Определение № 2712 от 01.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2093/2025 г.

Образувано е по постъпила от процесуалния представител на „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], молба с вх. № 13898/29.06.2026 г. за освобождаване на парична гаранция в размер на 190 000 лв. (с равностойност 97 145.46 евро), внесена от дружеството по сметка на ВКС, и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 108 от 09.06.2025 г. по в. гр. д. № 137/2025 г. на Апелативен съд – Бургас. В молбата са изложени съображения, че с оглед постановеното определение № 336 от 04.02.2026 г. по т. д. № 2093/2025 г. на ВКС, I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, са налице предпоставките за връщане на молителя на внесената като обезпечение сума. Твърди се, че всички присъдени по делото суми, част от които са и главниците в общ размер на 190 000 лв. съобразно влязлото в законна сила въззивно решение, ведно със законната лихва върху тях, са изцяло заплатени от „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД, за което представя преводни нареждания. Преписи от молбата за връщане на обезпечението са изпратени на насрещните страни – Г. К. И. (К.) и М. К. К., които в указания им едноседмичен срок не са изразили писмено становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, за да се произнесе по искането, съобрази следното: С определение № 1878 от 17.06.2025 г. по ч. т. д. № 1203/2025 г. на ВКС, ІI т. о., по молба на касатора „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД и след представяне на съответното надлежно обезпечение в размер от 190 000 лв. е било спряно, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 108/09.06.2025 г. по в. гр. д. № 137/2025 г. на Апелативен съд –Бургас, с което съдът е уважил предявените от Г. К. И. (К.) и М. К. К. срещу „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД искове с правно основание чл. 432 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от по 95 000 лв. (за всеки един от тях), представляваща застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди при настъпило на 26.08.2023 г. ПТП, вследствие на което е починал техният син И. М. К., ведно със законната лихва върху главниците от 26.02.2024 г. до окончателното им заплащане. С определение № 336 от 04.02.2026 г. по т. д. № 2093/2025 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, поради което от датата на постановяване на акта на касационната инстанция въззивното решение е влязло в законна сила в обжалваната му пред ВКС част - чл. 296, т. 3 ГПК. Следователно, налице е влязло в сила решение, с което касаторът „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД е осъден да заплати на Г. К. И. (К.) и М. К. К. процесната сума, като внесеното от застрахователното дружество обезпечение трябва да бъде използвано съобразно предвиденото в закона предназначение - за гарантиране изпълнението на осъдителното въззивно решение, в какъвто смисъл са и разясненията, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно представено от счетоводството на ВКС удостоверение сумата от 190 000 лв. е постъпила по сметката за обезпечения на съда преди постановяване на определението по чл. 282, ал. 2 ГПК и понастоящем е налична по същата. Видно от представените към молбата, инициирала настоящото производство, заверени копия на преводни нареждания касаторът „ЗАД „ОЗК – Застраховане““ АД е изплатил на 19.02.2026 г. дължимите по делото суми (в. т. ч. тези от тях касателно пренесената в касационната инстанция част от спора, на Г. К. И. (К.) и М. К. К.. При тези данни настоящият състав намира молбата за основателна. Внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. Както се посочи, от приложените към молбата на молителя преводни нареждания се установява, че задълженията на застрахователното дружество към правоимащите лица, произтичащи от влязлото в сила осъдително въззивно решение, към настоящия момент са изцяло погасени, с което кредиторите са удовлетворени и не съществува опасност от застрашаване на правния им интерес. Вследствие на това, основанието за задържане на внесената като обезпечение сума по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало и същата следва да бъде освободена и преведена по посочената от молителя банкова сметка. Към датата на депозиране на молбата за връщане на гаранцията не е изтекъл и едногодишният срок по чл. 82 ГПК. Мотивиран от изложеното, съставът на ВКС, І т. о.