Определение № 2960 от 14.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2287/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. и С. И. С. срещу разпореждане № 2815/10.07.2024 г. по ч.гр.д. № 2172/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната частна касационна жалба вх. № 20742/18.09.2023 г. и частна касационна жалба вх. № 20379/18.09.2023 г., подадени срещу определение № 2115/17.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2172/2023 г. на САС. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на атакуваното определение. Частните жалбоподатели считат, че въззивният съд не е съобразил, че неправилно са били дадени указания за приподписване на върнатите частни касационни жалби от адвокат, тъй като видно от сайта на ВАдвС един от частните жалбиподатели има юридическа правоспособност. Атакуваното разпореждане е било постановено без въззивният съд да се произнесъл по молбата по чл.63 ГПК за удължаване на срока за изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности по частните касационни жалби. Искат отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на САС за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт. САС е приел, че С. С. и С. С. са подали частни касационни жалби срещу определение № 2115/17.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 2172/2023 г. на САС, с което е потвърдено определение от 05.05.2023 г. по гр.д. № 9730/2015 г. на СГС, постановено в производство по чл.247 ГПК. Посочил е, че с разпореждане № 2228/31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 2172/2023 г. на САС частните касационни жалби са били оставени без движение и да били дадени указания до частните касатори за отстраняване на нередовности на частните касационни жалби. Същото разпореждане е било редовно връчено на частните касатори на 25.06.2024 г. На 02.07.2024 г. С. С. и С. С. са поискали издаване на незаверен препис от подадените от самите тях частни жалби, като им бъде дадена възможност да бъдат приподписани от адвокат; изложили са като основание за допускане до касационно обжалване на атакуваното от тях определение №2115 по ч.гр.д. № 2173/2023 г. „очевидна неправилност“, поради грубо нарушение на процесуалните правила и са направили ново искане за освобождаване от държавна такса по частните касационни жалби, въпреки постановеното определение № 1253/14.05.2024 г. по т.д. № 915/2024 г. на ВКС за потвърждаване на определение № 3084/13.12.2023 г. на САС за оставяне без уважение на молба на същите лица по чл.83, ал.2 ГПК и чл.95 ГПК. САС е заключил, че са останали неизпълнени следните указания за отстраняване на нередовности по частните касационни жалби:не са представени преписи от жалбите, не са внесени държавните такси, частните жалби не са били приподписани от адвокат, изложеното в уточнителната молба не представлява изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Поради което е и върнал подадените частни касационни жалби. Настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. След постъпване на частните касационни жалби с разпореждане № 3868/29.09.2023 г. по ч.гр.д. № 2172/2023 г. САС е оставил без движение същите и е дал подробни указания на частните жалбоподатели за отстраняване на следните нередовности: представяне на препис от частните касационни жалби, изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на атакуваното с тях въззивно определение, приподписването им от адвокат, представяне на доказателства за внесена държавна такса от 15 лв. по всяка жалба. Съобщения с тези указания са редовно връчени на частните касатори на 09.10.2023 г. С. С. и С. С. са подали молби по чл.83, ал.2 ГПК и чл.95 ГПК, които са оставени без уважение от САС с определение № 3084/13.12.2023г. по ч.гр.д. № 2172/2023 г. Последното е влязло в сила, поради необжалването му от С. С. и след потвърждаване с определение № 1253/14.05.2024 г. по ч.т.д. № 915/2024 г. на ВКС, II т.о. по частна жалба на С. С.. След постановяване на определението по ч.т.д. № 915/2024г. на ВКС, II т.о. въззивният съд отново с разпореждане № 2228/31.05.2024 г. по ч.гр.д. № 2172/2023 г. на САС е дал идентични указания до частните касатори за отстраняване на нередовности по частните касационни жалби. Съобщения за посоченото разпореждане са връчени до страните на 25.06.2024 г. С молби от 02.07.2024г. същите отново са поискали издаване на преписи от частните касационни жалби, посочили са, че обжалваното от тях определение на САС е очевидно неправилно и отново са поискали освобождаване от държавни такси. ВКС прави следните изводи: Към датата на постановяване на разпореждането за връщане на частните касационни жалби е останало неизпълнено задължението на подалите ги лица да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС на държавна такса по всяка жалба в размер на 15 лв. Предвид необжалването от страна на С. С. на определение № 3084/13.12.2023г. по ч.гр.д. № 2172/2023 г. на САС и потвърждаването му от ВКС по частната жалба на С. С. с определение № 1253/14.05.2024 г. по ч.т.д. № 915/2024 г. на ВКС, II т.о. въпросът за освобождаването от държавна такса и за предоставянето на правна помощ за защита и процесуално представителство по същите частни касационни жалби е бил разрешен с влязъл в сила съдебен акт. В молбите от 02.07.2024 г. не е обективирано искане по чл.63 ГПК за продължаване на срока за отстраняване на нередовности по частните касационни жалби. Дори и един от частите касатори да притежава юридическа правоспособност, частната касационна жалба на другия е останала неприподписана от адвокат. Налага се цялостен извод за неотстраняване в срок на нередовностите по частните касационни жалби и на осн. чл.273 вр. чл.286, ал.1, т.2 ГПК същите подлежат на връщане. Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,