Решение № 405 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10611/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) гр.Силистра срещу Решение №954/11.08.2025г. по адм. дело №29/2025г. от Административен съд - Силистра. С доводи за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост, се иска отмяната му и постановяване на друго, с което се отхвърли оспорването на негова Заповед № РД 05-01 -88/02.01.2025г. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът – С. А. Н., чрез адв. Добрев, в писмен отговор и в писмена защита, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за неоснователна по следните съображения: Прозводството пред административния съд се е развило по жалба на С. А. Н. срещу Заповед № РД 05-01 -88/02.01.2025г., издадена от Директора на ОДЗ гр.Силистра, с която на основание чл. 103, ал.1, т.2 във връзка с чл.108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, е прекратено служебното й правоотношение на длъжността „главен експерт в Главна дирекция /ГД/ “Аграрно развитие“ при ОДЗ Силистра“, с придобит ранг V старши, поради това, че държавния служител не се е явил да заеме реално предишната длъжност в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебно решение № 744/27.06.2024г., постановено по адм.д.№37/2024г. по описа на АС-Силистра, потвърдено с Решение №13393/10.12.2024г. по адм.д.№8386/2024г. на състав на Второ отделение на ВАС. За да отмени процесната заповед, съдът приема от фактическа страна, че с посоченото в нея решение на ВАС, влязло в сила на 10.12.2024г., е отменена предходна заповед за прекратяване служебното правоотношение на С. Н. на длъжността „главен експерт в ГД “Аграрно развитие“ при ОДЗ Силистра. Тя лично е подала в делодовството на ОД „Земеделие“ гр.Силистра заявление с вх. № РД-12-02-159-8/19.12.2024 год., с което е заявила желание да бъде възстановена на длъжността, която е заемала преди прекратяване на служебното й правоотношение, както и готовност да започне да изпълнява служебните си задължения, и моли да бъде допусната до работа. При подаване на заявлението е поискала изрично да му се даде входящ номер. Директорът на ОД „Земеделие“ гр.Силистра е издал Заповед № РД 05-01-88/02.01.2025г. за прекратяване на служебното правоотношение с Н., считано от същата дата, с мотиви, че в законоустановения двуседмичен срок, съгласно чл.122, ал.1 от ЗДСл, същата е подала на 19.12.2024г. в деловодството на службата молба за възстановяване на предишната си длъжност, но до 02.01.2025г., включително, не се явила да я заеме. При тези фактически обстоятелства, решаващият съд извел правни изводи, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискването за форма, но в нарушение на материалния закон. Решението е допустимо, валидно и правилно. Съгласно чл. 122, ал. 1 от ЗДСл при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от съда държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение. В съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд обосновано приема, че Н. се е явила лично в администрацията на ОДЗ гр.Силистра в рамките на предвидения преклузивен срок и е подала заявление за възстановяване на заеманата, преди незаконното прекратяване на служебното й правоотношение, длъжност. Неоснователно са доводите в касационната жалба, че възстановената служителка не е предприела физически действия по заемане на длъжността и явяване на работа, и като приема обратното съдът нарушава материалния закон при постановяване на съдебното решение. Възстановяването на служебното правоотношение след уважаване на оспорването на заповедта за прекратяването му не настъпва автоматично, а при наличието на следните законоустановени предпоставки: 1. отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда и 2. служителят да се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизане в сила на административния акт или на съдебното решение. За да настъпи ефектът на възстановяване на служебното правоотношение, посочените предпоставки трябва да са налице кумулативно, т. е. липсата на която и да било от тях има за последица невъзстановяване на служебното правоотношение. Заложеният смисъл в явяването на възстановения служител в съответната администрация е, че той се възползва от възстановяващото го на същата длъжност съдебно решение. По смисъла на закона, "явяването" трябва да стане в съответната администрация. В конкретния случай изискванията на закона са изпълнени. Първата предпоставка е влязлото в сила реституиращо съдебно решение.В изпълнение на втората, Н. категорично е заявила желанието си да се върне на работа след отмяната на незаконното уволнение, като подава писмено заявление на 19.12.2024г., с което спазва срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Извън правната и житейска логика и в разрез със закона е, тълкуването на органа, обективирано както в процесната заповед така и в касационната жалба, че служителят, след като е заявил в срок и по надлежен ред желанието си за възстановяване на преди заеманата длъжност, да се явяви когато реши в администрацията, за да заеме работното си място. Предпоставка за такова фактическо действие е издаването от органа на заповедта за назначаване на служителя, уведомяването му и връчването й по надлежния ред. Ето защо, като отменя процесната заповед, административният съд постановява правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени, своевременно поисканите и доказано направени по делото разноски, при липса на възражение за прекомерността им, в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева с включено ДДС, представляващи, заплатеното от него адвокатско възнаграждение. Воден от горното, и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, ВАС, второ отделение,