Решение № 261 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10082/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП) срещу Решение № 25290 от 24.07.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 2816/2025 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед 462/10.01.2025 г. на председателя на КЗП, с която е забранено на „Йеттел България“ ЕАД използването на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68 г, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно "да извършва изменения в условията по договорите, без да е получил съгласието на потребителите и да е постигнал писмени споразумения с тях". Касационният жалбоподател – председателят на КЗП, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на забранена нелоялна търговска практика следва да бъде извършвана във всеки отделен случай при съвкупна и обективна преценка на доказателствата. Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорваната заповед, тъй като последната съответства на чл. 62б ЗЗП. Безспорно дружеството е изпълнило предвидената в чл. 230 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) процедура за изменение на договорите за електронни съобщителни услуги, но не е изпълнило допълнителното изискване по чл. 62б ЗЗП – да бъде постигнато допълнително писмено споразумение към договорите относно изменението на цената. Сочи, че в съответствие с §1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП, при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите, а съгласно §1б ДР ЗЗП - при противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредбите на друг закон, който не въвежда изисквания на правото на Европейския съюз, които предвиждат по-строги изисквания относно нелоялни търговски практики, се прилага този закон. Твърди, че от текстовете на разпоредбата на чл. 230 ЗЕС и чл. 105 от Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (Директива (ЕС) 2018/1972), е видно, че в тях не се делегира право на доставчиците да изменят едностранно договорите за електронни съобщителни услуги, а че единствено се регламентира редът за уведомяване на крайните ползватели за планираното по инициатива на доставчика изменение, както и правото им да прекратят договора без допълнителни разходи. Излага доводи, че „Йеттел България“ ЕАД е предприятие, предоставящо електронни съобщителни услуги по смисъла на ЗЕС, а клиентите му са потребители, които се ползват от специалната защита на ЗЗП. Следователно касаторът излага доводи, че извършените от страна на търговеца действия по едностранно изменение на условията по договорите, без съгласие от потребителите са търговска практика, която променя свободата на избор на средния потребител и единствено КЗП има правомощие да прецени дали тази търговска практика е нелоялна. Счита, че първоинстанционният съд не е извършил пълна, всеобхватна и изчерпателна оценка на събраните и приложени по делото доказателства, въз основа на което същият не е обосновал валидни правни изводи, които не отговарят на законовите цели на издадената Заповед на председателя на КЗП. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – „Йеттел България“ ЕАД, чрез адв. С. Ганчева, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в обжалваната заповед административният орган не е изложил мотиви, които да обосноват недобросъвестно поведение на търговеца по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП. Излага доводи в подкрепа на твърдението, че изменението в договорните условия е извършено в съответствие с чл. 230, ал. 2 и ал. 3 ЗЕС. Приема за установено, че след като е налице информираност за предстоящото увеличение на цените на услугите и предоставена възможност на потребителите, ако не са съгласни да прекратят договора си, не може да обоснове извод, че същите са били подведени и че е налице съставът на нелоялна търговска практика. Моли съда да отхвърли касационната жалба и да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното: В КЗП е образувана проверка по сигнала с вх. № Ц-00-18/07.01.2025 г. на Комисията за регулиране на съобщенията срещу „Йеттел България“ ЕАД по повод констатации за увеличение на цените на предоставяните от дружеството-оператор услуги, въведени в Общите условия на дружеството от 01.01.2025 г. със съображението, че повтарящите се увеличения по договорите за електронни съобщителни услуги пораждат сериозни въпроси относно защитата на потребителските права. С писмо № Ц-03-392/08.01.2025 г. на председателя на КЗП е дадена възможност на „Йеттел България“ ЕАД да изрази становище относно причината и правното основание за едностранната промяна на цените по договорите за услуги, както и да предостави отговор на въпроса дали промяната в цените на условията по договорите ще бъде извършена в съответствие с правилото по чл. 62б ЗЗП. С Писмо вх. № Ц-03-392/09.01.2025 г. на „Йеттел България“ ЕАД се посочва, че уведомяването за промените е извършено по реда на чл. 230 ЗЕС на 03.12.2024 г. като до 04.01.2025 г. на потребителите е била предоставена възможност да прекратят договорите си без санкции, а за останалите промяната била в сила след 05.01.2025 г. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл. 62б ЗЗП не се прилагала по отношение на договорите за услуги, които предоставя „Йеттел България“ ЕАД, доколкото договорите не били сред тези по чл. 61а ЗЗП. След запознаване с представените документи и констатациите от проверката и въз основа на събраните в административното производство доказателства КЗП приема, че поведението на „Йеттел България“ ЕАД, изразяващо се в това: “да извършва изменения в условията на договорите, без да е получил съгласието на потребителите и без да е постигнал писмени споразумения с тях,“ противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, в противоречие е на чл. 62б ЗЗП, поради което представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 вр с чл. 68в ЗЗП. Чрез посочените недобросъвестни действия операторът би могъл да повлияе върху търговското решение на потребителя, тъй като последният ще трябва да избира дали да продължи договора като заплаща по-висока месечна такса, наложена едностранно от оператора или да прекрати договора си. Фактическите обстоятелства и мотивите за този извод се съдържат в съставения Протокол № 2 от 10.01.2025 г. - т. 12. Въз основа на така установеното и на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 1 ЗЗП председателят на КЗП издава обжалваната Заповед № 462/10.01.2025 г., с която се забранява на „Йеттел България“ ЕАД използването на нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП: "да извършва изменения в условията по договорите, без да е получил съгласието на потребителите и да е постигнал писмени споразумения с тях". Въз основа на така установените факти, съдът е приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. След анализ на относимата нормативна уредба първоинстанционният съд е приел, че считано от 05.01.2025 г. мобилният оператор „Йеттел България“ ЕАД е инициирал едностранно изменение на общите условията на предоставяните от него мобилни услуги по реда на чл. 230, ал. 2 ЗЕС като е уведомил потребителите за предложените от него промени в договорните условия и им е предоставил възможност да упражнят правото си по чл. 230, ал. 2 ЗЕС да прекратят сключения от тях договор без допълнителни разходи в случай, че не приемат новите условия. На потребителя е предоставена пълна информация за предстоящото увеличение на цените на абонаментните услуги, въз основа на която може да направи информиран и икономически обоснован избор да продължи ли да изпълнява договора си като заплаща по-висока месечна такса или да го прекрати. Според първоинстанционния съд не е констатирано нарушение на изискването за добросъвестност и професионална компетентност от страна от страна на „Йеттел България“ ЕАД, след като за потребителя не е създадено погрешно впечатление, че ако продължи да изпълнява договора си ще заплаща същия размер месечна абонамента такса, която е заплащал до този момент. Съдът е приел още, че не е налице и "съществено изменение на икономическото поведение на потребителите" по смисъла на § 13, т. 25 ДР на ЗЗП, тъй като е на последните е предоставена ясна и точна информация за предстоящото увеличение, с оглед на което сочената от комисията практика не води до намаляване способността им да вземат информирано решение. Първоинстанционният съд е приел, че действията на търговеца не могат да се определят като "нелоялна търговска практика", след като на потребителя се дава възможност, ако не е съгласен с предстоящото увеличение да прекрати договора си, тоест да се откаже от "предоставяне на услугата". Съдебният състав на АССГ е установил, че се касае се за изменение на договорни условия, а не нелоялна търговска практика. Въз основа на горното съдът е направил извод, че оспорваната заповед противоречи на материалния закон и я е отменил. Решението е правилно като краен резултат. По отношение на твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила настоящата инстанция намира следното: Безспорно е, че съдът, с оглед на чл. 172а, ал. 2 АПК, е длъжен в мотивите си, освен становищата на страните и фактите по делото, да изложи и правните си изводи. Липсата на мотиви е основание за отмяна на съдебното решение, защото пречи да се провери правилно ли е процедирал съдът при разглеждане и решаване на делото. В случая, видно от обжалваното съдебно решение, първоинстанционният съд е изложил мотиви, като е обосновал подробно правните си изводи относно издаването на оспорваната заповед в противоречие с материалния закон. Дали тази преценка е правилна и обоснована е въпрос на обоснованост и съответствие с материалния закон на съдебното решение, а не на липса на мотиви. Това прави довода на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила неоснователен. Правилни са изводите на съда, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като в съответствие с чл. 221, ал.2, изречение второ АПК, настоящият съдебен състав намира за ненужно да ги преповтаря. Доводите на касатора за противоречие на обжалваното решение с материалния закон и за необоснованост са свързани с преценката на съда за наличие на елементите от фактическия състав на нелоялната търговска практика. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП съдържа дефиницията на основния състав на нелоялните търговски практики, уредени в чл. 68б – 68м ЗЗП. Видно от разпоредбата нелоялната търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП съдържа кумулативно две предпоставки: 1.) противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и 2.) способност да промени или възможност да промени икономическото поведение на средния потребител. Добросъвестност и професионална компетентност, е степента на специални познания, умения и грижи, които може да се очаква да бъдат притежавани и проявени от търговеца спрямо потребителя съгласно почтените пазарни практики и/или принципа за добросъвестност в сферата на дейност, упражнявана от търговеца, съгласно дефиницията дадена в § 13, т. 28 ДР на ЗЗП. В мотивите на административния акт се сочи, че „операторът има намерение да измени едностранно условията на договорите за съобщителни услуги, без да е получил съгласието на потребителите и без писмено споразумение съобразно изискванията на чл. 62б ЗЗП“. Тези действия са определени като недобросъвестни. Прието е още, че чрез тези действия операторът би могъл да повлияе върху търговското решение на потребителя, тъй като последният ще трябва да избира дали да продължи да изпълнява договора като заплаща по-висока месечна такса, наложена едностранно от оператора или да прекрати договора. В съответствие с чл. 105, §4 от Директива (ЕС) 2018/1972, крайните ползватели имат правото да прекратят сключения от тях договор без допълнителни разходи, когато доставчикът на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номерà, ги уведоми за предложени от него промени в договорните условия, освен когато предложените промени не са изключително в интерес на крайния ползвател, или са от чисто административно естество и нямат неблагоприятно въздействие за крайния ползвател, или са пряко наложени от правото на Съюза или националното право. Доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорните условия в срок, не по-кратък от един месец преди въвеждането им, и едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи, в случай че не приемат новите условия. Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок от един месец след уведомлението. Държавите членки могат да удължат този срок с още три месеца. Държавите членки гарантират, че уведомяването се извършва по ясен и изчерпателен начин на траен носител. Този текст на директивата е транспониран в чл. 230, ал. 2 и 3 ЗЕС, в съответствие с които крайните ползватели имат правото да прекратят сключения от тях договор без допълнителни разходи, когато доставчикът на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностни съобщителни услуги без номера, ги уведоми за предложени от него промени в договорните условия, включително промени в общите условия, освен когато предложените промени са изключително в интерес на крайния ползвател или са от административен характер и нямат неблагоприятно въздействие за крайния ползвател, или са пряко наложени от действащото законодателство, от правото на Европейския съюз или от компетентен орган. В случаите по ал. 2 доставчиците уведомяват крайните ползватели за всички промени в договорните условия, включително промени в общите условия, в срок, не по-кратък от един месец преди влизането им в сила, и едновременно с това ги уведомяват и за правото им да прекратят договора си без допълнителни разходи, в случай че не приемат новите условия. Правото на прекратяване на договора се упражнява в срок един месец след уведомлението. В случая няма спор по делото, че е изпълнена процедурата по чл. 230, ал.2 и 3 ЗЕС. Спорният въпрос е дали в настоящата хипотеза е приложим чл. 62б ЗЗП, в съответствие с който, когато страните са сключили договор в писмена форма, изменения на договорни условия се извършват с допълнителни писмени споразумения. ЗЗП транспонира в националното законодателство разпоредбите на Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета текст от значение за ЕИП (Директива 2011/83/ЕС). В съответствие с чл. 3, §2 от Директива 2011/83/ЕС, ако някоя от разпоредбите на настоящата директива противоречи на разпоредба на друг акт на Съюза, регулиращ конкретни сектори, разпоредбата на другия акт на Съюза има предимство и се прилага за тези конкретни сектори. В съображение 275 от Директива (ЕС) 2018/1972 изрично се сочи, че: „Всички промени в договорните условия, предложени от доставчиците на обществени електронни съобщителни услуги, различни от междуличностните съобщителни услуги без номерà, които не са в полза на крайния ползвател, например по отношение на таксите, тарифите, ограниченията за обема на данните, скоростите на предаване на данни, покритието или обработката на личните данни, следва да дават право на крайния ползвател да прекрати договора си, без да дължи такси, дори ако са комбинирани с някои изгодни промени. Поради това всяка промяна на договорните условия от доставчика следва да дава право на крайния ползвател да прекрати договора, освен ако всяка промяна сама по себе си е от полза за него, или ако промените са от чисто административен характер, например промяна в адреса на доставчика, и не оказват отрицателно въздействие върху крайния ползвател, или промените са строго наложени от законодателни или регулаторни промени, като например нови изисквания за предоставяне на информация за договорите, наложени от правото на Съюза или националното право. Въз основа на обективни критерии следва да се оценява дали дадена промяна е изключително в полза на крайния ползвател. Правото на крайния ползвател на прекратяване на договора следва да не се признава, само ако доставчикът е в състояние да докаже, че всички промени са изключително в полза на крайния ползвател или са от чисто административен характер, без да оказват отрицателен ефект върху крайния ползвател“. Следователно промени са допустими, като самата Директива, в цитираното съображение, допуска едностранна промяна от доставчика на електронни съобщителни услуги на такси и тарифи, като задължително следва да е предоставена възможност на потребителя да има право да прекрати договора, без да дължи такси. Същият подход е възприет в чл. 105, §4 от Директива (ЕС) 2018/1972, който е транспониран в чл. 230 ЗЕС. Изрично в чл. 101, §1 от Директива (ЕС) 2018/1972 е предвидено, че държавите членки не запазват в сила и не въвеждат в своето национално право разпоредби за защита на крайните ползватели, които се отклоняват от членове 102—115, включително повече или по-малко строги разпоредби, с които да гарантират различно ниво на защита, освен ако в настоящия дял е предвидено друго. Въз основа на така установената регламентация следва да се приеме, че в случая приложение следва да намерят посочените по – горе разпоредби от Директива (ЕС) 2018/1972, транспонирани в българското национално право, които дават възможност на доставчика на обществени електронни съобщителни услуги да извършва промени в договорните условия при изпълнение на посочените по-горе изисквания. Неоснователно касаторът се позовава на §1б ДР на ЗЗП, в съответствие с който при противоречие между разпоредбите на глава четвърта, раздел III и разпоредбите на друг закон, който не въвежда изисквания на правото на Европейския съюз, които предвиждат по-строги изисквания относно нелоялни търговски практики, се прилага този закон. В случая §1б ДР на ЗЗП не е приложим, защото разпоредбата на чл.62б ЗЗП не се намира в глава четвърта, раздел III на ЗЗП. За пълнота следва да бъде отбелязано, че и диспозитивът на оспорваната заповед е непрецизен, тъй като в него не е посочено кои договори има предвид административният орган. Едва от мотивите на заповедта може да се направи извод, че става въпрос за договорите за съобщителни услуги, като законът борави с понятието обществени електронни съобщителни услуги. Диспозитивът на един административен акт има задължителна сила. Той трябва да е достатъчно ясен и прецизен, защото именно от него произтичат правните последици за съответния адресат на акта. С оглед на изложеното, крайният извод на съда за нарушение на чл. 146, т. 4 АПК, при издаване на процесната заповед, е правилен като краен резултат. При този изход на делото искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски по делото е основателно. В случая ответникът „Йеттел България“ ЕАД е представляван от адвокат, но по делото липсват данни за направени разноски, предвид което разноски не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,