Определение № 899 от 11.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3609/2014 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Хр.К. от АК-К., като особен представител по чл.47,ал.6 ГПК на Ю. С.-длъжник по изп.д. 1664 на ЧСИ Р.С.-С., против определение № 894/21.10.14 г. по в.ч.гр.д. № 253/14 г. на Кърджалийски ОС, с което се оставя без разглеждане частната му жалба срещу определение № 321/31.07.14 г. по гр.д. № 586/14 г. на Кърджалийски РС и прекратява производството по делото. С първоинстанционното определение е взето предвид, че изп.д. е образувано преди повече от 6 м. и затова по аналогия на основание чл.3,ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва на особения представител на длъжника да се изплати авансово възнаграждение в размер на 50% от внесеното в РС възнаграждение от 967.12 лв. Прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 3 от Наредбата. С обжалваното определение, въззивният съд е приел, че това определение не подлежи на обжалване по смисъла на чл.274,ал.1 ГПК. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Обжалваното определение е правилно. В случая не е налице пълен отказ от заплащане възнаграждението на особен представител, а само авансово плащане, като е приложена по аналогия разпоредбата на чл. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно приетото с опр. 71/26.02.14 г. по т.д. 4491/13 на І т.о. Действително, първоинстанционното определение не е от категорията на визираните в разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК и затова срещу него не може да бъде подадена частна жалба. По изложените съображения, сега подадената частната жалба е неоснователна и обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, ВКС-І т.о.