер на 1000 лева, в тяхната равностойност в евро следва да се уважи изцяло. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение