Решение № 854 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7251/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба от Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, със седалище и адрес на управление в София, на, против решение № 14340 от 25.04.2025 г., постановено по адм. дело № 672 по описа за 2025 г. на Административен съд – София-град в неблагоприятната му част. Релевира оплакване за неговата неправилност, като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и отхвърлянето на жалбата на М. О. А. против Решение № 11069/24.10.2024 г. на Председателя на ДАБ в частта, в която на А. е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът – М. О. А., гражданин на Сирия, роден на [дата]., оспорова касационната жалба с доводи за неоснователността й в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на решението в обжалваната част. Претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт, предмет на касационен контрол, е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отменено Решение № 11069/24.10.2024 г. на Председателя на ДАБ, в частта му, в която е отхвърлена молбата на М. (собствено име) О. (бащино име) А. (фамилно име) за предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на Председателя на ДАБ за ново произнасяне по тази молба. Със същото решение е отхвърлена жалбата на А. против Решение № 11069/24.10.2024 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която е отхвърлена молбата на чуждия гражданин за предоставяне на статут на бежанец. Административното производство, в което е издаден оспореният пред първата инстанция индивидуален административен акт, е започнало по молба на А. за предоставяне на международна закрила (л. 92 от първоинстанционното дело), вх. № 04.07.2024 г. по описа на ДАБ, подадена след нелегалното влизане на сирийския гражданин в Република България от Турция на 28.06.2024 г. (л. 78, пак там). Лицето било без документи за самоличност, поради което данните му са установени въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ – л. 86, пак там. За чужденеца е изготвен Регистрационен лист (л. 90-91, пак там), в който е отразено, че е роден на [дата]. в ал Зор, има етническа принадлежност арабин, религия – мюсюлманин-сунит, с начално образование, по професия – механик, семейно положение – неженен. Въз основа на молбата за закрила, подадена от А., пред ДАБ е образувано административно производство по общия ред. С писмо, изх. рег. № УП 6643/08.07.2024 г. (л. 76, пак там) от страна на ДАБ, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е отправено искане до Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за становище по постъпилата от А. молба за закрила. В отговор (писмо, изх. рег. № М-12557/22.08.2024 г. на л. 59 от първоинстанционното дело), административният орган е уведомен, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на чуждия гражданин, в случай, че същият отговаря на условията по ЗУБ. На 11.07.2024 г. с кандидата за закрила е проведено интервю, за което е съставен Протокол, рег. № [рег. номер] същата дата – от л. 72 до л. 75, пак там. На 24.10.2024 г. Председателят на ДАБ е издал оспорения в първоинстанционното производство индивидуален административен акт, с който, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 от с.з., е отказал да предостави бежански и хуманитарен статут на А.. Административният съд – София-град, като разгледал по същество жалбата на А. против Решение № 11069/24.10.2024 г. на Председателя на ДАБ, я е преценил за частично основателна. Споделил е становището на компетентния административен орган за липсата по казуса на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А., като е преценил за законосъобразен оспорения акт в тази му част, съответно е отхвърлил жалбата на чужденеца в частта й, в която лицето оспорило отказа на административния орган да му предостави бежански статут. Приел е основателност на жалбата на А. против Решение № 11069/24.10.2024 г. на Председателя на ДАБ в частта, в която на чуждия гражданин е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Мотивирал се е, че в тази му част спорният акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Тълкувал е изготвената в хода на административното производство от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ Справка, вх. № ЦУ-1624/12.07.2024 г. (л. 43-46 от първоинстанционното дело), както и Справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 29.01.2025 г. (вх. № МД-02-66/29.01.2025 г. – от л. 211 до л. 213, пак там), предоставена от ответния административен орган и касационен жалбоподател в хода на първоинстанционното производство, като такива, съдържащи данни за наличието в Сирия на гражданска война, придружена от повсеместно безогледно насилие. Счел е, че А. ще бъде изложен на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността му, в качеството му на цивилно лице, ако се завърне в родината си. Като обсъдил експертно становище, рег. № УП 6643/03.09.2024 г. (л. 56-58, пак там), резолюция на л. 144 от първоинстанционното дело и проект на неприет индвидуален административен акт на Председателя на ДАБ за предоставяне на статут на бежанец на А. (л. 145-148, пак там), е извел извод за нарушаване на принципа по чл. 13 АПК за последователност и предвидимост на административното производство. Обосновал се е, че при една и съща фактическа обстановка и едни и същи установявания по отношение на ответника по касация и на държавата му по произход, първоначално се приема, че са налице предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, а след това се отказва. Отчел е „Позиция на ВКБООН относно връщане в Сирийската арабска република“ от декември 2024 г., както и информация от Интернет пространството за наличието на сблъсъци в Сирия в началото на 2025 г. Приел е, че за сирийския гражданин са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Формирал е решаващия извод за незаконосъобразност на решението на административния орган в частта му, в която на А. е отказан такъв статут. Съдебното решение в обжалваната част е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд извод за наличие, в случая, на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин. Този извод не кореспондира с данните от приложените в административното и първоинстанционното производство справки относно обществено-политическата и икономическата обстановка в Сирия, както и относно ситуацията по сигурността в тази държава преди и след свалянето от власт в началото на месец декември 2024 г. на Президента Башар Асад, които данни, макар отчетени от съда в мотивите на атакувания съдебен акт, са неправилно ценени от него. Основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ предполага установяването в административното производство и впоследствие пред съда на повсеместно безогледно насилие, в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му, само и единствено поради факта на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия не се съдържат в приобщените по делото доказателства. Действително налице е усложнена обстановка по сигурността в родината на чужденеца към датата на напускането й, включително в провинция Дейр ал Зор, където той е живял, но съществуващият преди падането на режима на Президента Башар Асад вътрешен въоръжен конфликт не е придружен от ситуация на безогледно насилие, обхващащо цялата територия на сирийската държава. Административният съд, макар формално да е изпълнил приложимия материален закон – нормата на чл. 142, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 46, пар. 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (Директива 2013/32/ЕС), установявайки новите факти за ситуацията по сигурността в Сирия, имащи съществено значение за правилното решаване на спора между страните и съдържащи се в Справка за актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 29.01.2025 г. (вх. № МД-02-66/29.01.2025 г. – от л. 211 до л. 213 от първоинстанционното дело), не ги е ценил правилно и не е извършил единствено възможната след техния обективен анализ преценка, че сигурността в държавата по произход на сирийския гражданин е претърпяла съществено изменение (в положителна насока) след постановяване на оспореното Решение № 11069/24.10.2024 г. на Председателя на ДАБ. Данните от тази справка сочат, че след падането на режима на Президента Башар Асад и идването на власт на ново, временно сирийско правителство, ръководено от HTS, е налице цялостно подобряване на ситуацията по сигурността, въпреки наличието на въоръжени сблъсъци на отделни места. Организацията на обединените нации и нейните партньори са започнали възстановяването на ключови съоръжения, като болници и пътища. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), считано от 08.12.2024 г. до 02.01.2025 г., 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия. Към 27.12.2024 г. 664 000 души остават новоразселени в Сирия, считано от началото на декември същата година, 75 % от които жени и деца. Същевременно около 486 000 вътрешно разселени лица вече са се завърнали в районите си на произход. За положителната промяна в сирийското общество, политическото управление на страната и обстановката по сигурността свидетелстват и последните данни за обстановката в Сирия – Справка, вх. № МД-02-200 от 08.04.2025 г., представена от касационния жалбоподател в настоящото производство – от л. 12 до л. 14 от касационното дело. От нея е видно, че след смяната на властта в Сирия, ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили (SDF) и Сирийският демократичен съвет (SDC) се споразумяват да интегрират своите военни сили в армията на новото сирийско правителство. На 02.03.2025 г., съгласно изявление на сирийското президенство, новите власти в Сирия обявяват сформирането на седемчленен комитет за изготвяне на конституционна Харта за управление на преход към демокрация. На 13.03.2025 г. временният сирийски президент Ахмед ал Шараа подписва конституционна декларация, очертаваща петгодишен преходен период. Декларацията урежда разделението на властите и независимостта на съдебната власт, и гарантира свободата на изразяване и свободата на медиите, както и правата на жените. Налице е политически преход, даващ надежда за постигане на трайна стабилност на сирийска земя след продължилия 13 години вътрешен въоръжен конфликт. По данни на ВКБООН, считано от 08.12.2024 г. до 27.03.2025 г. 371 900 хиляди сирийци от съседни страни са се завърнали в родината си. По данни на Работната група за вътрешно разселените лица, считано от 27.11.2024 г. насам 926 000 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход в Сирия. На тези лица ВКБООН оказва подкрепа чрез различни инициативи. Така изложените данни не установяват спрямо А. да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че, единствено на основание присъствието си на територията на Сирия, той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, поради което решаващият извод на съда за наличието на безогледно насилие на сирийска земя, както към датата на постановяване на оспореното Решение № 11069/24.10.2024 г. на Председателя на ДАБ, така и към датата на постановяване на частично оспорения в настоящото производство резултат, е неверен. Неправилно решаващият състав на Административен съд – София-град е приел, че спорният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на принципа на последователност и предвидимост по чл. 13 АПК. Не е налице постановяване на различни по резултат административни актове по еднакви юридически факти. Отделно от това, решаващ орган по казуса е Председателят на ДАБ, а не младшият експерт-интервюиращ орган от Регистрационно-приемателния център на ДАБ в кв. „Враждебна“ – София, чието становище първоинстанционният съд е съобразил. При производство по общия ред, задължение на последния, съгласно чл. 74, ал. 1 ЗУБ, е да изготви становище, което да представи, заедно с личното дело на търсещия закрила, на Председателя на ДАБ за вземане на решение. В случая, с крайния акт – оспореното Решение № 11069/24.10.2024 г. – Председателят на ДАБ, като решаващ орган, е изложил собствени фактически и правни констатации защо не са изпълнени предвидените законови критерии за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По изложените съображения, като е отменил Решение № 11069/24.10.2024 г. на Председателя на ДАБ в частта му, в която на А. е отказано предоставянето на хуманитарен статут, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в посочената част и вместо него, предвид че делото е изяснено от фактическа страна, следва да се постанови съдебен акт по съществото на спора, с който да бъде отхвърлена жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган в частта, в която му е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Водим от горното и на на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия