Определение № 139 от 01.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 16/2010 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на М. Д. М., гр. С. срещу определение от 27.10.2009г. по ч.гр. д. №391/2009г. на Окръжен съд, гр. М., граждански състав, с което е потвърдено определение по ч.гр.дело №1147/2009г. на Районен съд, гр. М.. О. В. Ц. П. и Е. Д. М. не вземат становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.390 ГПК, е потвърдено определението от 13.08.2009г. на Районен съд, гр. М., с която е уважена молбата на В. Ц. П. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, чрез налагане на запор върху животни - крави. Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на иск по реда на чл. 390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Окръжен съд, гр. М. е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение