Решение № 1166 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6681/2025 г.
ВАСПето отделение03.02.2026 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1699 от 12.05.2025г., постановено по административно дело № 976/2024 г. от Административен съд- Плевен. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА секретар: Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА /п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Ю. Т. срещу Решение № 1699 от 12.05.2025г., постановено по административно дело № 976/2024 г. от Административен съд- Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Чр-з-478/10.08.2023г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) в частта, в която е допълнен текста на заповед с рег. № Чр-3-420/13.07.2023г. на председателя на ДАНС, като в края на текста след думите „ в размер на 10% от основното месечно възнаграждение“ се поставя запетая и се допълва „считано от 15.08.2021г.“ По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от него заповед бъде отменена като незаконосъобразна и му бъдат присъдени направените в производството разноски. Ответникът по касационната жалба – председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“(ДАНС) не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. След извършената проверка за законосъобразност на оспорената част от заповед № Чр-з-478/10.08.2023г. на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), първоинстанционният съд приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Съдът установява правилно релевантните за спора факти, а именно, че в изпълнение на дадените указания на съда с Решение № 3/07.10.2022г, по адм. д. № С-4/2022г на Административен съд-Плевен, потвърдено с Решение № 56/15.06.2023г. по адм. д. № С-2/2023г. на Върховен административен съд, председателят на ДАНС допълва текста на заповед с рег. № ЧР-з-478/10.08.2023г., като в края на текста след думите „ в размер на 10% от основното месечно възнаграждение“ се поставя запетая и се допълва „считано от 15.08.2021г.“ При тези факти обоснован и законосъобразен е изводът в обжалваното решение, че не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК, а заповедта в оспорената част е постановена при съобразяване със задължителните указания на съда в цитираните по-горе съдебни актове. На спорния по делото въпрос относно посочения в заповедта ден-15.08.2021г., който е неделя, неработен ден, първоинстанционният съд отговаря аргументирано и подробно на оплакванията на жалбоподателя, че така посочената дата в неработен ден е невъзможна за възстановяване на служебно правоотношение. Изводите на съда, че възстановяването на служител на работа, считано от определен ден, който може да е и неработен не представлява нарушение при издаване на административния акт, което да води до отмяната му като незаконосъобразен, изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Правилно и в съответствие със закона е прието от съда, че възстановяването на Т. на работа е в рамките на предвидения в чл. 116 от Закона за Държавна агенция „национална сигурност“ (ЗДАНС) срок. Следва да се отбележи, че законът не държи сметка за това дали последният ден от срока е почивен ден или работен, тъй като е приложимо правилото, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден (чл. 60, ал. 6 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК). При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, като соченото като такова в касационната жалба не е налице. Решението е постановено при правилно установяване на релевантните за спора факти и правилна преценка на доказателствата по делото. Съдът подробно анализира приложимите правни норми, а мотивите са подробно аргументирани, обосновани са от фактическа и правна страна, като при постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. По тези съображения не се доказват сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената служебна проверка настоящата инстанция установи и липсата на пороци по чл. 209, т. 1 и т. 2 от АПК, поради което оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, ВАС, пето отделение
Цитирани разпоредби
8- чл. 144 АПК
- чл. 146 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 218, ал. 2 АПК
- чл. 60, ал. 6 ГПК
- чл. 116
- чл. 208
- чл. 209, т. 1