Решение № 8405 от 29.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1914/2026 г.

ВАСТрето отделение29.07.2026 г.докладчик Марио Димитров

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Сдружение „Асоциация за квалификация на автомобилистите в България АКАБ“ - СНЦ, представлявано от К. Георгиев, против разпоредби от Наредба № 24 от 02.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката /Наредбата/, обн., ДВ, бр. 116 от 13.12.2002 г., изм. и доп., бр. 114 от 24.12.2025 г., в сила от 26.01.2026 г., а именно: чл. 2, ал. 2 в частта „Българският червен кръст“; чл. 5, ал. 1 „Курсовете за оказване па първа долекарска помощ се организират от териториалните структури на Българския червен кръст“; чл. 5, ал. 3 „Лекторите по ал. 2 се определят от директори на областните, съответно на столичния съвети на БЧК.“; чл. 7. „Българският червен кръст води ни отчет лекторите, извършващи обучението за оказване на първа долекарска помощ, и учебните кабинети, в които то се извършва“; чл. 8.

в частта: „Българския Червен кръст, съгласувана с“ и

–

/п/ МАРИО ДИМИТРОВ

–

секретар:

–

ЧЛЕНОВЕ:

–

/п/ МАРИЯ ПОПОВА

–

/п/ КРАСИМИРА ИВАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалба, подадена от Сдружение „Асоциация за квалификация на автомобилистите в България АКАБ“ - СНЦ, представлявано от К. Георгиев, чрез адв. П. Славов, против разпоредби от Наредба № 24 от 02.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката /Наредбата/, обн., ДВ, бр. 116 от 13.12.2002 г., изм. и доп., бр. 114 от 24.12.2025 г., в сила от 26.01.2026 г., а именно: чл. 2, ал. 2 в частта „Българският червен кръст“; чл. 5, ал. 1 „Курсовете за оказване па първа долекарска помощ се организират от териториалните структури на Българския червен кръст“; чл. 5, ал. 3 „Лекторите по ал. 2 се определят от директори на областните, съответно на столичния съвети на БЧК.“; чл. 7. „Българският червен кръст води на отчет лекторите, извършващи обучението за оказване на първа долекарска помощ, и учебните кабинети, в които то се извършва“; чл. 8.

в частта: „Българския Червен кръст, съгласувана с“ и

–

Наредба № 24 от 02.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства е издадена съвместно от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката. Видно от представените по делото преписки от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, със Заповед № РД-02-155/11.06.2025 г. на министъра на здравеопазването е създадена междуведомствена работна група в конкретно посочен състав, на която е възложено изработването на Проект на Наредба № 24 от 02.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства в срок до 31.06.2025 г. Във връзка с посоченото е представен доклад, в който е посочено, че проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 24 от 2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства (Наредбата) е изготвен във връзка с Решение № 296 на Министерския съвет от 2025 г. за одобряване на Работна програма за изпълнение на мерки за безопасност на движението по пътищата, съгласно Оперативен план за действие по безопасност на движението по пътищата за 2025 г. С мярка № 18 от Работната програма е заложено „Въвеждане на периодично обучение за първа долекарска помощ за определени групи водачи“, като акцентът са водачите на специализирани автомобили и превозни средства, превозващи пътници. Проектът на наредбата е разработен и в изпълнение на приетия с Решение № 176 на Министерския съвет от 2025 г. План за действие за внедряване на административни услуги на принципа „епизод от живота“. В епизод „Придобиване и подмяна на свидетелство за управление на моторно превозно средство“ е предвидено регламентирането на хибридна форма на обучението за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства. Като мярка по изпълнението на епизода е предвидена промяна в Наредба № 24 от 2002 г. за въвеждане на възможност за провеждане на обучение в хибридна форма, каквато възможност е включена в проекта на нормативен акт.

–

С епизода се предлага още присъединяване на водената от Българския червен кръст информационна база данни за издадените удостоверения за завършено обучение за оказване на първа долекарска помощ към Информационната система за обмен на справочна и удостоверителна информация (RegiX) и предоставяне на достъп на заинтересованите институции, а също и отпадане на оборота на хартиени версии на удостоверението за завършено обучение, като всичко това е включено в проекта на Наредба.

–

С проекта се предлага и въвеждането на различна продължителност на обучението за оказване на първа долекарска помощ в зависимост от статуса на кандидатите, като се предвижда кандидатите за водачи на МПС и водачите, загубили правоспособност да управляват МПС на осн. чл. 157, ал. 4 ЗДвП да се обучават в рамките на два дни по шест учебни часа. Определя се и процедурата при определяне на лекторите, които ще водят обучението. Посочено е и че прилагането на наредбата след промените ще изисква допълнителен финансов ресурс и че ще увеличи финансовата тежест за част от водачите и БЧК.

–

Към изготвения Проект на Наредба № 24 от 02.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства са приложени и мотиви за изготвянето му.

–

В изпълнение на процедурата по приемане на изменената Наредба, министърът на здравеопазването е изпратил до министъра на образованието и науката писмо от 03.09.2025 г., с което е поискано становище по Проекта на Наредбата и изрично е посочено, че при одобрение от страна на министъра на образованието и науката на Проекта на Наредбата, то той следва да се публикува едновременно за обществено обсъждане за срок от 30 дни на електронната страница на Министерство на здравеопазването (МЗ), Министерство на образованието и науката (МОН) и на Портала за обществени консултации.

–

Във връзка с горното, на 03.10.2025 г. министърът на образованието и науката изпратил становище до министъра на здравеопазването, че МОН няма бележки и предложения по проекта на Наредбата, поради което във вр. с чл. 26, ал. 2 и ал. 3 ЗНА предлага Проекта на Наредбата да бъде публикуван едновременно на горепосочените електронни страници.

–

След извършеното съгласуване и подписване от страна на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката на съвместната Наредба № 24 от 02.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства, същата е публикувана на електронните страници на МОН и МЗ на 07.10.2025 г., като срокът за приключване на консултациите е посочен на 06.11.2025 г. С писмо изх. № 04-12-126/16.12.2025 г. на МЗ до Главният редактор на „Държавен вестник“ съвместната Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 24 от 02.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства на МЗ и МОН, е изпратена за публикуване и в Държавен вестник.

–

Въз основа на изложените фактически обстоятелства и в съответствие с чл. 168 АПК, приложима субсидиарно и в производството по оспорване на подзаконови нормативни актове - чл. 196 АПК, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, въз основа на установените фактически обстоятелства и събраните по делото доказателства, провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като приема от правна страна следното:

–

Съгласно чл. 196, вр. чл. 168, ал.1, вр. чл. 146 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт, като прецени дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. С Наредба № 24 от 2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства (Наредба № 24 от 2002 г.), издадена от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, обн., ДВ, бр. 116 от 13 декември 2002 г. е регламентирано правото на Българския червен кръст да администрира и провежда обучението за първа долекарска помощ. С Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 24 от 2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства (обн., ДВ, бр. 116 от 2002 г.) са направени допълнения и изменения свързани с продължителността на обучението, с отпадане на оборота на хартиени версии на удостоверението за завършено обучение и включване на обучение на водачи на МПС, които извършват обществен превоз на пътници и водачи загубили правоспособност да управляват МПС на основание чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата с цел придобиване на основни знания и умения за оказване на първа долекарска помощ на пострадали при пътно-транспортно произшествие, които и промени са обект на оспорване по процесното дело.

–

Наредба № 24 от 02.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 116 от 13.12.2002 г., и в частност оспорените разпоредби, приети с изменението и допълнението с бр. 114 от 24.12.2025 г. на Държавен вестник, на чл. 2, ал. 2 в частта „Българският червен кръст“; чл. 5, ал. 1 „Курсовете за оказване па първа долекарска помощ се организират от териториалните структури на Българския червен кръст“; чл. 5, ал. 3 „Лекторите по ал. 2 се определят от директори на областните, съответно на столичния съвети на БЧК.“; чл. 7 „Българският червен кръст води ни отчет лекторите, извършващи обучението за оказване на първа долекарска помощ, и учебните кабинети, в които то се извършва“; чл. 8,

в частта: „Българския Червен кръст, съгласувана с“ и

„Продължителността на обучението е: 1.т. 1 два дни по шест учебни часа - за кандидатите за водачи на МПС и водачите, загубили правоспособност да управляват МПС на основание чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата; 2. т. 2 в частта: „за водачите на МПС, извършващи обществен превоз на пътници, и водачите, извършващи таксиметров превоз“; § 2. от Заключителните разпоредби в частта :„и Българския червен кръст.“, е подзаконов нормативен акт съгласно чл. 75, ал. 1 АПК, издаден по прилагането на закон по смисъла на чл. 75, ал. 2 АПК. Компетентността на административния орган да издаде подзаконов нормативен акт е уредена с нормата на чл. 76, ал. 1 АПК, съгласно която нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи. В съответствие с чл. 1а от Закона за нормативните актове, нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган, а съгласно чл. 2, ал. 1 ЗНА нормативни актове могат да издават само органите, предвидени от Конституцията или от закон. Наредба № 24 от 02.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства е издадена съвместно от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, които в случая са компетентните органи, в кръга на правомощията им, съгласно чл. 76, ал. 1 АПК, при наличие на законова делегация. Съгласно § 1 от Заключителните разпоредби на Наредбата тя е издадена на основание чл. 152 а, т. 2 във вр. с чл. 151, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП). Разпоредбата на чл. 152 а, т. 2 ЗДвП предвижда министърът на здравеопазването съвместно с министъра на образованието и науката с наредба да определят условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства (МПС). Същевременно разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗДвП предвижда, че свидетелство за управление на моторни превозни средства се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило X клас и при наличие на условията по ал. 1, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и което успешно е издържало изпит за водач на моторно превозно средство. Следователно, Наредбата е издадена от компетентен орган. Наредбата е издадена и при спазване на процедурата по чл. 77, чл. 78, ал. 1, т. 2 предл. първо и ал. 2 АПК - същата е в установената форма и е обнародвана в ДВ, съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5 изр. първо от Конституцията и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Следователно същата е издадена при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Съгласно чл. 15 ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. С оглед на този принцип и предвид оплакванията в жалбата, настоящият състав приема, че обжалваните части от наредбата са издадени в съответствие с изискванията на Закона за движение по пътищата, въз основа на който е издадена и самата Наредба. Следва да се посочи, че в жалбата са изброени отделни текстове на Наредбата, които се оспорват, но не е посочено конкретно на кои нормативни актове противоречат тези текстове от Наредбата. Излагат се мотиви за общо оспорване и несъгласие на страната с посочените промени в Наредбата, което несъгласие обаче не води до незаконосъобразност на същите. Като нарушени са посочени само Закона за движение по пътищата и Закона за защита на конкуренцията. Във връзка с горното, следва да се посочи, че към момента на приемане на Наредбата, в сила е била разпоредбата на чл. 71 от Закона за народното здраве , съгласно която БЧК организира обучението и подготовката на гражданите за самопомощ, взаимопомощ и санитарна отбрана на страната. Следователно в случая оспорените разпоредби на чл. 2, ал. 2 от Наредбата в частта „Българският червен кръст“ (на лицата, преминали успешно обучението, Българският червен кръст издава удостоверение за преминато обучение за оказване на първа долекарска помощ), на чл. 5, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата, предвиждащи, че курсовете за оказване на първа долекарска помощ се организират от териториалните структури на Българския червен кръст и лекторите по ал. 2 се определят от директора на областните, съответно на столичния съвети на БЧК, на чл. 7 от Наредбата, съгласно който Българският червен кръст води на отчет лекторите, извършващи обучението за оказване на първа долекарска помощ, и учебните кабинети, в които то се извършва, са приета при спазване на изискванията на чл. 15 ЗНА. Понастоящем е в сила Закона за здравето (ЗЗ), като в чл. 114 от същия е предвидено, че управлението, организацията и ресурсното осигуряване на здравната помощ при бедствия, аварии и катастрофи се осъществяват от министъра на здравеопазването, главния държавен здравен инспектор, директора на НЦРРЗ, директорите на регионалните здравни инспекции, лечебните и здравните заведения, които провеждат дейността по медицинското осигуряване при бедствия, аварии и катастрофи в тясно взаимодействие с органите на централната и местната власт, с Министерството на вътрешните работи, с неправителствени организации и с Българския Червен кръст. Същевременно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗЗ предвижда участие на БЧК и в организацията, координирането, провеждането и регистрирането в продължаващото медицинско обучение на лекарите, лекарите по дентална медицина, медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти. Следва да се посочи и ал. 2 и 3 на чл. 182 от ЗЗ, където е посочено, че Висшите училища, Военномедицинската академия, медицинските колежи, Българският Червен кръст и други сдружения на работещите в здравеопазването провеждат продължаващото медицинско обучение на специалистите в системата на здравеопазването, извън посочените в ал. 1, при условия и по ред, определени в договори с базите за следдипломно обучение, както и че съюзът на научните медицински дружества в България, Съюзът на учените в България и медицинските асоциации по специалности могат да участват в провеждането на продължаващото медицинско обучение на лекари, лекари по дентална медицина и магистър-фармацевти при условия и по ред, определени в договори с Българския лекарски съюз, с Българския зъболекарски съюз и с Българския фармацевтичен съюз. Съгласно Закона за Българския Червен кръст (ЗБЧК) същият е единствената национална организация на Червения кръст на територията на Република България и част от международното движение на Червения кръст и Червения полумесец (чл. 1). Разпоредбата на чл. 3 ЗБЧК предвижда, че БЧК е автономна организация, която подпомага държавата в хуманитарната област, а съгласно чл. 4, ал. 2, б. „в” за постигане на своите цели БЧК работи за обучението на населението за оказване на първа помощ. Не се установява противоречие с нормативен акт от по-висока степен и по отношение на оспорените части от Наредбата, посочени както в чл. 8, ал. 1, в частта: „Българския Червен кръст, съгласувана с“ и ал. 2 „Продължителността на обучението е: 1.т. 1 два дни по шест учебни часа - за кандидатите за водачи на МПС и водачите, загубили правоспособност да управляват МПС на основание чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата; 2. т. 2 в частта: „за водачите на МПС, извършващи обществен превоз на пътници, и водачите, извършващи таксиметров превоз“, така и в § 2. от Заключителните разпоредби в частта :„и Българския червен кръст.“ След изменението на Наредбата, чл. 8. гласи следното: ал. 1 Обучението за оказване на първа долекарска помощ се осъществява по учебна програма, изготвена от Българския Червен кръст, съгласувана с министъра на образованието и науката и утвърдена от министъра на здравеопазването; ал. 2 Продължителността на обучението е: 1. два дни по шест учебни часа – за кандидатите за водачи на МПС и водачите, загубили правоспособност да управляват МПС на основание чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата; 2. един ден с осем учебни часа – за водачите на МПС, извършващи обществен превоз на пътници, и водачите, извършващи таксиметров превоз. Жалбоподателят твърди, че чл. 8, ал. 1 от Наредбата противоречи на разпоредбата на чл. 152а, т. 2 от Закона за движение по пътищата, съгласно която министърът на здравеопазването, съвместно с министъра на образованието и науката с наредба определят условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства. Посоченото в чл. 8, ал. 1 от Наредбата, че обучението за оказване на първа долекарска помощ се осъществява по учебна програма, изготвена от Българския Червен кръст, съгласувана с министъра на образованието и науката и утвърдена от министъра на здравеопазването, не противоречи на ЗДвП. В посочената норма на закона е посочено, че с наредба съответните министри доуреждат отношенията, свързани с условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачите на моторни превозни средства. Наредба № 24 от 02.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства, е издадена от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката, като детайлно регламентира и доурежда процедурите, залегнали в закона. Това, че обучението за оказване на първа долекарската помощ се осъществява по учебна програма, изготвена от Българския Червен кръст, съгласувана с министъра на образованието и науката и утвърдена от министъра на здравеопазването, не означава, че на БЧК се дава някаква компетентност, съответно правомощия, която е дадена само на съответните министри. Напротив, от самия текст на Наредбата се установява, че програмата се съгласува с министъра на образованието и науката и съответно утвърждава от министъра на здравеопазването. Следователно, компетентността на горепосочените министри не е иззета от БЧК, съответно предоставена на БЧК, поради и което не се установява противоречие със ЗДвП. Горното се отнася и до оспорването на § 2. от Заключителните разпоредби на Наредбата в частта :„и Българския червен кръст.“ Това, че БЧК ще контролира изпълнението на Наредбата заедно с МЗ, не означава, че на дружеството се делегират контролни функции като цяло. С оспорената Наредба се уреждат обществени отношения, които се осъществяват от областните структури на БЧК, като в акта е посочен реда и начина за осъществяването им, поради и което напълно нормално е БЧК да осъществява контрол по прилагането на Наредбата – т.е. да контролира за нейното точно и еднакво прилага във всяко едно нейно областно ниво и структури. Не се установява колизия с акт от по-висока степен и по отношение на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, където е посочена продължителността на обучението на двете категории групи. Провеждането на посоченото обучение има за цел да допринесе в усилията за реализиране на комплекса от мерки и действия за повишаване на безопасността на движението по пътищата на страната, като с повишаването на обучителните часове се цели както разширяване на обема от знания при първоначалното обучение, така и провеждането на последващо периодично опреснително обучение за определен кръг от водачи, превозващи пътници, защото първоначалните действия след възникване на инцидент с пострадали хора до пристигането на спешна медицинска помощ са от изключително значение за предотвратяване на фатални последици. Също така, обучението на кандидатите за водачи на моторни превозни средства за оказване на първа долекарска помощ се отнася до осъществяването на държавната политика в областта на здравната просвета и безопасността на движението по пътищата. Тази дейност е с особена обществена значимост и е в съответствие с принципа, че държавата следва да закриля здравето на гражданите, прогласен в чл. 52, ал. 3 от Конституцията. Никъде в друг нормативен акт не е посочено каква следва да е продължителността на обучението, нито че дадена група от водачи на МПС не следва да преминават такъв курс, поради и което не може да се приеме, че и този оспорен текст от Наредбата е незаконосъобразен. Следователно, не се установява противоречие на горепосочените оспорени разпоредби от Наредба № 24 от 02.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката с разпоредби от по-висока степен – било то Закона за движение о пътищата или друг закон, поради и което същите са законосъобразни. По отношение на останалите твърдения в жалбата:

–

Не се споделя твърдението на жалбоподателя за нарушение на чл. 26, ал. 4 ЗНА – неспазване на 30-дневния срок за обществени консултации, допуснато при приемане на изменението на Наредбата. Видно от представената административна преписка, съдържаща разпечатка както от сайта на МОН и линк към на Проект на Наредба (стр. 70-74 от делото), така и разпечатка от сайта на МЗ (стр. 154-157 и стр. 202-205 от делото), проектът на Наредбата, заедно с мотивите към проекта, е публикуван за обществено обсъждане в рамките на законоустановения 30-дневен срок. Видно от посочените разпечатки в административната преписка, проектът на наредбата е публикуван на сайта на МОН с дата на откриване на обществените консултации - 7 октомври 2025 г. и дата на приключване на консултациите - 6 ноември 2025 г. Обстоятелството, че на страницата на Министерство на здравеопазването е посочено, че проектът на Наредбата е с дата на публикуване 07.10.2025 г., но като срок за изпращане на становищата е посочен следващият ден – 08.10.2025 г., съответно до 06.11.2025 г., не променя становището на съда, че в случая няма нарушение на чл. 26, ал. 4 ЗНА. Реално текстът на проекта на Наредбата е бил на разположение за запознаване с него в продължение на 30 дни, като възможността на съответните заинтересовани страни да дават предложения по него не е била ограничена с по-кратък период. Справката от проведените обществени консултации е публикувана на 03.12.2025 г.

–

Задълженията по чл. 26, ал. 4 ЗНА относно сроковете за предложения и становища по проект на нормативен акт, публикуван за обществени консултации, са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност при изработването на проект на нормативен акт, а неизпълнението на което и да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт. В тази връзка доводите на АКАБ в насока за неспазване на този срок са неоснователни и недоказани.

–

В жалбата на АКАБ се излагат и доводи за незаконосъобразност на обжалваните части от нормативния акт поради нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, предвиждащи, че икономиката на България се основава на свободната стопанска инициатива и законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя. Жалбоподателят смята, че обжалваната разпоредба, освен това нарушава и разпоредбата на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията.

–

Посочените конституционна и законови норми обаче не намират приложение в настоящия случай.

–

Изискването на чл. 19, ал. 2 от Конституцията за еднакви правни условия и равнопоставеност е изискване по отношение на еднакви правни субекти. В случая обаче БЧК е с изключителен статут, предоставен му от ЗБЧК. Определянето на структурите на БЧК да организират курсовете за оказване на първа долекарска помощ е пряко свързано с осигуряване спазването на обществения интерес, като също така възлагането на курсовете за оказване на първа долекарска помощ на БЧК е обусловено и от особения статут, роля и форми за постигане целите на организацията, регламентирани в чл. 1-4 ЗБЧК. Българският червен кръст е неправителствена организация с национално значение. Статутът на БЧК е регламентиран в Закона за БЧК. Целите на БЧК са свързани с хуманитарната същност на организацията, нейното значение, взаимодействията с населението, институциите и другите организации в страната и чужбина. Българският Червен кръст е част от международното движение на Червения кръст и Червения полумесец, (чл. 1, ал. 1 от Закона за Българския червен кръст, отразена деноминация от 05.07.1999 г.) Структурата им е мащабна, а на областно ниво разполагат с 28 структури, съответно и една на Столично ниво. Това обуславя различие между БЧК и другите правни субекти, от което последица е и разликата в условията на извършването на дейностите от организацията. Различието в условията е по отношение хуманитарната област, в която държавата е подпомагана от БЧК съгласно чл. 3 ЗБЧК, в случая - дейностите, свързани с обучение на населението за оказване на първа помощ на пострадали при пътно-транспортно произшествие. Дори и да се приеме, че тази дейност е стопанска, то предвид статута на БЧК като юридическо лице с нестопанска цел, оспорената разпоредба не противоречи и на чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ, която норма регламентира извършването на стопанска дейност, когато е свързана с основната дейност и е предвидена в устава на организацията.

–

Оспорените разпоредби на наредбата не нарушават и принципите на Закона за защита на конкуренцията. ЗЗК има за цел да осигури защита и условия за разширяване на конкуренцията и на свободната инициатива в стопанската дейност (чл. 1, ал. 1 ЗЗК), като за постигане на целта урежда защита срещу споразумения, решения и съгласувани практики, злоупотреба с монополно и господстващо положение на пазара и всякакви други актове и действия, които могат да доведат до предотвратяване, ограничаване или нарушаване на конкуренцията в страната и/или да засегнат търговията между държавите - членки на Европейския съюз, както и срещу нелоялна конкуренция. Законът урежда и контрола върху концентрациите между предприятия (чл. 1, ал. 2 от ЗЗК). Приложното му поле се разпростира и по отношение на държавни органи, включително органи на изпълнителната власт и на местното самоуправление, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната. Следва да се посочи, че компетентна да се произнесе по констатирани нарушения по този закон е Комисията за защита на конкуренцията.

–

Предвид обстоятелството, че БЧК съгласно чл. 2 ЗБЧК е юридическо лице с нестопанска цел, а от предвидените в чл. 3 от с. з. негови цели и начина им на осъществяване посочен в чл. 4 ЗБЧК, които са доразвити в ЗЗ и в Наредба № 24 от 02.12.2012 г., се установява, че така регламентираната от Наредба №24/2002 г. дейност на БЧК е подпомагаща държавата в хуманитарната област, чрез обучението на населението за оказване на първа помощ, следва, че посочените от жалбоподателя противоречия на оспорените части от Наредбата с чл. 19-21 ЗЗК – т.е. монополно или господстващо положение по отношение на БЧК, не се констатират. Както се посочи по-горе в текста, БЧК е организация с особен статут, част от международна организация, като целите ѝ са хуманитарни.

–

Не се установява и твърдяното от жалбоподателя нарушение на правото на Европейския съюз. Както е посочено и в мотивите по приемане на проекта за изменение на Наредбата, при анализ за съответствие на текстовете ѝ с правото на Европейския съюз се установява, че обществените отношения, предмет на проекта на тази Наредба, не са регламентирани в европейското законодателство. Уредбата на обществените отношения, предмет на проекта на наредба, е въпрос на национално решение и е от компетентността на отделните държави членки. Следователно, в тази ситуация при компетентност на отделните членки сами да уредят тези обществени отношения няма как да се стигне до противоречие с правото на ЕС. Също така, не се установява и нарушение на практиката на СЕС, според която държава членка създава несъвместима с правото на Съюза ситуация, когато предоставя изключително право на предприятие, което не е в състояние да задоволи пазарното търсене.

–

Въз основа на всичко изложено до тук, и направения анализ на оспорените разпоредби за съответствие със Закона за движение по пътищата, настоящият състав приема за неоснователни твърденията в жалбата на АКАБ за противоречие на Наредбата с материалния закон. Не се доказа колизия на оспорените текстове с чл. 151, ал. 2 и чл. 152а, т. 2 ЗДвП. Отделно от това, следва да се отбележи, че като цяло жалбоподателят не е конкретизирал нарушенията на оспорените от него разпоредби, а са изложени бланкетно доводи за незаконосъобразност и нарушение на административнопроизводствените правила.

–

Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за липса на мотиви при приемането на изменението на Наредбата. Липсата на мотиви (или формалното им посочване) при издаване на наредба е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което води до нейната незаконосъобразност и е основание за отмяната ѝ от съда. Съгласно чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове всеки проект на нормативен акт задължително се придружава от мотиви (или доклад), които съдържат обосновка, цели, финансови и други очаквани резултати. Липсата на реални аргументи лишава заинтересованите лица от възможността да разберат защо се приемат съответните правила, което им пречи да упражнят правото си на защита и да изразят становище. В процесния случай към проекта за изменение на Наредбата са налични и мотиви, които съдържат причините, налагащи приемането на нормативния акт, целите, които ще се постигнат, финансовата част, очакваните резултати и анализ за съответствие с правото на ЕС.

–

Следва да се посочи, че като цяло измененията в Наредбата не са свързани с първоначално определяне на това коя организация да осъществява обучението за долекарска помощ – като такава организация е определена БЧК още при първоначалното приемане на Наредбата пред 2002 г. С изменението се вменяват някой нови функции и отговорности на БЧК и се посочват промени, свързани с организацията за провеждане на курсове за оказване на първа долекарска помощ, чието въвеждане е аргументирано в мотивите към доклада на проекта на наредбата.

–

В заключение следва да се посочи, че от материалите по делото безспорно се установява, че процедурата при приемане на нормативен акт по ЗНА е спазена, проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 24 от 2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства е бил публикуван на сайта на МОН и МЗ с дата за откриване на обществените консултации - 7 октомври 2025 г. и дата на приключване на обществените консултации - 6 ноември 2025 г. ведно с мотивите към наредбата, тоест спазен е 30-дневният законоустановен срок за обществени консултации, не се установи както липса на мотиви към проекта на наредбата, така и монополно положение на БЧК и нарушаване Конституцията, Закона за защита на конкуренцията и нормите на ЕС

–

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалба, подадена от Сдружение „Асоциация за квалификация на автомобилистите в България АКАБ“ - СНЦ, представлявано от К. Георгиев, против разпоредби от Наредба № 24 от 02.12.2002 г. за условията и реда за обучение за оказване на първа долекарска помощ от водачи на моторни превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката /Наредбата/, обн., ДВ, бр. 116 от 13.12.2002 г., изм. и доп., бр. 114 от 24.12.2025 г., в сила от 26.01.2026 г., а именно: чл. 2, ал. 2 в частта „Българският червен кръст“; чл. 5, ал. 1 „Курсовете за оказване па първа долекарска помощ се организират от териториалните структури на Българския червен кръст“; чл. 5, ал. 3 „Лекторите по ал. 2 се определят от директори на областните, съответно на столичния съвети на БЧК.“; чл. 7. „Българският червен кръст води ни отчет лекторите, извършващи обучението за оказване на първа долекарска помощ, и учебните кабинети, в които то се извършва“; чл. 8.

в частта: „Българския Червен кръст, съгласувана с“ и

Цитирани разпоредби

чл. 1
чл. 7
чл. 151, ал. 2
чл. 2, ал. 2
чл. 8
чл. 8, ал. 1
чл. 146 АПК
чл. 168 АПК
чл. 171 АПК
чл. 193, ал. 1 АПК
чл. 196 АПК
чл. 75, ал. 2 АПК
чл. 75, ал. 1 АПК
чл. 76, ал. 1 АПК
чл. 2 ЗБЧК
чл. 3 ЗБЧК
чл. 4 ЗБЧК
чл. 151, ал. 2 ЗДвП
чл. 152, т. 2 ЗДвП
чл. 157, ал. 4 ЗДвП
чл. 182, ал. 1 ЗЗ
чл. 182 ЗЗ
чл. 1, ал. 1 ЗЗК
чл. 1, ал. 2 ЗЗК
чл. 15 ЗНА
чл. 2, ал. 1 ЗНА
чл. 26, ал. 4 ЗНА
чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ
чл. 1, ал. 1
чл. 114
чл. 152
чл. 152, т. 2
чл. 157, ал. 4
чл. 168, ал. 1
чл. 185
чл. 19
чл. 19, ал. 2
чл. 196
чл. 2
чл. 20
чл. 21
чл. 26, ал. 2
чл. 26, ал. 4
чл. 28, ал. 2
чл. 3
чл. 37, ал. 1
чл. 4, ал. 2
чл. 5, ал. 3
чл. 5, ал. 5
чл. 5, ал. 1
чл. 52, ал. 3
чл. 71
чл. 77
чл. 78, ал. 1, т. 2
чл. 8, ал. 2