Определение № 2511 от 12.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 967/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Държавна Електрическа Компания“ АД (Пъблик Пауьр Корпорейшън СА) (Public Power Corporation S.A.), регистрирана съгласно законите на Република Гърция, чрез адв.Н. К., преупълномощена от адв.А. Х., всички в качеството им на адвокати в „Адвокатско дружество Рокас -клон България, Й. Рокас", против определение №160/10.03.2025г., постановено по в.ч.т.д. №170/2025г. по описа на Апелативен съд –София, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. №142602/23.12.2024г. на кредитора „ДЕК“ АД срещу разпореждане №10178/18.12.2024г. по т.д.№ 1949/2021г. на СГС и е прекратено производството по делото. С разпореждане №10178/18.12.2024г. е прието, че частната жалба на кредитора „ДЕК“ АД с вх.№ 136511/09.12.2024г. има характер на молба по чл.248 ГПК и е разпоредено препис от нея да се изпрати на посочените кредитори, ведно с молба с вх. № 136504. Жалбоподателят атакува въззивното определение като неправилно- необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че разпореждане №10178/18.12.2024г. по т.д.№ 1949/2021г. на СГС прегражда по-нататъшното развитие на делото и съответно подлежи на обжалване. Излага становище, че с него се прегражда пътя на делото, тъй като не се придвижва частната жалба с вх. №136511/09.12.2024г., адресира до САС, вкл. че съдът се е произнесъл извън своята компетентност. В този смисъл твърди, че разпореждането на СГС е недопустимо, тъй като съдът е излязъл извън диспозитивното начало в процеса, като предявената частна жалба с вх. №136511/09.12.2024г. е отделна от предмета на производство по чл.248, ал.1 ГПК. Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. С разпореждане №10178/18.12.2024г., постановено по т.д. №1949/202г. по описа на СГС е прието, че частната жалба на кредитора „ДЕК“ АД с вх. №136511/09.12.2024г. има характер на молба по чл.248 ГПК и е разпоредено препис от нея да се изпрати на посочени кредитори, ведно с молба с вх. №136504. С атакуваното определение №160/10.03.2025г., постановено по в.ч.т.д. №170/2025г. по описа на САС е оставена без разглеждане частна жалба с вх. №142602/23.12.2024г. на кредитора „ДЕК“ АД срещу горното разпореждане. Апелативният състав е изложил съображения, че обжалването на цитираното разпореждане е недопустимо, тъй като не попада в нито една от посочените в разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК категории - същото нито е преграждащо, нито е обявено изрично за обжалваемо от закона. Разяснено е, че с разпореждането са предприети действия по администриране на предходно сезиращо заявление, като правилността на тези действия не подлежи на пряк съдебен контрол, а единствено на косвен такъв - при евентуално обжалване на последващия акт по чл.248 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК регламентира две групи определения, които подлежат на обжалване с частна жалба – тези, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /т.1/, както и тези, чието обжалване е изрично предвидено в закона /т.2/. Определенията, съответно разпорежданията, които не попадат в някоя от тези две категории, не подлежат на самостоятелен инстанционен контрол /т.7 от ТР №1/2013г. от 9.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС/. Разпореждането на СГС, с което приема, че частна жалба вх.№136511/09.12.2024г. представлява молба по чл.248 ГПК, нито прегражда развитието за делото, нито е предвидена в закона възможност за неговото обжалване. Изцяло в компетентността на администриращия съд е да прецени с какво искане е сезиран, независимо как го е озаглавила страната, респ. да реши дали следва да администрира частна жалба или да се произнесе по искане по чл.248 ГПК. Когато съдът е стигнал до извод, че е сезиран с молба по чл.248 ГПК, проверката за правилността на тази преценка може да бъде осъществена в производството по инстанционен контрол на определението по чл.248 ГПК, а не по пътя на обжалване на разпореждане за изпращане на препис на насрещната страна. Изложените от въззивния съд доводи в този смисъл следва да бъдат споделени, а постановеното определение за оставяне без разглеждане на подадената частна жалба, да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл.274, ал.2 ГПК, Върховният касационен съд