Решение № 78 от 11.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6309/2015 г.

Решение № 78 от 11.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6309/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4. ГПК. Образувано е по молба на А. С. А. за отмяна на влязло в сила решение № 245-ІІ-55 от 21.12.2010 г. по гр. д. № 25786/2010 г. на Софийски районен съд, ІІ г. о., 55 с-в., с което са отхвърлени нейни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ и чл. 128, т. 2 КТ срещу [фирма], поради това, че с влязло в сила съдебно решение от 22.10.2014 г. по в. гр. д. № 16139/2013 г. на СГС, г. о., ІІ а възз. с-в., е признато за установено, че уговорката за срок на изпитване в трудовия и договор е недействителна на основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ. Молителката твърди, че съдебното решение представлява ново писмено доказателство за ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4 ГПК, тъй като спорът по него е преюдициален на спора, разрешен по същество с решението, чиято отмяна се иска. Ответникът по молбата за отмяна [фирма] твърди в писмен отговор на молбата, че не са налице основания за отмяна на влязлото в сила решение. Настоящият състав се е произнесъл по допустимостта на молбата с отделно определение. По основателността на молбата настоящият състав намира следното: Съдебно решение № 245-ІІ-55 от 21.12.2010 г. по гр. д. № 25786/2010 г. на Софийски районен съд, ІІ г. о., 55 с-в., с което са отхвърлени исковете на А. А. срещу [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ и чл. 128, т. 2 КТ е влязло в сила на 09.01.2012 г., когато е постановено определение № 21 от същата дата по ч. гр. д. № 685/2011 г. на ВКС, ІV г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба на А. А. срещу определение на първоинстанционния съд за връщане на въззивната жалба на А. А.. В исковата молба ищцата А. А. се е позовала на недействителността на уговорката за изпитване. В мотивите към решението съдът е приел, че в трудовия договор има уговорка за срок за изпитване, който започва да тече от датата на сключване на договора, която е 28.04.2010 г. Съдът е приел също, че от тази дата произтича право на работодателя да прекрати с едностранно изявление трудовото правоотношение между страните по реда на чл. 71, ал. 1 КТ, което той е упражнил преди изтичането на срока по чл. 70, ал. 1 КТ, а преценката на работодателя по чл. 71, ал. 1 КТ не подлежи на съдебен контрол, поради което уволнението е законосъобразно, което обуславя неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, което предпоставя същия изход по обусловените искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Т. е. съдът е приел уговорката за срок за изпитване за действителна. В откритото с. з. на 09.12.2010 г. по делото ищцата А. А. е предявила и иск по чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ срещу ответника [фирма] за прогласяване за недействителна на уговорката за срок на изпитване в трудовия и договор, който съдът не е приел за съвместно разглеждане, а е изпратил за образуване на отделно производство. След което е разгледал спора по същество и е постановил решението, чиято отмяна се иска. С влязло в сила съдебно решение от 22.10.2014 г. по в. гр. д. № 16139/2013 г. на СГС, г. о., ІІ а възз. с-в., е признато за установено, че уговорката за срок на изпитване в трудовия договор, сключен между А. А. и [фирма] с дата 28.04.2010 г., е недействителна на основание чл. 74, ал. 4 вр. ал. 1 КТ. По наведените основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 4. ГПК: Решението от 22.10.2014 г. не представлява основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. за отмяна на влязлото в сила решение от 21.12.2010 г. по исковете по чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 КТ, защото не е обстоятелство, настъпило до приключване на съдебното дирене по първото дело на 09.12.2010 г., нито е новооткрито доказателство за такова обстоятелство, тъй като действителността на уговорката за изпитване е правен извод. От изложеното следва да се приеме, че не е осъществено наведеното основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. В двете посочени влезли в сила съдебни решения е разрешен по различен начин правният въпрос за недействителността на уговорката за срок на изпитване в трудовия договор, сключен между страните по двете дела на 28.04.2010 г. А в т. 5 на висящото тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС се разглежда въпросът дали идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Изводът по отношение на наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК зависи от изхода по тълкувателното дело. Поради което производството следва да бъде спряно в тази част до постановяване на тълкувателно решение по спорния въпрос. С цел процесуална икономия в случай, че с тълкувателното решение бъде прието, че в хипотезата е осъществено основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, следва да се изиска и приложи в. гр. д. № 16139/2013 г. на СГС, г. о., ІІ а възз. с-в., за да може да бъде приложено правилото на чл. 307, ал. 4 ГПК без допълнително забавяне. Воден от изложеното и на основание чл. 307 ГПК съдът