Определение № 3574 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2797/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. С. П. от гр. София, чрез представител по пълномощие – адв. Т. Йонев от Адвокатска колегия – София против Определение № 1655/14.01.2026 год., постановено по административно дело № 371/2026 год. по описа на Административен съд – София-град. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа на това твърдение е заявено, че в случая са нарушени разпоредбите на чл. 7 и чл. 35 от АПК, поради липса на пълно и обективно изясняване на фактите. По мнение на оспорващия, първоинстанционният съд формално е възпроизвел законовите критерии на чл. 166 от АПК, без да изпълни основното си служебно задължение – да извърши реална, конкретна и индивидуализирана преценка на последиците от предварителното изпълнение спрямо адресата на мярката. Допълнено е, че съдът не е изложил мотиви, защо приема, че вредите не са значителни и трудно поправими. Оспорен е и извода на съда за липсата на нови обстоятелства, доколкото сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ съставлява именно ново обстоятелство, възникнало след постановяване на процесната заповед. Твърди се също, че отстраняване на нарушението след издаване на акта представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Развити са и доводи, че съдът превратно е тълкувал понятието „значителни и трудно поправими вреди“. В този смисъл е заявено, че жалбоподателят упражнява дейност като професионален шофьор, лично извършва превози и като собственик на транспортна фирма има поети и доказани договорни ангажименти. С оглед на това, отнемането на СУМПС води до пълна фактическа и правна невъзможност да упражнява професията си. Цитира се и практика на ВАС, според която, лишаването от основен източник на доход не може да бъде компенсирана с последваща отмяна на акта. В този смисъл е оспорен извода на първоинстанционния административен съд, че дружеството можело да наеме и други лица за осъществяване на транспортната дейност, доколкото според оспорващия това предположение е хипотетично и отново съобразно практиката на ВАС, съдът не може да отказва защита по чл. 166 от АПК въз основа на предположения за алтернативно икономическо поведение. В заключение са развити и аргументи, съгласно които, предварителното изпълнение не защитава реален обществен интерес. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното съдебно определение и постановяване на друго по силата на което да се спре предварителното изпълнение на ЗППАМ № 1967/13.12.2025 год., издадена от младши автоконтрольор в 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи. Ответникът – младши автоконтрольор в 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав приема, че частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните: Производството по адм. дело № 371/2026 год. пред Административен съд – София-град е образувано по повод жалба от Д. С. П. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 1967/13.12.2025 год., издадена от младши автоконтрольор в 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. С оспорения акт, административният орган е разпоредил против Д. П. прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В заповедта е посочено, че се отнема и СУМПС [номер]. Като фактическо основание за постановяване на заповедта е посочено, че на 13.12.2025 год., около 09:20 часа, Д. С. П. управлява МПС „Тойота Рав 4“ с рег. № [рег. номер] в [населено място], ул. [улица] като при извършена проверка е установено, че автомобилът е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 28.10.2025 год. В ЗППАМ е посочено, че тези фактически обстоятелства обосновават наличието на материалноправните предпоставки на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП за прилагане на ПАМ – временно отнемане на СУМПС. В иницииралата първоинстанционното производство жалба на Д. С. П. е формулирано и особено искане с правно основание чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ. Като фактически основания за така формулираното искане е заявено, че предварителното изпълнение на ПАМ ще доведе до значителни вреди за оспорващия, доколкото последния работи като шофьор и благодарение на притежаваното от него СУМПС си изкарва прехраната и се грижи за своето дете. Допълнено е и с обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на транспортна фирма, като самия той управлява камионите си, както и че има сключени договори за транспорт, неизпълнението на които ще доведе до неустойки. След анализ на приложените по делото доказателства, първоинстанционният административен съд е приел искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ за неоснователно, поради което е постановил Определение № 1655/14.01.2026 год. по адм. дело № 371/2026 год. по описа на съда, с което е оставил без уважение искането на Д. С. П. за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 1967/13.12.2025 год., издадена от младши автоконтрольор в 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР. След анализ на заявените от частния жалбоподател твърдения, с оглед приложените по делото доказателства и като съобрази закона, настоящият съдебен състав намира постановеното определение за неправилно. От доказателствата по делото се установява, че на 13.12.2025 год., около 09:20 часа, в резултат на извършена полицейска проверка, против Д. С. П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 4656417/13.12.2025 год. за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН е вписана констатацията, че управлявания автомобил е със служебно прекратена регистрация от 28.10.2025 год. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Вписано е също, че са иззети като доказателства СУМПС: [номер] и СРМПС: [номер]. В раздела „обяснения/възражения“ на АУАН е вписан ръкописен текст: „Направих си застраховка Гражданска отговорност и ми върнаха талона“. Още същият ден – 13.12.2025 год. в 09:36 часа, собственикът на лекия автомобил – Д. С. П. е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за собствения си автомобил с рег. № [рег. номер]. От приложената по делото справка АИС-КАТ-Регистрация е видно, че лекият автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № [рег. номер] е със служебно прекратена регистрация, считано от 04:09 часа на 28.10.2025 год. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ без ГО, като е отразено и обстоятелството, че считано от 09:36 часа на 13.12.2025 год., регистрацията на МПС е служебно възстановена по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП при уведомление от ГФ за валидна ГО. Независимо от сключената вече задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и служебно възстановената регистрация на автомобила, против Д. С. П. е съставена ЗППАМ № 1967/13.12.2025 год., издадена от младши автоконтрольор в 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер]. При така установените фактически обстоятелства, настоящият състав приема от правна страна следното: В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на така цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Текстът на чл. 22 от ЗАНН указва, че за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В настоящият случай, целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. С оглед на това, защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от КЗ. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличие именно на посочената по-горе хипотеза, доколкото от цитираната служебна справка се установява, че управлявания от частния жалбоподател автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена на 28.10.2025 год. регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП - поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От друга страна следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Отново от цитираната справка АИС-КАТ-Регистрация се установява наличието и на тази хипотеза, доколкото именно на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 09:36 часа на 13.12.2025 год. (т.е. само няколко минути след извършената полицейска проверка), служебно е възстановена регистрацията на съответното МПС. Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и уведомяване на административния орган за това, са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Доколкото тези фактически обстоятелства са възникнали само няколко минути след полицейската проверка и съставянето на АУАН, логично следва извода че тези факти са възникнали и преди постановяване на оспорената ЗППАМ № 1967/13.12.2025 год., но не са взети предвид нито от административния орган – младши автоконтрольор в 02 група, 02 сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, нито от първоинстанционния административен съд. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Съобразявайки горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателя Д. С. П. значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява трудовите си задължения и вероятността за възникване на основания за неустойки, поради невъзможността за осъществяване на договорени и заплатени транспортни услуги се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение, като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на оспорената ЗППАМ. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,