Решение № 229 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 14/2009 г.

Решение № 229 от 7.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 14/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 392 от 13.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 177 от 11.07.2008 г. по гр. д. № 75/08 г. на В. окръжен съд в частта по извършване на делбата. Касаторът М. И. М. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответницата Е. Б. С. счита, че касационната жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение в обжалваната част в сила е оставено решение № 826 от 27.11.2007 г. по гр. д. № 1121/07 г. на В. районен съд в частта, с която делбеният имот, съставляващ апартамент № 5 в гр. В., ул. "Цар А. I" № 29, вх. А, заедно с прилежащите избено и таванско помещения и припадащите си идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, е изнесен на публична продан. Искането за възлагане на имота на съделителката М, сега касатор, е квалифицирано от въззивния съд по чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.). Прието е, че изискванията на посочената разпоредба не са налице, защото преживялата съпруга притежава друго жилище - 1/2 ид. ч. от дворно място и жилищна сграда, състояща се от две стаи и коридор. Затова делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса как следва да се тълкува изискването преживелият съпруг да няма собствено жилище като предпоставка за възлагане по реда на чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.). По делото е установена следната фактическа обстановка: С влязло в сила решение от 4.07.2007 г. по гр. д. № 1121/07 г. на В. районен съд е допусната делба при дялове 7/16 ид. ч. за Е. Б. С. и 9/16 ид. ч. за М. Ил. М. - съответно дъщеря и втора съпруга на Б. А. М., починал на 16.04.2005 г. Прието е, че ю ид. ч. от вещта са били лична собственост на наследодателя на страните и ь ид. ч. - съпружеска имуществена общност на същия и на М. И. М., прекратена със смъртта на съпруга. Искане за възлагане на имота е заявено от преживялата съпруга, която освен частта от имота, предмет на делбата, притежава и э ид. ч. от дворно място с площ 732 кв. м. и от жилищна сграда от 70 кв. м. в с. Р. Решението на въззивния съд е неправилно в частта, с която делбата е извършена чрез изнасяне на неподеляемия апартамент на публична продан. Фактическият състав на нормата на чл. 288, ал. 2 ГПК /съгласно редакцията, публикувана в ДВ, бр. 64/1999 г. - отм./ поставя изискването претендиращият възлагане преживял съпруг да няма собствено жилище. Понятието "жилище" има законова дефиниция в нормата на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ, който го определя като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди. В случаите, когато дадено понятие е законово определено, то следва да се използува в един и същ смисъл във всички нормативни актове - аргумент от чл. 37, ал. 1 от У. № 883 от 1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Затова отрицателното условие да "няма собствено жилище" следва да се разбира в смисъл съделителят с възлагателна претенция да не притежава друг жилищен имот, който по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на легалното определение по § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ и на изискванията на чл. 40 ЗУТ - да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. С оглед данните по делото, че преживялата съпруга притежава э ид. ч. от дворно място с жилищна сграда, състояща се от две стаи и коридор, не може да се приеме, че се касае за жилищен имот, който задоволява жилищните нужди на съделителката. Затова наличието му неправилно е преценено като пречка за уважаване на заявеното искане. Налице са релевираните с жалбата касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което въззивното решение и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт следва да се отменят в частта за извършване на делбата по реда на чл. 288, ал. 1 ГПК (отм.). Делбеният имот следва да се постави в дял на преживялата съпруга на основание чл. 288, ал. 2 ГПК (отм.), ако същата заплати на съделителката С за уравнение на дяловете 38 500 лева в 6-месечен срок от датата на постановяване на настоящото решение, ведно със законната лихва, считано от същата дата. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.