Решение № 7768 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2127/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Г. Й. чрез процесуален представител, срещу решение № 5779 от 16.12.2025 г., постановено по административно дело № 1294/2025 г. от Административен съд Пазарджик, с което е отменена решение № ППН-01-30/2023/05.09.2024 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, с която на основание чл. 58, § 2, б. „г“ за нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 679/2016 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), (ОРЗД) на администраторите на лични данни В. И. Й. и К. К. Й. е разпоредено да преустановят заснемането на обществени територии и чужди имоти, като за целта демонтират камера № 4 и преписката е изпратена на Комисията за защита на личните данни за ново произнасяне по жалба с рег. № ППН-01-30/17.01.2023 г. по отношение на камера № 4 при спазване на дадените указания в едномесечен срок. По наведени доводи за неправилност на решението като необосновано се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – Комисия за защита на личните данни не изразява становище по жалбата. Ответниците по касационната жалба – В. И. Й. и К. К. Й. чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорват жалбата и молят съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и им присъди деловодни разноски. По делото е постъпила и касационна жалба от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) подадена чрез процесуален представител срещу посоченото решение. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което решение № ППН-01-30/2023/05.09.2024 г. бъде оставено в сила в тази му част и му присъди направените деловодни разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касационната жалба на КЗЛД В. И. Й. и К. К. Й. чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорват жалбата и молят съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и им присъди деловодни разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за не основателност на двете касационни жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените административнопроизводствени правила, довело до неправилно приложение на материалния закон. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд, образувано по жалба на В. И. Й. и К. К. Й. е било решение № ППН-01-30/2023/05.09.2024 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, с която на основание чл. 58, § 2, б. „г“ за нарушение на чл. 5, § 1, б. „в“ ОРЗД, в качеството им на администратори на лични данни е разпоредено да преустановят заснемането на обществени територии и чужди имоти, като за целта демонтират камера № 4. Решението е законосъобразно. Съдът приема за установено, че фактическата обстановка, възприета от органа при издавена на акта е базирана на извършена проверка на място, резултатите от която са отразени в приложените по делото констативен акт и протокол от проверка при която е констатирано наличие на монтирана система за видеонаблюдение в рамките на сгради и стълбове, находящи се в два гранични имота - УПИ IX 1750 и УПИ VIII 1750 в кв. 131 по регулационния план на гр. Септември, съдържаща множество камери – общо 11 и един видеорекордер. Така установените факти не са спорни по делото, като не е спорен и констатирания от КЗД факт, че камери №№ 2, 3, 5, 9,10 и 11 заснемат единствено имота на Й.. КЗЛД е констатирала, че камери № № 1, 6, 7 и 8 заснемат имота на Й., който обаче е в съсобственост и независимо от твърденията им, че същите стопанисват намиращата се в същия сграда на кафе - аператив и поставените камери са с охранителна цел, КЗЛД приема, че по преписката липсват доказателства, че правният интерес от извършеното обработване на лични данни посредством тези камери би бил преимуществен пред интересите на жалбодателката И. Й., преминаващите по улицата лица или другите съсобственици в този имот, като по преписката не са представени доказателства, от които да е видно наличие на извършени престъпни посегателства по отношение на охранявания имот, посетители или живущи в него, които да обосноват заснемането на публични площи – улица. За тези камери КЗЛД, с решението си, е разпоредила на администраторите на лични данни да пренасочат същите или съответно да бъдат използвани софтуерни технически средства за затъмняване, замъгляване/ маскиране на изходящия образ. По отношение на камера 4 е установено, че същата заснема западната фасада на сградата, входа към УПИ ІХ-1750, откъм [улица], ползван от В. и К. Й., както и входа към поземления имот откъм същата улица и част от двора ползван от И. Й.. За тази камера е разпоредено да бъде преустановено видеозаснемането като същата бъде демонтирана, като този извод на КЗЛД е формиран по причините, посочени за камери 1,6, 7 и 8, за които са разпоредени други, посочени по-горе мерки. При така установените факти обоснован и правилен е изводът в обжалваното решение, че актът на КЗЛД е издаден при непълно съобразяване с установената фактическа обстановка, при липса на мотиви, обосноваващи пропорционалността на разпоредената мярка, което да дава възможност на съда за извършване на преценка за законосъобразността на издадения акт в тази му част. Съдът е посочил, че разпоредените различни марки за тези камери може да почива на предположение, че КЗЛД е приела липса на техническа възможност за достатъчно ограничаване на камера № 4, без обаче да обоснове дали това е доказано с конкретни данни (ъгъл, настройка, маскиране, възможности на модела) или е изведено по-скоро като оценка/предположение. Макар и за камера № 4 да е налично описание за обхват и разположение, то липсва изрична експертна оценка за възможност за маскиране или прилагане на друга техническа мярка. При тези констатации правилно в обжалваното пред настоящата инстанция е прието, че липсват изложи мотиви, от които би могло да се обоснове извод при извършена преценка, че е допустимо и технически възможно чрез пренасочване/маскиране на камери № 1, 6, 7 и 8 да се постигне законосъобразно обработване на лични данни, то защо е отречена възможността да се приложат аналогични действия спрямо камера № 4. В тази връзка немотивирано остава разпореждането за демонтиране на тази камера, като липсват и мотиви за невъзможността същата да бъде препозиционирана/маскирана или да се коригирана обсега на заснемане. При така установеното обоснован и законосъобразен е изводът на АС Пазарджик, че актът на КЗЛД е постановен при неизпълнение на задълженията му по чл. 35 АПК - след пълно и всестранно изясняване на релевантните факти и обстоятелства, което е довело и до материална незаконосъобразност на същия. Наведените доводи за неправилност на тези изводи са необосновани, тъй като по преписката, а и в хода на съдебното производство не са представени доказателства, които да ги оборват. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че такива не са допуснати, а и липсват конкретни доводи в тази насока. Решението е обосновано. Съдът е изяснил релевантните за спора факти, като е формирал правните си изводи въз основа на събраните доказателства, които са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото КЗЛД следва да бъде осъдена да заплати на ответниците направените деловодни разноски в размер на 200 евро, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение