Определение № 11261 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9925/2024 г.
ВАСПето отделение21.10.2024 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 3042/23.07.2024 г. по адм. дело № 1276/2023 г. на Административен съд- Хасково. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА /п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалба от М. С. М. от гр. Харманли, подадена чрез пълномощник адв. Аврамов, срещу определение № 3042/23.07.2024 г. по адм. дело № 1276/2023 г. на Административен съд- Хасково,в частта с която е отхвърлено искането му за възстановяване на срока за обжалване законосъобразността на Заповед № 1983К-1171/ 21.06.2023г. на директора на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“/ГДПБЗН/ и е оставена без разглеждане жалбата на М. М. относно твърдяната незаконосъобразност на Заповед № 1983К-1171/ 21.06.2023г. на директора на ГДПБЗН и е прекратено производството по адм. дело № 1276/23г. по описа на АС-Хасково, в тази му част. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, искат отмяната му, връщане на делото за продължаване на процесуалните действия и произнасяне по законосъобразността на оспорената заповед. Ответникът по частната жалба - директора на ГДПБЗН, в писмени възражения чрез процесуален представител- гл. юрисконсулт Стоянов, иска оставяне в сила на определението. Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срок. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение в оспорената му част, АС-Хасково, е изложил мотиви, че са неоснователни твърденията на частния жалбоподател, че са налице внезапно възникнали, обективни, непредвидими и непреодолими обстоятелства настъпили в срока за обжалване на административния акт, довели до пропускане възможността за оспорване. Съдът е посочил, че амбулаторното лечение и нееднократно посещение на личен лекар – не е достатъчно да обуслови наличие на непредвидими и непреодолими препятствия. Въз основа на назначена от съда съдебно- психиатрична експертиза е направен извод, че здравословното състояние на М. в разглежданият период не е от вида непозволяващ на лицето да разбира свойството и значението на извършеното; не е пречка жалбоподателят да организира и ръководи интересите, включително и да участва в съдебни процеси. Определението е правилно. В настоящето производство следва да се преценява дали здравословното състояние на М. представлява особено непредвидено обстоятелство по чл. 161 АПК. Същото правилно е преценено от първоинстанционния съд като депресивни симптоми продиктувани от нежелани, неприятни за жалбоподателя събития свързани както със служебната му дейност, така и в личен план. Същите обаче са реактивни-реакция на конкретно събитие, но не произтичат от заболяване и не са свързани с качествено нарушение на мисленето и на волята. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение