Определение № 1398 от 29.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 161/2023 г.

Производството е по чл.77 ГПК. По делото е поставено решение № 34/07.03.2024 г. на ВКС, I т.о., с което е отменено решение от 13.06.2022 г. по в.гр.д.№ 15034/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение от 03.09.2021г. по гр. д. № 58226/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 26 с-в в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК, че В. А. Л. дължи на „Мелон България" ЕАД по Договор за банков кредит от 03.06.2008 г., сключен с "Юробанк България" АД сумата от 1 148,94 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 21.07.2008 г. - 25.03.2016 г. и изцяло двете решения в частта на разноските по чл.78, ал.1 и 3 ГПК, като вместо това е поставено друго за отхвърляне на иска на „Мелон България" ЕАД против В. А. Л. ЕГН [ЕГН] от [населено място] за признаване за установено, че В. А. Л. дължи на „Мелон България" ЕАД сумата от 1148,94 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода 21.07.2008 г. - 25.03.2016г. по Договор за банков кредит от 03.06.2008 г., сключен с "Юробанк България" АД, за която е издадена заповед за изпълнение от 15.04.2019г. по ч.гр.д. № 20018/2019г. на СРС-26 състав. По отношение на разноските с касационното решение В. А. Л. ЕГН [ЕГН] от [населено място] е осъдена да заплати на „Мелон България" ЕАД сумата от 2 859 лв., представляваща сторените от последното разноски за всички инстанции, съобразно уважената част от исковата молба, на осн. чл.78, ал.1 ГПК; „Мелон България" ЕАД е осъдено да заплати по сметка на ВКС сумата от 76 лв., представляваща дължимите държавни такси по въззивната и касационната жалба на В. Л. съобразно уважената им част. Налице е пропуск на касационната инстанция да се произнесе по направените разноски за допусната СГЕ пред първата инстанция по искане на особения представител на касатора, представляващи депозит за вещо лице, заплатен от бюджета на съда /протокол от с.з. на 19.04.2021 г. по гр.д. № 58226/2019г. на СРС, ГО, 26-ти състав и РКО от същата дата/. Съставът на ВКС като съобрази общия материален интерес по спора по исковата молба от 20 993,38 лв. и крайния резултат – уважени искове за 17 080,26 лв. и отхвърлени за 3 913,12 лв., намира, че на осн. чл.77 ГПК В. А. Л. дължи да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС сумата от 244 лв., а „Мелон България" ЕАД сумата от 56 лв., на осн. чл.77 ГПК. Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение