Определение № 1163 от 14.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1448/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по съвместна молба вх. № 4776/14.03.2025 г., депозирана от касатора "ВФС БЪЛГАРИЯ" ЕООД и ответника по касация „Янелис Транс„ ЕООД, с която страните молят за връщане на "ВФС БЪЛГАРИЯ" ЕООД на сумата от 60 000 лева, преведена по сметка на ВКС като надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на осъдителното въззивно решение № 292 от 08.05.2024 г. по в. т. д. № 22/2024 г. на Апелативен съд – София. Страните, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, потвърждават обстоятелството, че цялата присъдена на взискателя „Янелис Транс„ ЕООД сума е изплатена от "ВФС БЪЛГАРИЯ"ЕООД по образуваното изпълнително дело № 533/24 г. на ЧСИ Мария Цачева, поради което не са налице основания за задържане на обезпечението. С определение, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 1336 от 22.05.2024 г. по ч.т.д. № 1083/2024 г. на ВКС, ТК, IІ т.о., е било постановено спиране изпълнението на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 292 от 08.05.2024 г. по в. т. д. № 22/2024 г., потвърждаващо решение № 1288 от 27.10.2023 г. по т. д. № 1799/2022 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-26 състав, с което, по предявен частичен иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, „ВФС България“ ЕООД е осъдено да заплати на „Янелис Транс“ ЕООД сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на задълженията му за сключване и поддържане на валидна застраховка „Автокаско“, за лизинговия актив по договор за лизинг от 16.10.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба – 04.10.2022 г. до окончателното й плащане. Във връзка с поисканото спиране на изпълнението от „ВФС България“ ЕООД е била внесена парична гаранция в размер на присъдената с обжалваната част от въззивното решение сума – 60 000 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение. Също съгласно нова служебно изготвената справка от счетоводител, и към 27.03.2025г. сумата от 60 000 лева е налична по сметка на Върховния касационен съд. При изложените обстоятелства молбата на „ВФС България“ ЕООД по чл. 282, ал. 5 от ГПК се явява основателна. Внесеното от „ВФС България“ ЕООД обезпечение е било предназначено за удовлетворяване на признати с въззивното решение парични вземания, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. След влизане в сила на въззивното решение, с недопускането му до касационно обжалване, присъдените на ищеца суми са изцяло заплатени от „ВФС България“ ЕООД, по сметка на ЧСИ Цачева, при която е образувано изп. дело № 533/24 г.. Не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. По връщане на внесеното обезпечение не е възразил и ищецът, доколкото молбата по чл. 282, ал. 5 ГПК изхожда от двете насрещни страни в производството. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 24.02.2025 г. с влизането в сила на определението по чл. 288 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото Тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение